Могат ли хората да станат безсмъртни?
Всеки човек умира. Това не е най-утешителната мисъл, само че гибелта е неизбежната цена, която би трябвало да платим, с цел да сме живи. Хората обаче стават все по-добри в удължаването на живота, защото нашите медикаменти и технологии напредват.
Ако продължителността на човешкия живот продължава да се разтяга, можем ли един ден да станем безсмъртни? Отговорът зависи от това какво значи да е вечен човек.
„ Не мисля, че когато хората даже питат за безсмъртието, те в действителност имат поради същинското величие, в случай че не имат вяра в нещо като душа “, сподели Сюзан Шнайдер, мъдрец и директор-основател на Центъра за бъдещия разум на Атлантическия университет във Флорида. Наука онлайн. „ Ако някой може, да речем, да надгради мозъка и тялото си, с цел да живее в действителност дълго време, той отново нямаше да може да живее оттатък края на Вселената.
Учените чакат, че Вселената ще свърши, което неотложно заглушава мистерията за капацитета за човешко величие. Някои учени спекулират за оцеляването след гибелта на Вселената, както научния публицист Джон Хорган споделя за Scientific American, само че е малко евентуално някой, който е жив през днешния ден, да преживее гибелта на Вселената.
За да живеем безпределно, ще би трябвало да спрем стареенето на тялото. Група животни може към този момент да са решили този проблем, тъй че нещо сходно не е толкоз пресилено, колкото звучи.
Хидрата е дребна, сходна на медуза, безгръбначно със незабравим метод към стареенето. Тя значително се състоят от стволови кафези, които непрестанно се разделят, с цел да образуват нови кафези, защото техните по-стари кафези се изхвърлят. Постоянният приток на нови кафези разрешава на хидрата да се подмлади и да остане вечно млада, оповестява Live Science.
„ Те не наподобява, че остаряват, тъй че евентуално са безсмъртни “, споделя Даниел Мартинес, професор по биология в колежа Помона в Клермонт, Калифорния, който откри неналичието на стареене на хидрата. Хидрата демонстрира, че животните не би трябвало да остаряват, само че това не значи, че същото мажи за хората. С дължина 10 милиметра, хидрите са дребни и нямат органи. „ За хората това е невероятно, тъй като телата ни са супер комплицирани “, сподели Мартинес.
Хората имат стволови кафези, които могат да възвръщат елементи от тялото, като да вземем за пример в черния дроб, само че човешкото тяло не е построено съвсем напълно от тези кафези, както хидрата. Това е по този начин, тъй като хората се нуждаят от кафези, с цел да вършат неща, разнообразни от елементарното делене и основаване на нови кафези. Например, нашите червени кръвни кафези транспортират О2 в тялото. „ Ние караме клетките да се ангажират с функционалност и освен това те би трябвало да изгубят способността си да се разделят “, сподели Мартинес. С напредването на клетките стареем и ние.
Не можем просто да изхвърлим старите си кафези, както прави хидрата, тъй като имаме потребност от тях. Например невроните в мозъка предават информация. „ Не желаеме те да бъдат сменени “, сподели Мартинес. – Защото в противоположен случай няма да помним нищо. Хидра може да въодушеви проучвания, които разрешават на хората да живеят по-здравословен живот, да вземем за пример посредством намиране на способи нашите кафези да действат по-добре с придвижване на възрастта, съгласно Мартинес. Въпреки това, неговото вътрешно чувство е, че хората в никакъв случай няма да реализират такова биологично величие.
Въпреки че персонално Мартинес не желае да живее постоянно, той счита, че хората към този момент са способни на форма на величие. „ Винаги казвам„ мисля, че сме безсмъртни “, сподели той. „ За мен поетите са безсмъртни, тъй като към момента са с нас след толкоз години и към момента ни въздействат. И по тази причина мисля, че хората оцеляват посредством своето завещание. “
Най-възрастният жив човек в историята е Жана Калман от Франция, която умря на 122-годишна възраст през 1997 година, съгласно Световните върхове на Гинес. В изследване от 2021 година, оповестено в списание Nature Communications, откривателите оповестяват, че хората може да са в положение да живеят най-много сред 120 и 150 години, след което откривателите чакат цялостна загуба на резистентност – способността на тялото да се възвръща от неща като болест или пострадване. За да живеят оттатък тази граница, хората ще би трябвало да спрат стареенето на клетките и да предотвратят заболяванията.
Хората може да са в положение да живеят оттатък биологичните си граници с бъдещи софтуерни достижения, включващи нанотехнологии. Това е манипулиране на материали в наномащаб, по-малък от 100 нанометра (една милиардна част от метъра). Такива дребни машини биха могли да пътуват в кръвта и вероятно да предотвратят стареенето, като поправят повредените кафези с течение на времето. Според Университета в Мелбърн в Австралия нанотехнологиите могат също да лекуват някои болести, в това число някои типове рак, като отстраняват раковите кафези от тялото.
Предотвратяването на стареенето на човешкото тяло към момента не е задоволително за реализиране на величие. Това не става даже и при хидрата. Въпреки че хидрата не демонстрира признаци на стареене, тя въпреки всичко умира. Може да бъде изядена от хищници, като риби, може да загине и в случай че околната среда се трансформира прекалено много, като да вземем за пример техните езера, споделя Мартинес.
Хората не са застрашени от доста хищници, с които да се борят, само че ние сме предразположени към съдбовни произшествия и уязвими към рискови екологични събития, като тези, засилени от изменението на климата. Ще ни би трябвало по-здрав транспортен съд от сегашните ни тела, с цел да подсигуряваме оцеляването си дълго в бъдещето. Технологията обаче, може да обезпечи решение и за това.
С напредването на технологиите футуристите чакат два определящи стадия. Първият е сингулярността, в която ще проектираме изкуствен интелект (A.I.), задоволително образован, с цел да се препроектира, и той ще става все по-интелигентен, до момента в който не превъзхожда доста нашия личен разсъдък. Вторият стадий е виртуалното величие, където ще можем да сканираме мозъците си и да се прехвърлим в небиологична среда, като компютър.
Изследователите към този момент са картографирали невронните връзки на кръгли червеи (Caenorhabditis elegans). Като част от по този начин наречения план OpenWorm, те по-късно симулират мозъка на кръглия червей в програмен продукт, възпроизвеждащ невронните връзки, и програмират този програмен продукт да ръководи Lego робот, съгласно Smithsonian Magazine. След това наподобява, че роботът стартира да се държи като кръговиден червей.
Учените не са покрай картографирането на връзките сред 86 милиарда неврони на човешкия мозък (кръглите червеи имат единствено 302 неврона), само че напредъкът в изкуствения разсъдък може да ни помогне да стигнем до там.
След като човешкият разум е в компютър и може да бъде качен в интернет, няма да се тормозим, че човешкото тяло ще загине. Преместването на човешкия разум от тялото би било забележителна стъпка по пътя към безсмъртието, само че съгласно Шнайдер има измама. „ Не мисля, че това ще реализира величие, просто мисля, че ще сътвори наш дигитален двойник “, споделя Мартинес.
Шнайдер, който е създател на „ Изкуствения човек: AI и бъдещето на вашия разум “ (Princeton University Press, 2019), разказва умствен опит, при който мозъкът или оцелява, или не оцелява след процеса на качване. Ако мозъкът оцелее, тогава цифровото копие не може да бъде вие, защото към момента сте живи; назад, цифровото копие също не може да бъде вие, в случай че мозъкът ви не преживее процеса на качване – копието може да бъде единствено ваш дигитален двойник.
Според Шнайдер, по-добрият път към рисково дългоденствие, като в същото време се резервира индивидът, би бил посредством биологични усъвършенствания, съвместими с оцеляването на човешкия мозък. Друг, по-противоречив път би бил посредством мозъчни чипове.
„ Много се приказва за постепенната подмяна на части от мозъка с чипове. Така че в последна сметка човек става като изкуствен интелект “, сподели Шнайдер. С други думи, постепенно прекосяване в киборг и мислене посредством чипове, а не посредством неврони.
Все отново да не забравяме, че човешкото тяло наподобява си има период на валидност, без значение от това по какъв начин е надстроено или цифровизирано. Дали хората обаче към момента са хора, без телата си, е открит въпрос.
