Просвещението
Всички ние сме чували, че времето е непрекъснато на всички места. Да, само че това е най- постоянно срещаната илюзия за времето. Уви, в случай че това беше по този начин, то тогава нашата родна планета щеше да загуби половината от тайните, толкоз скъпи за човешкото сърце. Има връзка сред смяната в естествения ход на Времето и “изгубените, омагьосани ” места.
Най-точните часовници “лежат ” в региона на рухването на тунгуския “метеорит “, на местата, където кацат НЛО-тата, на местата за проби на нуклеарните оръжия, както и покрай атомната електроцентрала в Чернобил. Най-често часовникът на тези места закъснява с парченце от секундата на час, само че съгласно не изцяло свестен модел в избрани моменти може да възникне и явлението „ спиране на времето “ (като освобождението на насъбраната енергия). И тогава…
Според свидетелството на Гудърд, който по-късно става авиационен маршал, той в действителност някак си е виждал бъдещето на това летище, като че ли осветено от мощните лампи. Невероятните резултати се появяват във въртяща се заредена плазма, известна като сферична гръмотевица.
Какво още знаем за Времето?
Че то е непрекъснато и непрестанно. Но ослепителен образец за поверителност (т.е. прекъснатост) на Времето ни демонстрират доста галактически обекти, в това число най-странните от тях – пулсарите.
Между другото, тези галактически тела дават отговор на доста признаци за неестественост – дребни размери (около километър), високи скорости (до 500 км / сек), висока непоклатимост, също така пулсарите постоянно са “подредени ” в пространството в ясни линии под формата на геометрични фигури (според изчисленията на В. Б. Нейман, претендент на геоложките и минералогични науки, пулсарите не са топки, а те имат формата на дискове или цилиндри).
В архивите на уфологията са били регистрирани доста случаи на загадъчни феномени, протичащи се с неразбираема периодичност. Неведнъж на разнообразни места са се забелязвали НЛО-та в небето, като това се е слувало навръх един и същи ден, седмица или година след предходното му посещаване. Такива феномени са се случили през февруари 1913 година над Торонто (Канада); през 1950 година над Фармингтън (Ню Мексико); през 1950 година в Колима; през септември 1972 година в град Тари (Австралия); през 1977 година в Нова Гвинея; през 1977 година в провинция Уеска (Испания); през декември 1978 година в Олонец (Карелия); през 1982-1983 година над Жирновск (Волгоградска област); през 1985 година над Батуми; през 1987 година покрай Стара Полтава (Волгоградска област).
Не по-малко удивителни и забавни са събитията, които с право могат да се нарекат случаите на хора, движещи се във времето.
В един от полковите архиви на остарялата съветска войска се съхранява документ за следствие, подписан от всички офицери на полка и членовете на проверяващата комисия: „ Полкът очакваше идването на новоназначения пълководец на полка. Една вечер видяха, че апартаментът, подготвен за него, е осветлен. Когато всички се събраха в залата, командирът напусна кабинета като направи някои заповеди. На сутринта на идващия ден командирът още веднъж влезна в залата. Всички офицери бяха сюрпризирани. Отново командирът излезе от вратата, казвайки същото като предния ден, даже даде същите заповеди. Приближавайки се до вратата, той потръпна и попита: “Виждате ли? ” Когато всички се приближиха, видяха различен пълководец на полка, неговият двойник, който седеше на бюрото. Действителният пълководец се приближи до своя двойник, който се изпари, а той падна мъртъв на пода. “
Прехвърлянето на хора (или техните души, фантоми) във Времето, в което пътешественикът не се среща с двойника си в предишното и бъдещето, приключва, за благополучие, без трагични последствия. По време на пътуването на Марк Твен в Канада му била дадена вечеря в негова чест в Монреал, където измежду присъстващите той забелязал много забавна за него госпожа. Вечерта му било обявено, че някаква дама желае да го види.
Той разпознал посетителя същата тази мистериозна дама. По време на диалога тя била извънредно сюрпризирана от историята на Твен, тъй като тя преди малко била пристигнала в Монреал от Квебек! Подобни истории са се случили и с ирландския стихотворец Ийтс, абата на манастира Алфонсе де Лигоро през 1744 г. и на британския стихотворец Байрон в Гърция през 1810г.
Всички ние сме учили в учебно заведение, че Времето тече единствено в една посока (принципът на “стрелата на времето “)! Да, само че няма нито един закон, забраняващ Времето да върви “назад “, както и това, че всички физически формули са годни за Времето, което тече във всяка една посока!
В подобен случай
Как да открием такива „ неверни “ феномени,
защото от време на време е доста мъчно да ги разграничим от „ естествените “? Възможно е да не се постанова да търсите сходно събитие. Достатъчно е да проведете умствен опит като разгърнете Времето в описанията на към този момент известните загадъчни и неразгадани събития и видите дали те ще станат по-разбираеми. Експериментите на професор Н. Козирев, при които той мери скоростта на лъчението, идващо от ярките звезди, слагат мнозина учени в задънена улица. Резултатите от опита били непредвидени даже за самия професор по астрономия в Пулково. Излишно е да се споделя, че скоро той просто бил упрекнат в манипулиране на опита.
Позволете ми в резюме да напомня същността на опита – телескоп бил ориентиран към звездата (Сириус), като във фокуса на която бил подложен детектор на радиация (например кварцов генератор). Резултата от този опит е бил, че датчикът записал лъчение, което идвало от точките, където виждаме звездата през днешния ден и където е била преди 8 години (скоростта на това лъчение е равна на скоростта на светлината). В реалност (скоростта на лъчение е извънредно висока или мигновена) и тя ще бъде такава и след 8 години!
Парадоксалният резултат
може да бъде пояснен единствено в случай че приемем, че последното лъчение идва от звездната система в бъдещето! Следователно сигналът се движел… против нормалния ход на Времето!
В архивите на уфологията има доста случаи на наблюдения на връзки с НЛО. Представете си – две летящи чинии летят в небето, еднасрещу друга и изведнъж… изчезват. Много постоянно и двата обекта са изцяло или съвсем изцяло сходни. Както в тази ситуация на свързването на двете „ плочи “ в Алпите през 1968 година Двата обекта са имали цилиндрична форма изпод и пръти от горната страна. Все едно били огледални обекта.
Как тогава единия излиза от другия и стават две устройства? И по какъв начин тогава единият влиза в другия като са били все едно огледални обекта? Парадоксът може да бъде позволен, в случай че приемем, че НЛО в началото е било единствено един. Но ние го виждаме като два, тъй като то се движи към Бъдещето като нас и лети против хода на нашето Време. Това, което виждаме като миг на свързване на два обекта, в действителност е моментът на „ превръщане на посоката “ на полета на НЛО във времето.
Благодарим Ви, че прочетохте тази публикация. няма за цел да промени вашата позиция. Дали ще повярвате на тази публикация или не това е ваш избор! Не забравяйте да ни последвате в обществените мрежи!
