Родителите на издръжливи и уверени деца правят тези 5 неща, когато е трудно
Всички желаеме да отглеждаме издръжливи, уверени и обществено интелигентни деца. Като психолог, който се специализира в развиването на подрастващи, Рони Коен-Сандлър открива, че от основно значение за това е родителите да обезпечават убеденост на децата си от ранна възраст, написа тя в публикация за CNBC.
Децата, изключително младежите и тези на възраст сред 8 и 12 години, от време на време имат потребност от удостоверение, че това, което мислят и усещат, е обикновено и окей. Всъщност, психолози считат, че потвърждаването е един от най-силните принадлежности на родителите, само че все пак то постоянно не е включено в обичайни поведенчески стратегии за подготовка на родители.
Потвърждаването на възприятията на вашето дете не значи безусловно да одобрение или да се съгласявате с дейностите, които то подхваща. Това просто значи да показвате, че ги чувате, разбирате и ги приемате. Това може да им помогне дейно да дефинират личните си страсти и да бъдат по-съобразени със обществената си среда, което, от своя страна, усилва прочувствения им разсъдък.
Ето по какъв начин съумелите родители предават тези послания в сложни моменти:
1. Те възстановяват преживяванията
Приятелствата оказват помощ на децата да развиват значими умения в живота, като това да се схващат с други хора и да позволяват спорове. Няма идеално другарство обаче.
Напомняйте на детето си, че всички другарства минават през възходи и падения. При дълготрайните връзки близки другари неизбежно разочароват, нервират или оплескват нещата понякога.
Ако детето ви е възприемчиво, разказвайте му за сходни проблеми в общуването, които неговият брат/сестра, братовчед или вие сте преживявали на неговата възраст. Тези истории са неоспоримо доказателство, че детето не е единствено и не би трябвало да се срами.
2. Те обезпечават физически комфорт
Освен в случай че детето ви не се отдръпва при допиране, физическият комфорт може да бъде по-незабавен и въздействащ от всяко устно увещание.
Няколко изследвания откриват изгоди на междуличностното допиране. Например, прегръдката може да намали кръвното налягане и да внесе чувство за грижа и сигурност.
Да кажем, че детето ви е смутено от нещо. Преди да кажете каквото и да било, може да разтриете гърба му, да го прегърнете или да подържите ръката му. Коен-Сандлър дава за образец петокласничка, която споделя на майка си: “Когато съм тъжна, просто нуждая се да ме прегърнеш мощно и да кажеш, ‘Да, скапана работа. Ужасно е’”
Ако не стартирате диалог незабавно, това дава на детето ви време да се приготви да приказва за своя проблем.
3. Те учат, че качеството превъзхожда количеството
Децата на възраст сред 8 и 12 години постоянно правят оценка личната си стойност по това какъв брой другари имат. Те не осъзнават още, че качеството на другарствата е по-важно. Проучване сочи, че младежите, които са имали доста, само че по-повърхностни учебни другарства, изпитват по-голяма тревога като млади възрасни.
Освен това, обратно на това, което множеството деца мислят, да си известен не облекчава самотата. Популярността по своята същина е нестабилна и затова е и сложна за поддържане.
Уверявайте детето си, че няма потребност от стотици другари в обществените медии или в действителния живот. Няколко ще са задоволителни, стига те да са предани, надеждни и подкрепящи.
4. Те се концентрират върху позитивните неща
Коен-Сандлър споделя, че децата постоянно гледат повече на една засегнатост или на някакво отчаяние като на нещо, което в този миг е по-голямо и по-належащо от всички позитивни неща в живота им.
Докато показвате съпричастност към страданията на вашето дете, пренасочването на силата му към постигнатите неотдавна триумфи и удоволствия му разрешава да прави оценка по-голямата и по-светлата картина.
5. Те дават вяра
Казвайте на детето си, че макар че сега минава през тежък интервал, това няма да продължава постоянно. Нещата ще се подобрят. Това не е простащина. Социалните обстановки ще се трансформират, тъй като децата ще се трансформират.
Децата просто би трябвало да бъдат търпеливи, до момента в който те и връстниците им узряват. Ако опитат да създадат промени в другарствата си, да вземем за пример, напомняйте им, че измененията лишават време. Засега обаче това, което могат да управляват, е по какъв начин се държат в обществено предизвикателни обстановки.
Проучвания измежду гимназисти демонстрират цената на обществената вяра. В едно изследване осмокласници били помолени да прочетат къса научна публикация за мозъка по отношение на това по какъв начин личността може да се трансформира. След това те прочели анекдоти, написани от по-големи възпитаници за това по какъв начин, в последна сметка, са се научили да се оправят с спорове със свои връстници.
Накрая учениците били помолени да напишат окуражаващи препоръки към по-малките възпитаници.
След стресиращи диалози представителите на тази група имали с 10% по-ниски равнища на кортизол, спрямо контролната група, което е индикация, че учениците, които са чели вдъхновяваща информация, са се справяли по-добре.
В края на образователната година вероятността тези осмокласници да бъдат депресирани била с 40% по-малка, като те също по този начин имали по-добри оценки от учениците от контролната група.
Децата, изключително младежите и тези на възраст сред 8 и 12 години, от време на време имат потребност от удостоверение, че това, което мислят и усещат, е обикновено и окей. Всъщност, психолози считат, че потвърждаването е един от най-силните принадлежности на родителите, само че все пак то постоянно не е включено в обичайни поведенчески стратегии за подготовка на родители.
Потвърждаването на възприятията на вашето дете не значи безусловно да одобрение или да се съгласявате с дейностите, които то подхваща. Това просто значи да показвате, че ги чувате, разбирате и ги приемате. Това може да им помогне дейно да дефинират личните си страсти и да бъдат по-съобразени със обществената си среда, което, от своя страна, усилва прочувствения им разсъдък.
Ето по какъв начин съумелите родители предават тези послания в сложни моменти:
1. Те възстановяват преживяванията
Приятелствата оказват помощ на децата да развиват значими умения в живота, като това да се схващат с други хора и да позволяват спорове. Няма идеално другарство обаче.
Напомняйте на детето си, че всички другарства минават през възходи и падения. При дълготрайните връзки близки другари неизбежно разочароват, нервират или оплескват нещата понякога.
Ако детето ви е възприемчиво, разказвайте му за сходни проблеми в общуването, които неговият брат/сестра, братовчед или вие сте преживявали на неговата възраст. Тези истории са неоспоримо доказателство, че детето не е единствено и не би трябвало да се срами.
2. Те обезпечават физически комфорт
Освен в случай че детето ви не се отдръпва при допиране, физическият комфорт може да бъде по-незабавен и въздействащ от всяко устно увещание.
Няколко изследвания откриват изгоди на междуличностното допиране. Например, прегръдката може да намали кръвното налягане и да внесе чувство за грижа и сигурност.
Да кажем, че детето ви е смутено от нещо. Преди да кажете каквото и да било, може да разтриете гърба му, да го прегърнете или да подържите ръката му. Коен-Сандлър дава за образец петокласничка, която споделя на майка си: “Когато съм тъжна, просто нуждая се да ме прегърнеш мощно и да кажеш, ‘Да, скапана работа. Ужасно е’”
Ако не стартирате диалог незабавно, това дава на детето ви време да се приготви да приказва за своя проблем.
3. Те учат, че качеството превъзхожда количеството
Децата на възраст сред 8 и 12 години постоянно правят оценка личната си стойност по това какъв брой другари имат. Те не осъзнават още, че качеството на другарствата е по-важно. Проучване сочи, че младежите, които са имали доста, само че по-повърхностни учебни другарства, изпитват по-голяма тревога като млади възрасни.
Освен това, обратно на това, което множеството деца мислят, да си известен не облекчава самотата. Популярността по своята същина е нестабилна и затова е и сложна за поддържане.
Уверявайте детето си, че няма потребност от стотици другари в обществените медии или в действителния живот. Няколко ще са задоволителни, стига те да са предани, надеждни и подкрепящи.
4. Те се концентрират върху позитивните неща
Коен-Сандлър споделя, че децата постоянно гледат повече на една засегнатост или на някакво отчаяние като на нещо, което в този миг е по-голямо и по-належащо от всички позитивни неща в живота им.
Докато показвате съпричастност към страданията на вашето дете, пренасочването на силата му към постигнатите неотдавна триумфи и удоволствия му разрешава да прави оценка по-голямата и по-светлата картина.
5. Те дават вяра
Казвайте на детето си, че макар че сега минава през тежък интервал, това няма да продължава постоянно. Нещата ще се подобрят. Това не е простащина. Социалните обстановки ще се трансформират, тъй като децата ще се трансформират.
Децата просто би трябвало да бъдат търпеливи, до момента в който те и връстниците им узряват. Ако опитат да създадат промени в другарствата си, да вземем за пример, напомняйте им, че измененията лишават време. Засега обаче това, което могат да управляват, е по какъв начин се държат в обществено предизвикателни обстановки.
Проучвания измежду гимназисти демонстрират цената на обществената вяра. В едно изследване осмокласници били помолени да прочетат къса научна публикация за мозъка по отношение на това по какъв начин личността може да се трансформира. След това те прочели анекдоти, написани от по-големи възпитаници за това по какъв начин, в последна сметка, са се научили да се оправят с спорове със свои връстници.
Накрая учениците били помолени да напишат окуражаващи препоръки към по-малките възпитаници.
След стресиращи диалози представителите на тази група имали с 10% по-ниски равнища на кортизол, спрямо контролната група, което е индикация, че учениците, които са чели вдъхновяваща информация, са се справяли по-добре.
В края на образователната година вероятността тези осмокласници да бъдат депресирани била с 40% по-малка, като те също по този начин имали по-добри оценки от учениците от контролната група.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ