Виновното изражение на кучето всъщност не е вина, а страх
Всеки собственик на куче знае издайническото изражение на куче, което е направило нещо неприятно.
Може да се е изходило на пода. Може да е скъсало дивана или килима. Знаете, че е направило нещо, то също. Понеже сте човек, виждате това изражение и му придавате честа човешка страст: виновност.
Логиката е цялостна: Кучето ви е било единствено, направило е нещо, което не би трябвало и когато го обвините, лицето му споделя всичко. Истината е, че макар логиката, кучето в действителност не изпитва виновност. Вместо това изпитва доста по-първична и срещана страст: боязън.
Този извод е основан на проучване от 2009г, извършено от експертът по държание на кучетата доктор Александра Хороуиц. Тя се е фокусирала върху това по какъв начин хората интерпретират кучешките страсти през призмата на човешките. Иначе казано, хората неправилно придават на кучетата страсти, основани на човешките. „ Виновното “ изражение е най-големият образец за това.
„ Поглеждам към куче с отговорно изражение и всичко ми приказва, че то се усеща отговорно. Наистина е по този начин. Програмирани сме да го виждаме по този начин, никой не е отговорен. “ – споделя доктор Хороуиц.
Изражението е добре познато: кучето се снижава, демонстрира бялото на очите си, до момента в който ви гледа. Може да дръпне ушите си обратно, да скимти или да ближе въздуха. Всичко това са признаци за боязън – признаци, които хората неправилно интерпретират като виновност.
Всъщност реакцията на кучето е в отговор на държанието на стопанина му и в действителност показва боязън от наказване, а не виновност.
И въпреки всичко, кучетата изпитват ли виновност? Може би. Може би не.
Малко евентуално е, тъй като мозъкът на кучето е организиран доста по-различно от човешкия. И въпреки всичко много си наподобяват. Най-съществената разлика обаче е в размишлението – кучетата не мислят върху минали действия и не се чудят дали са създали нещо неправилно.
При някои животни има доказателства за обмисляне на бъдещето и запомняне на характерни епизоди от предишното. При кучетата обаче не са открити такива. Това не значи, че няма такива, а че е в действителност мъчно да се открият посредством опити.
Кучетата имат мемоари, несъмнено, само че мисленето за предишното при тях по метода, по който го вършат хората, евентуално става напълно друго.
