За да получи българският народ адекватна здравна грижа, тя трябва

„ За да получи българският народ съответна здравна грижа, тя би трябвало да бъде съответно финансирана. В момента сме на опашката в Европа. “ Това сподели ръководителят на БЛС доктор Николай Брънзалов пред публицисти след 

По думите му в този момент за следващ път е маркиран този тежък проблем. Той изрази вяра, че в близко бъдеще ще има някакво политическо решение.

„ Всички желаеме да има по-малко доплащане в системата на опазване на здравето, а това може да стане, когато то бъде по-добре финансирано посредством публични фондове. Здравната грижа е извънредно скъпа и се нуждае както от фрагменти, по този начин и от съответни технологии, медицински произведения и лекарства. За страдание, сега България харчи доста за медикаменти и болнична помощ, защото там са най-големите дефицити, спрямо останалата част от системата за опазването на здравето. Всички желаеме да работим за предварителна защита и един подготвен план, създаден от БЛС, за скрининг на рак на дебелото черво и рак на маточната шийка отлежава без придвижване в Министерството на здравеопазването. Надявам се, такива наши хрумвания в бъдеще, тъй като специалистите са лекарите в България, да имат развиване “, добави доктор Брънзалов.

Той беше безапелационен, че би трябвало да се работи в посока превръщане на пирамидата, тъй като болничната помощ няма да бъде толкоз натоварена, в случай че има съответна извънболнична помощ.

„ 80% от пролежаните дни да вземем за пример в Съединени американски щати са one day surgery - за един ден се свършва всичко. В България, за жалост, доста клинични пътеки се употребяват за диагностика, която може да бъде правена и в извънболничната. Тогава лечебните заведения ще получат малко по-адекватно финансиране. Факт е, че сме на опашката по заделен % от брутния вътрешен артикул за опазване на здравето на страната и с най-ниските здравноосигурителни вноски “, сподели доктор Брънзалов.

Здравният икономист Аркади Шарков съобщи, че здравната вноска поетапно би трябвало да се вдигне с 2%, т.е. да стане 10% в идващите няколко години.

„ Така ще се компенсира финансовата дупка от инфлацията, а и действително ще се регламентират вложенията на пациента в здравната система, защото и все още продължава да има „ сива част “, в която не сме изцяло наясно какво е потреблението. Важно е да подчертаем, че рядко се приказва за доплащането за медицински произведения, което е основен детайл, тъй като доплащанията за медикаменти са обществени. Клиничните пътеки покриват сред 20% и 30% от употребяваните произведения, а останалото се доплаща от джоба. Има случаи, в които НЗОК покрива към 1010 евро на произведение в ортопедията, а доплащането от пациента е 7-8000.  Това е проблем, който занапред ще би трябвало да се взема решение.

Преди всичко – и това е главното, което виждаме от заключението на отчета – неналичието на правдивост във връзка с цените в клиничните пътеки е 1,42 милиарда евро. Това ще е нещо, което ще възвърне достъпа от страна на пациента до болнична помощ, ще понижи доплащането, ще даде опция на лечебните заведения да повишават и стандарта посредством увеличението на заплатите на работещите в тях “, сподели Шарков.

Той добави, че решението е политиците да влагат в опазването на здравето. „ Дали ще платят за здравно неосигурените, дали държавното управление ще усили това, което заплаща за деветте групи пациенти, които обезпечава, дали ще усили здравната вноска, дали ще задели повече от акцизи е въпрос на решение, само че в последна сметка повече пари би трябвало да има “, сподели още Аркади Шарков.