Просвещението
Все повече интернет уеб сайтове стартират да приказват и да загатват концепцията за възкресението и да го илюстрират с „ галактическата “ догадка на професор Робърт Ланца – за паралелните светове, в които животът не свършва със гибелта на тялото.
Извън времето и пространството
Професорът изложил концепциите си в книгата „ Биоцентризмът: Животът и съзнанието са ключовете за схващане на същинската природа на Вселената ”, която била оповестена преди няколко години. Според професора една от главните му хипотези е, че животът продължава да съществува вечено въпреки и на друго място.
Робърт Ланца е професор в Университета Уейк Форест, експерт по регенеративна медицина и теоретичен началник в Advanced Cell Technology. По-рано той е бил прочут с проучванията си в региона на стволовите кафези, за своя сметка няколко сполучливи опита върху клонирането на застрашени скотски типове. Но преди няколко години ученият се интересувал от физика, квантова механика и астрофизика. От тази избухлива примес се родила неговата доктрина за по този начин наречения нов биоцентризъм, която професорът станал просветител.
Според биоцентризма гибелта не съществува. Тя е заблуда, която поражда в съзнанието на хората. Тя поражда, тъй като хората се разпознават с телата си. Те знаят, че тялото рано или късно ще почине, а и те самите си мислят, че с него ще почине и съзнанието. Всъщност съзнанието съществува отвън времето и пространството. Способно да бъде на всички места в човешкото тяло и отвън него. Което се вписва добре в основите на квантовата механика, съгласно които избрана парченце може да се появи тук и там и несъмнено събитие може да се развие по няколко, от време на време безчет – разновидността.
Ланза има вяра, че има доста вселени. Именно в тях се осъществят всички вероятни разновидности на развиването на събитията. В една галактика тялото умира, а в друга тя продължава да живее, поглъщайки съзнанието, което се влива в тази галактика.
С други думи умиращият човек втурнал се през същия този тунел се озовава не в пъкъла или в парадайса, а в същия свят, в който е живял, само че към този момент още веднъж жив. Този цикъл продължава по този начин до безконечност.
Възкресението на хората се случва в друга паралелна галактика Според професора „ Съзнанието “ е „ сила “. Тя не изчезва и не може да бъде унищожена.
Някои много гневни биоцентристи по принцип считат, че няма веществен свят, а единствено неговият виртуален облик генериран от съзнанието. С други думи светът съществува, само че се появява във формата, в която сетивата ни разрешават да го забележим и почувстваме. Ако имахме други органи и усеща тогава щяхме да забележим напълно друго нещо.
Ланца има умерени гледки по отношение на своите съидейници. Той има вяра в действителността. Но го смята за развой, който изисква присъединяване на съзнанието. Като да вземем за пример, човек е и наблюдаващ и създател.
Паралелно с нас
Окуражаващата, само че и мощно спорна доктрина на Ланца има освен от елементарните смъртни, които желаят да живеят постоянно, само че и от известните учени. Това са тези физици и астрофизици, които приказват за паралелни светове, т.е. допускат, че има доста вселени. Мултиверс (multiverse) – това е името на научната идея, която те поддържат и твърдят, че няма физически закони, които да не разрешават съществуването на други вселени.
Първи за паралелните светове загатва през 1895 година писателя на научната фантастика Хърбърт Уелс в своята история „ Вратата в стената “. След 62 години концепцията му е създадена в докторска дисертация от възпитаника на университета в Принстън Хю Еверет. Същността на концепцията на Уелс е, че във всеки момент Вселената се разделя на безчет сходни, а в идващия миг тези „ безчет сходни “ се разделят по безусловно същия метод на други безчет сходни. В един от тези светове вие съществувате, в другия вие четете тази публикация, в третия се возите в метрото, а в другия сте си легнали на дивана и гледате телевизия.
„ Тласъкът за умножаването на световете са нашите дейности “, изяснява Еверет.
През 80-те години теорията за множествеността на Вселената е създадена от Андрей Линде чиновник на Физическия институт на Лебедев.
Възкресението на хората се случва в друга паралелна галактика “Космосът “, споделя Линде, “се състои от доста надуващи се топки, които пораждат едни и същи топки, а тези топки от своя страна пораждат такива топки в още по-големи количества и по този начин до безконечност. В пространството те са ситуирани на разстояние и не усещат наличието си една на друга. Но тези “топки ” са елементи от еднакъв физически свят. “
Фактът, че нашата Вселена не е сама се потвърждава и от данните, получени с помоща на галактическия телескоп Планк. Благодарение на него учените са основали най-точната карта на фона на микровълновата – по този начин наречената реликтова радиация, която се е запазила от основаването на нашата Вселена.
Физиците допускат, че вселените се появяват като балончета от пара във вряща течност, които като се сблъскват една от друга отскачат и оставят отпечатъци.
Квантовите души
Професор Стюарт Хамеров от катедрата по анестезиология и логика на психиката на университета в Аризона е изцяло уверен и не се съмнява в съществуването на безконечната душа. Миналата година той съобщи, че е намерил доказателства, че човешкото схващане не изчезва след гибелта му.
Според него човешкият мозък е съвършен квантов компютър с информация насъбрана на квантово равнище. Тя не може да бъде унищожена, само че може да се съобщи.
Анестезиологът има вяра, че откакто тялото почине квантовата информация на съзнанието се слива с нашата Вселена и стартира да съществува там за неопределен срок. Според биоцентричната доктрина на Ланца потвърждава, че тя лети в друга галактика друга от нашата. Каква е разликата?
Възкресението на хората се случва в друга паралелна галактика Според сър Роджър Пенроуз, прочут английски физик и математик от Оксфорд, който също намерил следи от контакт с други хора в нашата Вселена дружно с други негови сътрудници създават квантовата доктрина на съзнанието. Те имат вяра, че носителите на съзнанието са детайли, които натрупват информация по време на живота ни, а след гибелта на тялото те я „ поставят “ някъде. Това са протеинови микротубулите ситуирани вътре в невроните имат скромна роля за усилването и превозването на вътреклетъчните канали. Микротубулите с тяхната конструкция са най-подходящи да бъдат носители на квантови свойства в мозъка.
Крайната сума
Няма безусловно нищо ново в биоцентризма на Ланца. Но научната основа систематизирана от него и сътрудниците му не може да не ни радва. Оказва се, че задгробният живот не е небивалица, а доста евентуална действителност. Ученият е оставен да съгласува концепцията си дружно с религията.
Ами в случай че Вселената към този момент е нечий компютър? Тогава всичко вътре, в това число и ние сме част от изчислителния развой или негов артикул … т.е. някъде би трябвало да има програмист т.е. Създател.
Тогава може да се окаже, че всичко в близост съществува единствено в Неговото схващане, само че не и в нашето, както твърдят биоцентристите. Явно тук е нужна напълно друга доктрина, която да сътвори напълно нов биоцентризъм.
