България на дъното: Всеки четвърти е бедняк
Всеки четвърти в България не е в положение да си заплаща сметките, откри за следващ път изследване на европейската статистика. Според неговите резултати за второто тримесечие на 2022 година единствено 3,6% от българските жители могат умерено да посрещат ежедневните си разноски.
Оказва се още, че за разлика от България, този дял във Финландия е над 40 на 100, а единствено 11% се тормозят и то в известна степен дали ще съумеят да си покрият разноските. Дори в Словения, която е измежду новите страни членки на Евросъюза, има проблеми. Те обаче не са толкоз фрапантни, както у нас.
Само преди седмица статистиката на Българска народна банка сподели, че спестяванията на доста от хората към този момент са се стопили. Става дума главно за най-малките депозити, които са били събирани с години и доста мъчно.
На 25% от хората спестяванията напряко са изчезнали, а останалите с по-малки суми не престават бързо да се топят. Едновременно с това общият брутен дълг на страната ни е 43,9 милиарда евро, което е над 56% от упования Брутният вътрешен продукт на страната от 163 милиарда лева за 2022 година, който надали ще бъде доближат.
Непрекъснато нараства и междуфирмената задлъжнялост. За деветмесечието и тя е достигнала 14 милиарда. Ситуацията е извънредно сложна и болшинството българи изнемогват.
В същото време обстановката в Народното събрание е патова, тъй като служебното държавно управление не може да пред-ложи проектобюджет. То обаче има правото незабавно да вдигне минималната работна заплата. Средният растеж на приходите за 2022 година е 11 %, а даже формалната инфлацията към този момент е съвсем 18 на 100. Качването на приходите няма да генерира инфлация, тъй като единствено ще я догони.
Дори увеличената минимална заплата от 850 лева ще е надалеч от нужните над 1200 лева на човек за обикновено битие за месец. Тук е мястото да напомним на служебното държавно управление, че минималната заплата се покачва с министерско разпореждане, а не със Закона за бюджета.
За нарастването до упоменатото равнище ще са нужни 700-800 милиона. Мисля, че макар повишаването на дълга има запаси за повдигането най-малко на минималната заплата.
На този декор в Народното събрание се размотават и не могат да се схванат да сформират постоянно държавно управление. Същевременно обаче се пробват да задължат служебния кабинет да внася проектобюджета за 2023 година
Вместо това, нищо не пречи на политическите сили в Народното събрание да се спогодят за фискалната рамка за следващата година и дали плануваните при актуализацията на бюджета от лятото доходи и разноски са действително изпълними. Въпросът е и дали има пари.
Реклама
Нереални са обаче прогнозите на някогашния финансов министър Асен Василев за Брутният вътрешен продукт от 190 милиарда лева и недостиг от единствено 3%.
Не бива да забравяме, че светът е пред криза
Шефът на МВФ Кристалина Георгиева предвижда, че най-малко половината страни от Евросъюза ще изпаднат в криза и най-големият риск е за разрастващите се страни, а България е една от тях.
Ние сме най-бедните в Европейски Съюз. Дори Германия, която е най-силната стопанска система в Европа, е на ръба на стагфлацията, тъй като там с изключение на криза има и висока инфлация.
Не можем да се надяваме повишаването на живота внезапно да изчезне до-година. Основната причина е, че върви развой на деглобализация на света, съпроводена с спиране на доставките на първични материали, което ще увеличи разноските на бизнеса. Има риск за затваряне на производства в развитите страни или преместването им в Азия.
Всички интернационалните финансови институции са на мнение, че следващата година в Европейски Съюз няма да има страна с растеж на стопанската система повече от 1%. У нас негативните трендове са към този момент видни. За ноември Министерството на финансите към този момент регистрира недостиг по консолидираната фискална стратегия от над 600 милиона, което значи утежняване на икономическата обстановка в страната.
За страдание наклонността не е краткотрайна, а непрекъсната и следващата година няма да можем да се вместим в границите на недостиг от 3 на 100 и да понижим дълга. В идващите 2 години има риск той да се удвои.
Наистина към момента равнището му е единствено 22,5% от Брутният вътрешен продукт, само че повишаването на този дял е неизбежно и поради оскъпяването му и спадащия интерес на вложителите към него. Почти никой към този момент не желае да купува нашите държавни скъпи бумаги, което е по- обезпокоително. България към този момент се смята за несигурна страна поради честите избори и политическата рецесия. Има апетити да влагат пари у нас единствено бизнесмени, искащи да осъществят искрено хищнически планове за страната ни.
Това става допустимо поради прекомерно високата корупция у нас по високите етажи на властта, с която по този начин и не се преборихме към този момент над 30 години. За сходни случаи се сещаме, че хората, които ръководят не мислят за страната.
Те или са стопански необразовани или става въпрос за някаква огромна спекулация. Корупцията постоянно носи беднотия.
Анализ на икономистът Мика Зайкова, назаем от „ Галерия ”
Оказва се още, че за разлика от България, този дял във Финландия е над 40 на 100, а единствено 11% се тормозят и то в известна степен дали ще съумеят да си покрият разноските. Дори в Словения, която е измежду новите страни членки на Евросъюза, има проблеми. Те обаче не са толкоз фрапантни, както у нас.
Само преди седмица статистиката на Българска народна банка сподели, че спестяванията на доста от хората към този момент са се стопили. Става дума главно за най-малките депозити, които са били събирани с години и доста мъчно.
На 25% от хората спестяванията напряко са изчезнали, а останалите с по-малки суми не престават бързо да се топят. Едновременно с това общият брутен дълг на страната ни е 43,9 милиарда евро, което е над 56% от упования Брутният вътрешен продукт на страната от 163 милиарда лева за 2022 година, който надали ще бъде доближат.
Непрекъснато нараства и междуфирмената задлъжнялост. За деветмесечието и тя е достигнала 14 милиарда. Ситуацията е извънредно сложна и болшинството българи изнемогват.
В същото време обстановката в Народното събрание е патова, тъй като служебното държавно управление не може да пред-ложи проектобюджет. То обаче има правото незабавно да вдигне минималната работна заплата. Средният растеж на приходите за 2022 година е 11 %, а даже формалната инфлацията към този момент е съвсем 18 на 100. Качването на приходите няма да генерира инфлация, тъй като единствено ще я догони.
Дори увеличената минимална заплата от 850 лева ще е надалеч от нужните над 1200 лева на човек за обикновено битие за месец. Тук е мястото да напомним на служебното държавно управление, че минималната заплата се покачва с министерско разпореждане, а не със Закона за бюджета.
За нарастването до упоменатото равнище ще са нужни 700-800 милиона. Мисля, че макар повишаването на дълга има запаси за повдигането най-малко на минималната заплата.
На този декор в Народното събрание се размотават и не могат да се схванат да сформират постоянно държавно управление. Същевременно обаче се пробват да задължат служебния кабинет да внася проектобюджета за 2023 година
Вместо това, нищо не пречи на политическите сили в Народното събрание да се спогодят за фискалната рамка за следващата година и дали плануваните при актуализацията на бюджета от лятото доходи и разноски са действително изпълними. Въпросът е и дали има пари.
Реклама
Нереални са обаче прогнозите на някогашния финансов министър Асен Василев за Брутният вътрешен продукт от 190 милиарда лева и недостиг от единствено 3%.
Не бива да забравяме, че светът е пред криза
Шефът на МВФ Кристалина Георгиева предвижда, че най-малко половината страни от Евросъюза ще изпаднат в криза и най-големият риск е за разрастващите се страни, а България е една от тях.
Ние сме най-бедните в Европейски Съюз. Дори Германия, която е най-силната стопанска система в Европа, е на ръба на стагфлацията, тъй като там с изключение на криза има и висока инфлация.
Не можем да се надяваме повишаването на живота внезапно да изчезне до-година. Основната причина е, че върви развой на деглобализация на света, съпроводена с спиране на доставките на първични материали, което ще увеличи разноските на бизнеса. Има риск за затваряне на производства в развитите страни или преместването им в Азия.
Всички интернационалните финансови институции са на мнение, че следващата година в Европейски Съюз няма да има страна с растеж на стопанската система повече от 1%. У нас негативните трендове са към този момент видни. За ноември Министерството на финансите към този момент регистрира недостиг по консолидираната фискална стратегия от над 600 милиона, което значи утежняване на икономическата обстановка в страната.
За страдание наклонността не е краткотрайна, а непрекъсната и следващата година няма да можем да се вместим в границите на недостиг от 3 на 100 и да понижим дълга. В идващите 2 години има риск той да се удвои.
Наистина към момента равнището му е единствено 22,5% от Брутният вътрешен продукт, само че повишаването на този дял е неизбежно и поради оскъпяването му и спадащия интерес на вложителите към него. Почти никой към този момент не желае да купува нашите държавни скъпи бумаги, което е по- обезпокоително. България към този момент се смята за несигурна страна поради честите избори и политическата рецесия. Има апетити да влагат пари у нас единствено бизнесмени, искащи да осъществят искрено хищнически планове за страната ни.
Това става допустимо поради прекомерно високата корупция у нас по високите етажи на властта, с която по този начин и не се преборихме към този момент над 30 години. За сходни случаи се сещаме, че хората, които ръководят не мислят за страната.
Те или са стопански необразовани или става въпрос за някаква огромна спекулация. Корупцията постоянно носи беднотия.
Анализ на икономистът Мика Зайкова, назаем от „ Галерия ”
Източник: narod.bg
КОМЕНТАРИ