Сградата сега, зеленината - след 12 години: как София отстъпва пред бетона
Всеки гражданин на София би трябвало да разполага с най-малко 20 кв. м. зелена повърхност - това планува която дефинира стандарта за минимална озеленена повърхност на глава от популацията в огромен град. При население от 1 308 412 души (по данни на националната статистика към 12 април 2021г.) София би трябвало да има над 26 кв.км. зелени площи - територия по-голяма от квартал " Люлин " с всички негови микрорайони. И равна на град Сандански.
По последни данни от Столичната община,, все още столичани имат 13 кв.м. зелена повърхност на гражданин, а данните на общинското дружество София-план са даже за по-малко -
Общата повърхност на четирите огромни столични парка - Борисовата градина, Южния, Западния и Северния парк - е 7.5 кв. км. Именно на тях София дължи славата си на " зелен " град. Те обаче напълно не са в непосредствена непосредственост за множеството поданици на столицата. А в допълнение обезпечават надалеч по-малко зеленина от нужната при внезапно нарасналото се население на града в последните десетилетия.
Проверката в столичните устройствени проекти демонстрира, че понастоящем плануваните при основаването на кварталите зелени площи и паркинги се трансформират през последните десетилетия в зони за застрояване, а дребното останали " зелени петна " постоянно се оказват онлайн завзети от паркинги или са частни парцели, които и в никакъв случай не трансформира в озеленени обществени площи. В устройствения проект на София като зелени " на хартия " площи са маркирани даже част от емблематичните жълти павета на столицата - площад " Княз Александър 1 " (където е паркингът сред някогашния Партиен дом и двореца) и паркингът на площад " Николай Гяуров " (между двореца и ул. " Раковски " ).
© www.google.com/maps
Площад " Николай Гяуров " (София) е маркиран като зелена повърхност в устройствения проект на Столична община
Проблемът се задълбочава, защото в последните години има голям брой нередности в проектирането на нови здания в София, като се заобикалят разпоредбите за озеленяване - това алармираха читатели на " Дневник ". Те се базират на нормативната уредба, съгласно която според от това в коя зона на града е един парцел, той би трябвало да има избрана повърхност, която не е застроена, а съставлява почва със зеленина.
В сигнала като образец за порочни практики за заобикаляне на наложителното озеленяване са посочени слагането на краткотрайни саксии вместо озеленяване, засаждане на дръвчета с дребна коренова система или в незадоволително пръст. Сред тях са още отчитането размера на бъдещи корони на дървета, които след години ще засенчат улицата отвън застроения парцел или заместването на озеленена почвена повърхност в парцела със засаждане на пълзящи растения - или така наречен " отвесно озеленяване ".
Зоната на града не дефинира зеленината
Изискването за озеленяване зависи от това в каква зона на Общия организационен проект (ОУП) попада парцелът. Дори и на една и съща улица може да има частен парцел, за който се изисква 40% да бъдат озеленени, и социална болница, за която процентът е по-нисък (30%), изясни за " Дневник " Бояна Василева - ландшафтен проектант с опит в проектирането, изработването и контрола при озеленяване на публични и частни градски пространства, в това число паркове.
По думите ѝ условията не зависят от квартала, а от вида устройствена зона. В жилищните зони с преобладаващо сложно застрояване, като ж.к. " Младост ", " и " Люлин ", да вземем за пример, парцелите би трябвало да имат най-малко 40% озеленяване.
Вратичката " отвесно озеленяване "
Според арх. Василева има разнообразни способи администрацията да си затвори очите и техники на озеленяване, които се одобряват на хартия, макар че не оцеляват като действителна растителност - да вземем за пример, така наречен " отвесно озеленяване ". Та разяснява, че отвесното озеленяване не се приема за озеленяване по наредбата за правила и нормативи за устройство на обособените типове територии и устройствени зони. Но все пак се включва в плановете за здания - като пълзящи растения по огради и навеси. Част от плановете извършват половината от изискваното за парцела озеленяване с такива огради и навеси. По тях може и да има растения, когато комисията приема постройката, само че те не оцеляват дълго в общия случай.
Арх. Бояна Василева си изяснява практиката със задължението на строителя да вмести в парцела си и паркоместа за издигнатите жилища. Така натискът да не отдели повърхност за растителност става доста мощен и най-лесното решение се оказва увивната растителност. Тя обаче няма същите екологични функционалности като озеленената почва, акцентира Василева. " Към момента нещата се случват по логиката " Всичко, което не е категорично нелегално, е законно ", добавя тя.
Архитектът прецизира, че отвесното озеленяване е уместно,
в случай че е покривно, само че за него има условия за избран пласт почва,
с цел да бъде признато като растителност. Изискването важи и когато е озеленяване върху подземни паркинги. Има разказани параметри за това по кое време водните тела и кашпи с растения се признават за част от изискваното озеленяване на парцела, като са планувани съответни ограничавания. Според тях отвесно озеленяване без отделено почвено пространство на земната повърхност- действителен % от парцела - не се позволява. Причината - получава се така наречен " почвено запечатване " - под настилката земята не диша, растителност и живот към нея няма.
Ако не вярвате, проверете след 12 години
© Вера Стаевска, Личен списък
Василева удостовери, че има случаи, когато по границите на парцела се засаждат фиданки и изчислените авансово проекции на техните корони след 12 година се одобряват за озеленяване на парцела. Правилото е въведено в Закона за устройство и застрояване на Столична община (ЗУЗСО), тъй като София е единственият град със личен закон, като се изключи че и за нея важат общите национални закони. Това е задоволително, в случай че сме сигурни, че тези дръвчета в действителност ще доближат до 12-годишна възраст със съответната солидна корона, счита тя. " Проблемът е, че доста от дръвчетата се засаждат без задоволително почва или за тях няма грижа, тъй че не доближават до към този момент регистрираната 12-годишна възраст. А и през тези 12 години, до момента в който чакаме да се извърши проекцията на короната, липсва съответната зеленина ".
В озеленяването има стандарт за дръвчетата - за височина и диаметър на фиданката и количество почва, само че практиката демонстрира друго. А и общината няма по какъв начин да изиска от частния притежател да стопанисва дървото си. Въпреки че е приела градежа при изискване, че в него след 12 години ще има възрастно дърво.
" Дневник " потърси и мнението на професионалните организации по тематиката за озеленяването при градежа на нови здания, само че публично получените отговори се придържат към повторение на нормите, записани в закони и наредби. От организациите приканват за по-добър надзор от страна на общината върху вложителите за обезпечаване на условия % озеленяване (пълният текст на отговорите можете да видите в атачмънтите по-горе)
Интервю с арх. Бояна Василева очаквайте в идващите дни в " Дневник ".
По последни данни от Столичната община,, все още столичани имат 13 кв.м. зелена повърхност на гражданин, а данните на общинското дружество София-план са даже за по-малко -
Общата повърхност на четирите огромни столични парка - Борисовата градина, Южния, Западния и Северния парк - е 7.5 кв. км. Именно на тях София дължи славата си на " зелен " град. Те обаче напълно не са в непосредствена непосредственост за множеството поданици на столицата. А в допълнение обезпечават надалеч по-малко зеленина от нужната при внезапно нарасналото се население на града в последните десетилетия.
Проверката в столичните устройствени проекти демонстрира, че понастоящем плануваните при основаването на кварталите зелени площи и паркинги се трансформират през последните десетилетия в зони за застрояване, а дребното останали " зелени петна " постоянно се оказват онлайн завзети от паркинги или са частни парцели, които и в никакъв случай не трансформира в озеленени обществени площи. В устройствения проект на София като зелени " на хартия " площи са маркирани даже част от емблематичните жълти павета на столицата - площад " Княз Александър 1 " (където е паркингът сред някогашния Партиен дом и двореца) и паркингът на площад " Николай Гяуров " (между двореца и ул. " Раковски " ).
© www.google.com/maps
Площад " Николай Гяуров " (София) е маркиран като зелена повърхност в устройствения проект на Столична община
Проблемът се задълбочава, защото в последните години има голям брой нередности в проектирането на нови здания в София, като се заобикалят разпоредбите за озеленяване - това алармираха читатели на " Дневник ". Те се базират на нормативната уредба, съгласно която според от това в коя зона на града е един парцел, той би трябвало да има избрана повърхност, която не е застроена, а съставлява почва със зеленина.
В сигнала като образец за порочни практики за заобикаляне на наложителното озеленяване са посочени слагането на краткотрайни саксии вместо озеленяване, засаждане на дръвчета с дребна коренова система или в незадоволително пръст. Сред тях са още отчитането размера на бъдещи корони на дървета, които след години ще засенчат улицата отвън застроения парцел или заместването на озеленена почвена повърхност в парцела със засаждане на пълзящи растения - или така наречен " отвесно озеленяване ".
Зоната на града не дефинира зеленината
Изискването за озеленяване зависи от това в каква зона на Общия организационен проект (ОУП) попада парцелът. Дори и на една и съща улица може да има частен парцел, за който се изисква 40% да бъдат озеленени, и социална болница, за която процентът е по-нисък (30%), изясни за " Дневник " Бояна Василева - ландшафтен проектант с опит в проектирането, изработването и контрола при озеленяване на публични и частни градски пространства, в това число паркове.
По думите ѝ условията не зависят от квартала, а от вида устройствена зона. В жилищните зони с преобладаващо сложно застрояване, като ж.к. " Младост ", " и " Люлин ", да вземем за пример, парцелите би трябвало да имат най-малко 40% озеленяване.
Вратичката " отвесно озеленяване "
Според арх. Василева има разнообразни способи администрацията да си затвори очите и техники на озеленяване, които се одобряват на хартия, макар че не оцеляват като действителна растителност - да вземем за пример, така наречен " отвесно озеленяване ". Та разяснява, че отвесното озеленяване не се приема за озеленяване по наредбата за правила и нормативи за устройство на обособените типове територии и устройствени зони. Но все пак се включва в плановете за здания - като пълзящи растения по огради и навеси. Част от плановете извършват половината от изискваното за парцела озеленяване с такива огради и навеси. По тях може и да има растения, когато комисията приема постройката, само че те не оцеляват дълго в общия случай.
Арх. Бояна Василева си изяснява практиката със задължението на строителя да вмести в парцела си и паркоместа за издигнатите жилища. Така натискът да не отдели повърхност за растителност става доста мощен и най-лесното решение се оказва увивната растителност. Тя обаче няма същите екологични функционалности като озеленената почва, акцентира Василева. " Към момента нещата се случват по логиката " Всичко, което не е категорично нелегално, е законно ", добавя тя.
Архитектът прецизира, че отвесното озеленяване е уместно,
в случай че е покривно, само че за него има условия за избран пласт почва,
с цел да бъде признато като растителност. Изискването важи и когато е озеленяване върху подземни паркинги. Има разказани параметри за това по кое време водните тела и кашпи с растения се признават за част от изискваното озеленяване на парцела, като са планувани съответни ограничавания. Според тях отвесно озеленяване без отделено почвено пространство на земната повърхност- действителен % от парцела - не се позволява. Причината - получава се така наречен " почвено запечатване " - под настилката земята не диша, растителност и живот към нея няма.
Ако не вярвате, проверете след 12 години
© Вера Стаевска, Личен списък
Василева удостовери, че има случаи, когато по границите на парцела се засаждат фиданки и изчислените авансово проекции на техните корони след 12 година се одобряват за озеленяване на парцела. Правилото е въведено в Закона за устройство и застрояване на Столична община (ЗУЗСО), тъй като София е единственият град със личен закон, като се изключи че и за нея важат общите национални закони. Това е задоволително, в случай че сме сигурни, че тези дръвчета в действителност ще доближат до 12-годишна възраст със съответната солидна корона, счита тя. " Проблемът е, че доста от дръвчетата се засаждат без задоволително почва или за тях няма грижа, тъй че не доближават до към този момент регистрираната 12-годишна възраст. А и през тези 12 години, до момента в който чакаме да се извърши проекцията на короната, липсва съответната зеленина ".
В озеленяването има стандарт за дръвчетата - за височина и диаметър на фиданката и количество почва, само че практиката демонстрира друго. А и общината няма по какъв начин да изиска от частния притежател да стопанисва дървото си. Въпреки че е приела градежа при изискване, че в него след 12 години ще има възрастно дърво.
" Дневник " потърси и мнението на професионалните организации по тематиката за озеленяването при градежа на нови здания, само че публично получените отговори се придържат към повторение на нормите, записани в закони и наредби. От организациите приканват за по-добър надзор от страна на общината върху вложителите за обезпечаване на условия % озеленяване (пълният текст на отговорите можете да видите в атачмънтите по-горе)
Интервю с арх. Бояна Василева очаквайте в идващите дни в " Дневник ".
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ