Как в България всеки сам си прецЕня
" Всеки самичък си прецЕня " - в тази фраза се огледаха настоящи настройки на днешното българско общество, а това я направи емблематична за 2021 година. Най-показателно за нея е неправилното трансформиране на глаголната форма „ преценя “ в „ прецЕня “. То ненапълно има своите корени в западния акцент, където и при други сказуеми се среща мързеливото отпадане на „ ва “ (например " понижа " вместо " понижава " ).
Какво споделя тази фраза за българското общество
В случая обаче става дума по-скоро за социолект - т.е., за характерен диалект не на обществена група, чиято културна различност е зародила на районен принцип, а въз основата просто на ниска просвета, която е формирала колективен интерес. Той се състои в това да не оставяш на по-културните да преценят вместо теб и даже да постигаш превъзходство над тях в неприсъствен скрит план с болшинството на себеподобните - може да сме по-прости, само че сме повече. Това единствено на пръв взор наподобява на демократична власт на болшинството, тъй като с цел да е такава в действителност, то би трябвало да излъчи най-хубавите, които да я упражняват (не обратното). Но у нас демокрацията все не съумява да се състои, таман тъй като през прехода публичните богатства предпочитано се разпределяха от членове на същата тази група с невисок културен ценз (образование, образование, морал), издигнали се във забележимите и невидими властови йерархии.
Според езиковеди преместването на глаголната форма „ прецЕня “ от диалекта в социолекта на първо време се прави от политици. После се масовизира в обществените мрежи с присъщото за тях упражняване на свободата като неуважение на културните правила. Там тя става обект и на иронични използва, само че тези, които не схващат иронията, на собствен ред я подемат и разпространяват. Докато през 2021-а се трансформира в езиков маркер на полуосъзнатата, полуспонтанна опозиция на културно необременените към културните елити.
Конкретният мотив за нея бяха ограниченията за отбрана от ковид и по-специално имунизацията, която точно роди фразата „ Всеки самичък си прецЕня “. Но колкото и демократично да звучи, тя е куха фраза. Първо, тъй като не можеш да вземеш решение самичък, в случай че от него зависят животът и здравето и на другите. И второ, тъй като просто няма по какъв начин да го вземеш самичък - с цел да прецениш дали е добре или не е добре да се ваксинираш, са ти нужни „ елитни “ медицински знания. Можеш да прецениш само на кого да се довериш в преценката си. Фразата „ всеки самичък си прецЕня “ в действителност е преценка - тя отхвърля научните престижи, които, отвън обособени и неизбежни различни гласове, имат консенсус в целия евроатлантически свят, че е добре да се ваксинираш. Стимулира по-простите да вземат решение вместо по-компетентните.
Световният медицински хайлайф фактически срещна компликации - няма по какъв начин да не е по този начин при проучването на нов вирус. Но това не прави незнаещите по-знаещи. У нас престижът на този хайлайф в допълнение пострада, тъй като при започване на пандемията някои лекари на основни позиции „ се сложиха " на властта, което трансферира върху тях изначалната недоверчивост към претекстовете на политиците. Но по този начин или другояче, самичък да „ прецЕняш “ нещо, което не можеш да прецениш, значи да попаднеш във водовъртежа на случайността и неосведомеността, нападнат от случайни отзиви, тайни теории и битов мистицизъм. И в последна сметка отново да се превърнеш в жертва на политици, които се грижат не за твоето здраве, а за личната си власт.
Сърдитите на научните елити антиваксъри прогласиха за политически хайлайф „ шепа нещастни фашисти “, по думите на Ицо Хазарта, и вкараха в Народното събрание партия „ Възраждане “. Това, както можеше да се чака, не ѝ стига и тя единствено след месец докара с рейсове свои последователи, с цел да стачкуват против наложителното имунизиране и зеления документ. Нищо, че имунизирането не е наложително, а зеленият документ, доколкото въобще се съблюдава, лимитира само достъпа на неимунизирани до обществени места. Защото този достъп се дефинира от обществените правила, а те към момента са от консенсуса на културните елити. Независимо, че не стопират всекидневните опити да се обърне координатната система на цивилизацията. Преди време влязох във вход на жилищна постройка, където някакъв индивид с лице към стената се облекчаваше. Хрумна ми единствено да го попитам: " Нямате ли си тоалетна у дома? ", а той ми извика през рамо: " Простак! ".
Всеки " самичък си прецЕня " в какво общество желае да живее
На „ Възраждане “ обаче, както се чете и сред редовете в изявленията на водача ѝ, казусът не са ѝ документите и имунизациите, изключително откакто се оказа, че част от парламентарната група на партията е почтително имунизирана. Те са единствено трамплин за осъществяване на по-далечната цел: излизане на страната от НАТО и Европейски Съюз и възобновяване на проруската ѝ ориентировка, за което Facebook фолклорът от дълго време си е дал сметка с потреблението на прякора „ Копейкин “ за водача на партията. Въпросът е единствено да генерираш отрицание към имунизациите и документите и да го пренасочиш „ по съседство “ към евроатлантическите ни сътрудници, откъдето тези ограничения идват и уверено се ползват.
Впрочем, офанзивата е международна и се реализира по остарялата неомарксистка рецепта на Херберт Маркузе, съгласно който не пролетариатът, а малцинствата имат през днешния ден силата да съборят наложилия се либерален ред на Запад. И защото това по този начин и не става, на историческата сцена излиза ново малцинство (у нас мнозинство) - на антиваксърите, което може да се окаже с по-голям капацитет от етническите, половите, религиозните и впрочем общности, тъй като го водят не групови идентичности, а групови страхове. И тъй като не се бори за личните си права, а против правата на другите. В една такава обстановка когато френският президент Макрон споделя, че ще продължи „ да нервира “ неимунизираните французи, той пази освен здравето на нацията, само че и демокрацията в страната си.
В България политическата ос на този спор, чийто екот все по-силно се долавя, се обрисува сред „ Възраждане “ и „ Продължаваме промяната “, чиито водачи ценностно - и като позиция, и като биография - декларират принадлежност към западната народна власт. И тук към този момент в действителност всеки самичък си преценя в какво общество желае да живее.
Автор: Георги Лозанов, Дойче веле
Още от АНАЛИЗИ И КОМЕНТАРИ:
Какво споделя тази фраза за българското общество
В случая обаче става дума по-скоро за социолект - т.е., за характерен диалект не на обществена група, чиято културна различност е зародила на районен принцип, а въз основата просто на ниска просвета, която е формирала колективен интерес. Той се състои в това да не оставяш на по-културните да преценят вместо теб и даже да постигаш превъзходство над тях в неприсъствен скрит план с болшинството на себеподобните - може да сме по-прости, само че сме повече. Това единствено на пръв взор наподобява на демократична власт на болшинството, тъй като с цел да е такава в действителност, то би трябвало да излъчи най-хубавите, които да я упражняват (не обратното). Но у нас демокрацията все не съумява да се състои, таман тъй като през прехода публичните богатства предпочитано се разпределяха от членове на същата тази група с невисок културен ценз (образование, образование, морал), издигнали се във забележимите и невидими властови йерархии.
Според езиковеди преместването на глаголната форма „ прецЕня “ от диалекта в социолекта на първо време се прави от политици. После се масовизира в обществените мрежи с присъщото за тях упражняване на свободата като неуважение на културните правила. Там тя става обект и на иронични използва, само че тези, които не схващат иронията, на собствен ред я подемат и разпространяват. Докато през 2021-а се трансформира в езиков маркер на полуосъзнатата, полуспонтанна опозиция на културно необременените към културните елити.
Конкретният мотив за нея бяха ограниченията за отбрана от ковид и по-специално имунизацията, която точно роди фразата „ Всеки самичък си прецЕня “. Но колкото и демократично да звучи, тя е куха фраза. Първо, тъй като не можеш да вземеш решение самичък, в случай че от него зависят животът и здравето и на другите. И второ, тъй като просто няма по какъв начин да го вземеш самичък - с цел да прецениш дали е добре или не е добре да се ваксинираш, са ти нужни „ елитни “ медицински знания. Можеш да прецениш само на кого да се довериш в преценката си. Фразата „ всеки самичък си прецЕня “ в действителност е преценка - тя отхвърля научните престижи, които, отвън обособени и неизбежни различни гласове, имат консенсус в целия евроатлантически свят, че е добре да се ваксинираш. Стимулира по-простите да вземат решение вместо по-компетентните.
Световният медицински хайлайф фактически срещна компликации - няма по какъв начин да не е по този начин при проучването на нов вирус. Но това не прави незнаещите по-знаещи. У нас престижът на този хайлайф в допълнение пострада, тъй като при започване на пандемията някои лекари на основни позиции „ се сложиха " на властта, което трансферира върху тях изначалната недоверчивост към претекстовете на политиците. Но по този начин или другояче, самичък да „ прецЕняш “ нещо, което не можеш да прецениш, значи да попаднеш във водовъртежа на случайността и неосведомеността, нападнат от случайни отзиви, тайни теории и битов мистицизъм. И в последна сметка отново да се превърнеш в жертва на политици, които се грижат не за твоето здраве, а за личната си власт.
Сърдитите на научните елити антиваксъри прогласиха за политически хайлайф „ шепа нещастни фашисти “, по думите на Ицо Хазарта, и вкараха в Народното събрание партия „ Възраждане “. Това, както можеше да се чака, не ѝ стига и тя единствено след месец докара с рейсове свои последователи, с цел да стачкуват против наложителното имунизиране и зеления документ. Нищо, че имунизирането не е наложително, а зеленият документ, доколкото въобще се съблюдава, лимитира само достъпа на неимунизирани до обществени места. Защото този достъп се дефинира от обществените правила, а те към момента са от консенсуса на културните елити. Независимо, че не стопират всекидневните опити да се обърне координатната система на цивилизацията. Преди време влязох във вход на жилищна постройка, където някакъв индивид с лице към стената се облекчаваше. Хрумна ми единствено да го попитам: " Нямате ли си тоалетна у дома? ", а той ми извика през рамо: " Простак! ".
Всеки " самичък си прецЕня " в какво общество желае да живее
На „ Възраждане “ обаче, както се чете и сред редовете в изявленията на водача ѝ, казусът не са ѝ документите и имунизациите, изключително откакто се оказа, че част от парламентарната група на партията е почтително имунизирана. Те са единствено трамплин за осъществяване на по-далечната цел: излизане на страната от НАТО и Европейски Съюз и възобновяване на проруската ѝ ориентировка, за което Facebook фолклорът от дълго време си е дал сметка с потреблението на прякора „ Копейкин “ за водача на партията. Въпросът е единствено да генерираш отрицание към имунизациите и документите и да го пренасочиш „ по съседство “ към евроатлантическите ни сътрудници, откъдето тези ограничения идват и уверено се ползват.
Впрочем, офанзивата е международна и се реализира по остарялата неомарксистка рецепта на Херберт Маркузе, съгласно който не пролетариатът, а малцинствата имат през днешния ден силата да съборят наложилия се либерален ред на Запад. И защото това по този начин и не става, на историческата сцена излиза ново малцинство (у нас мнозинство) - на антиваксърите, което може да се окаже с по-голям капацитет от етническите, половите, религиозните и впрочем общности, тъй като го водят не групови идентичности, а групови страхове. И тъй като не се бори за личните си права, а против правата на другите. В една такава обстановка когато френският президент Макрон споделя, че ще продължи „ да нервира “ неимунизираните французи, той пази освен здравето на нацията, само че и демокрацията в страната си.
В България политическата ос на този спор, чийто екот все по-силно се долавя, се обрисува сред „ Възраждане “ и „ Продължаваме промяната “, чиито водачи ценностно - и като позиция, и като биография - декларират принадлежност към западната народна власт. И тук към този момент в действителност всеки самичък си преценя в какво общество желае да живее.
Автор: Георги Лозанов, Дойче веле
Още от АНАЛИЗИ И КОМЕНТАРИ:
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ