Всеки от нас има неща, от които се страхува в

Всеки от нас има неща, от които се опасява в живота.

Има едно нещо за страха обаче, което би трябвало да се помни: това е естествeна, човешка реакция при конфликта с нещо непознато, предизвикателно или нестабилно.

Затова съветът да “бъдем безстрашни!” е толкоз ужасяващ.

Да се опитваш да бъдеш смел, когато правиш нови неща, е като да се опитваш да не се смееш на комичен анекдот — невероятно е. Натали Коугън е уелнес коуч, а работата й е да оказва помощ на хората да осъзнават и преодоляват страховете си.

Тя разкрива пред CNBC трите най-чести страхове, които, съгласно нея, пречат на хората да реализират триумфи и по какъв начин те могат да бъдат преодоляни:

Страхът от неуспех

Когато човек се захваща с нещо ново, няма метод да знае дали ще успее. Ако обаче се фокусирате непрекъснато върху всички неща, които може да се объркат, ще разполагатe с по-малко умствена сила, която да вложите в постигането на вашата цел.

За да преодолеете този боязън, може да се свържете с вашето “по-голямо защо” — или с чувството за цел зад това, което вършиме. Запитайте се: по какъв начин работата по това предизвикателство ми оказва помощ да израсна или да се доближа до задачата ми?

Вашата концепция за стартъп може да запълни потребност в дадена промишленост, да вземем за пример, до момента в който в това време ви даде свободата да сами да определяте работното си време.

Как може това предизвикателство да промени живота на някого? Проучвания демонстрират, че когато възприемем метод на мислене, ориентиран към това по какъв начин нашите дейности могат да облагодетелстват другите, тогава сме по-издръжливи и стимулирани.

Страхът, че не сме задоволително положителни

Този боязън може да звучи като “Тази работа изисква доста комуниационни умения, а аз не съм добър в това” или “Никога няма да работя в тази компания. Те наемат единствено хора, приключили влиятелни университети.”

Тайната за превъзмогването на този боязън е да редактирате своите мисли. Запитайте се: тази мисъл вярна ли е? Може би се страхувате, че ще се изложите на значима презентация, а сътрудниците ви ще ви съдят. Обикновено, когато вършиме това, научавате, че вашите мисли са оцветени от склонността на мозъка ви към негативизъм, а не се основават на обстоятелства.

Какво получавам, като имам вяра в това, че не съм задоволително добър? Да кажем, че неотдавна са ви повишили в работата и сте уверени, че няма да знаете по какъв начин да се оправят с новите отговорности. Тази настройка ще ви окуражи ли да дадете най-хубавото, на което сте способни?

Разбира се, че не. След като осъзнаете това, помислете за това какво можете да извършите, с цел да подобрите възможностите си за триумф? Това би могло да бъде визитата на онлайн курс или приемането на съвет от наставник.

Страхът да не разочароваме другите

Никой не желае да бъде индивидът, който разочарова, изключително някого, на който се възхищава и почита. Хората, които в действителност ги е грижа за вас обаче, не са съдии, които чакат да дадат оценка на вашето показване. Вместо това те желаят да видят по какъв начин успявате, даже и в случай че това значи да пробвате доста пъти.

Важно е също по този начин да отделите време, с цел да разберете себе си, да определите задачите си и какво значи триумфът за вас. По този метод е по-малко евентуално да се вманиачавате по мнението на други хора за вас или по упованията, които мислите, че те имат за вас.