Всеки мъж си мечтае за ненаситна любовница, но истината, че

Всеки мъж си мечтае за ненаситна държанка, само че истината, че тази полова алчност от време на време граничи с задължение. Наскоро един другар, който обича секса (!), ми довери, че мацката му била толкоз ненаситна, че понякога му се налагало да имитира главоболие и проблеми в службата, с цел да избегне следващата замяна на милувки. Явно феноменът „ нимфомания” не е за всеки пенис лъжица.
Не е лесна работа да озаптиш излезлия отвън надзор креватен вкус на партньорката ти, който много постоянно е подплатен с доминантната страна, която добродушно дреме във всяка жена.
Ако сложим нимфоманията под микроскопско стъкло, незабавно ще ни стане ясно, че е много близка с хистерията, неврастенията и други психологични болести, тревожили дамите през XIX век. Докато през това столетие тези положения са били напълно в реда на нещата, то петдесетина години по-късно се появил Фройд и разрушил на пух и прахуляк „ редовността” им, припознавайки ги като много притеснителни ментални отклонения.
Въпреки наситената либидна натрапчивост, огромна част от нимфоманките са неспособни да изживяват оргазъм. Нимфоманията от време на време се появява като изражение на вътрешен спор, на нездравословна среда в детството или неудовлетворителен фамилен живот. В някои случаи служи за одобряване на личното самочувствие посредством завоюване на мъже и известност.
Други психоаналитични пояснения на нимфоманията включват неосъзнати кръвосмесителни стремежи, егоизъм, подтисната експанзия. Състояния като биполярност могат да засилят хиперсексуалността, която постоянно е съпроводена от садистични пристрастености.
Докато сме девойки, оргазмът ни идва от клитора, опознавайки тялото си по време на мастурбация. След като преминем в редиците на възрастните, за кулминационната точка започваме да „ обвиняваме” вагината ни. Зрялата женска половост измества завистта, която сме изпитвали към пениса в интервала на пубертета и го замества с желанието за бебе. Но тези от нас, които не съумеят да превъзмогнат фалическата си ревнивост, стават подвластни на „ мъжествения” комплекс. А знаем, че господата са запазили агресивността като тяхна комерсиална марка.
Вярно е, че доста постоянно на дамите ни се ще най-малко за ден да сме мъже, да се заменяем с половинките си, та да видят те елементарно ли е да жонглираме с всичките дини. Понякога обаче желанието ни за „ възмъжаване” е толкоз мощно, че незабелязано прекрачваме личните си граници и одобряваме мъжката роля прекомерно драговолно. Това рефлектира освен в отношението ни към близките, само че и настройва половото ни държание на нападателна вълна.
А за никого не е загадка, че господата не обичат да ги командорят, камо ли да ги пребиват, до момента в който извършват заповеди.