Всеки може да се почувства слаб и безпомощен. Няма как

Всеки може да се почувства слаб и беззащитен. Няма по какъв начин непрестанно да бъдем мощни, това не е действително.

Може да се разхождаме с всички тези маски, да се крием от света и да не разрешаваме да се нараним, само че когато се приберем, всички маски падат и ние сме голи - сами с мислите и същинските си страсти.

Тогава знаете, че можете да се разпаднете. Знаете, че никой няма да види вашата уязвимост.

Можете да пандизите вратата на спалнята и да плачете сама, сред четири студени. Те няма да кажат на никого. Те безмълвно ще ви приветстват и вие ще продължите напред.

Позволено е да плачете без причина. Трябва да пуснете тези мъгливи страсти, които ви тормозят. Те ви карат да се чувствате некомфортно. Те са облаците, които боядисват слънчевия ви разум в черно.

Позволено ви е да плачете над предишното си. Разрешено е да не пускате някои неща. Трябва да ги извикате и по-късно да ги пуснете. Това ще бъде вашият край и ново начало. Може би не сте имали шанса да завършите тази глава от живота си. Може би в този момент е моментът да го преодолеете.

Не се срамувайте, в случай че нямате с кого да споделите болката си. Имате себе си. Можете да я споделите със себе си. Вие сте този, който познава себе си най-добре. Този, който най-добре знае пътя си към сърцето и мозъка си. Вие можете да се справите.

Не се срамувайте да крещите и ридаете на възглавницата, тъй че никой да не ви чува. Всеки плаче от време на време, това е нещо естествено, нещо човешко.

Позволено ви е да лъжете, че сте добре. Трябва да лъжете, тъй като носите мощната си маска. Трябва да се усмихвате пред хората, когато всичко, което желаете да извършите, е да се заровите надълбоко в най-тъмния ъгъл на стаята си и да плачете.

Позволено ви е да останете в банята, гледайки огледалото и гледайки кървавите си очи, пробвайки се да се успокоите, тъй като би трябвало да влезете в стая, цялостна с хора, които ще виждат, че плачете.

Ще измиете лицето си и ще се опитате си сложите отново онази усмивка.. която виждат хората. И даже в случай че някой ви попита по какъв начин сте, ще казвате, че сте добре.

Но няма нищо неприятно да се изповядаш пред някого да покажеш, е те боли. А той да ти предложи помощта си, рамото си. Всички имаме потребност от това. Всички сме хора, всички имаме страсти и всички имаме потребност от помощ. Както аз, по този начин и вие. Това не ви прави слаби!

Позволено ви е да се скриете под основаната от вас маска. Имате право да я сваляте, когато се приберете у дома. Разрешено е да се разпаднете, тъй като по-късно още веднъж ще се изправите.

Защото всички имаме тъмни и мрачни дни, само че след тях още веднъж ще изгрее слънце, запомнете!