Каква точно беше целта на удара срещу Сирия?
Все още не знаем каква тъкмо беше задачата на удара против Сирия. Но е ясно, че тази акция беше алегорична. И по този начин прицелена, че да не провокира директна борба със закрилницата на Асад - Русия, написа Клаус-Дитер Франкенбергер за „ Франкфуртер Алгемайне Цайтунг ”, представен от " Дойче веле ".
Преди 15 години един американски президент оповести в героична поза: „ Мисията е изпълнена! ". Само дето през идващите години с цената на доста кръв се разбра, че задачата в Ирак въобще не е изпълнена - тъй като американците и британците даже не бяха помислили за следвоенната реалност в страната. Сега, след ударите против сирийски военни обекти, президентът Тръмп също се изстъпи в познатата поза и разгласи: „ Мисията е изпълнена! ".
Дали прогнозата, която се съдържа в това фукане, в действителност ще се сбъдне, зависи, естествено, от задачите на американско-британско-френската акция. Беше ли тя наказателна интервенция против Асад, задето не извърши обещанието и не унищожи запасите си от химическо оръжие, а вместо това за следващ път ги употребява против цивилното население? Или пък трябваше да го възпре от нови безчовечен дейности? Съобщава се, че ракетите са унищожили индустриални мощности и хранилища за химическо оръжие. С това една от задачите е осъществена. Асад към този момент няма да има ресурсите за нови набези с химически и нервнопаралитични субстанции - в случай че не успее, вероятно с помощ от чужбина, да възвърне съответната инфраструктура.
Ролята на Русия
Независимо от всичко това обаче ударите бяха алегорични. И по този начин прицелени, че да не провокират директна борба със закрилницата на Асад - Русия. Защото надали някой желае сходна борба. Нека обаче още един път да напомним уверенията на съветското управление, че всички наличия на химическо оръжие били унищожени. Освен това в предходни случаи Русия на няколко пъти блокира в Съвета за сигурност следствия против сирийския режим. Може би Москва реагира толкоз превъзбудено на наказателните удари и на предшестващите ги обвинявания точно тъй като последните случаи на приложимост на химическо оръжие слагат самата Русия в извънредно неподходяща светлина.
Обвинението, че Съединени американски щати и двамата им съдружници са нарушили интернационалното право, няма по какъв начин да бъде отхвърлено. Но спазването на интернационалното право доста зависи от положителното действие на Съвета за сигурност и от общите цели и средства, по които реализират консенсус непрекъснатите членки - три демокрации, една властническо ръководена страна и една партийна тирания. Когато някоя от тях наложи несъгласие, Съветът е неработоспособен. А в границите на сирийската война това се случваше постоянно. И в доста случаи по виновност на Русия. Ако нарушаванията на Конвенцията за възбрана на химическото оръжие не бъдат осъдени, пък въпреки и без мандат, в случай че неоправдателната приложимост на химически оръжия още веднъж стане нещо „ обикновено ", тогава към този момент въобще няма какво да приказваме за примата на интернационалното право. И би трябвало да сме напълно наясно, че Асад би могъл да се трансформира в образец за подражателство.
Никаква тактика
Достойно за възторженостти ще бъде, в случай че в този момент се отвори прозорецът на дипломацията. Да, част от даденостите първоначално не могат да бъдат изменени: Русия и Иран държат Асад на власт и му позволяват да води финалната си борба с голяма грубост. Тръмпова Америка пък към този момент не желае да носи бремето на международна мощ, поддържаща реда, и по тази причина избира да се намесва единствено в обособени случаи. Единствено Англия и Франция демонстрират интензивност, като изключително френският президент не желае да бъде просто част от масовката. А Европа? Германия? Те нямат никакво въздействие, само че пъшкат под бремето на следствията. И никаква тактика не се вижда на хоризонта.
Преди 15 години един американски президент оповести в героична поза: „ Мисията е изпълнена! ". Само дето през идващите години с цената на доста кръв се разбра, че задачата в Ирак въобще не е изпълнена - тъй като американците и британците даже не бяха помислили за следвоенната реалност в страната. Сега, след ударите против сирийски военни обекти, президентът Тръмп също се изстъпи в познатата поза и разгласи: „ Мисията е изпълнена! ".
Дали прогнозата, която се съдържа в това фукане, в действителност ще се сбъдне, зависи, естествено, от задачите на американско-британско-френската акция. Беше ли тя наказателна интервенция против Асад, задето не извърши обещанието и не унищожи запасите си от химическо оръжие, а вместо това за следващ път ги употребява против цивилното население? Или пък трябваше да го възпре от нови безчовечен дейности? Съобщава се, че ракетите са унищожили индустриални мощности и хранилища за химическо оръжие. С това една от задачите е осъществена. Асад към този момент няма да има ресурсите за нови набези с химически и нервнопаралитични субстанции - в случай че не успее, вероятно с помощ от чужбина, да възвърне съответната инфраструктура.
Ролята на Русия
Независимо от всичко това обаче ударите бяха алегорични. И по този начин прицелени, че да не провокират директна борба със закрилницата на Асад - Русия. Защото надали някой желае сходна борба. Нека обаче още един път да напомним уверенията на съветското управление, че всички наличия на химическо оръжие били унищожени. Освен това в предходни случаи Русия на няколко пъти блокира в Съвета за сигурност следствия против сирийския режим. Може би Москва реагира толкоз превъзбудено на наказателните удари и на предшестващите ги обвинявания точно тъй като последните случаи на приложимост на химическо оръжие слагат самата Русия в извънредно неподходяща светлина.
Обвинението, че Съединени американски щати и двамата им съдружници са нарушили интернационалното право, няма по какъв начин да бъде отхвърлено. Но спазването на интернационалното право доста зависи от положителното действие на Съвета за сигурност и от общите цели и средства, по които реализират консенсус непрекъснатите членки - три демокрации, една властническо ръководена страна и една партийна тирания. Когато някоя от тях наложи несъгласие, Съветът е неработоспособен. А в границите на сирийската война това се случваше постоянно. И в доста случаи по виновност на Русия. Ако нарушаванията на Конвенцията за възбрана на химическото оръжие не бъдат осъдени, пък въпреки и без мандат, в случай че неоправдателната приложимост на химически оръжия още веднъж стане нещо „ обикновено ", тогава към този момент въобще няма какво да приказваме за примата на интернационалното право. И би трябвало да сме напълно наясно, че Асад би могъл да се трансформира в образец за подражателство.
Никаква тактика
Достойно за възторженостти ще бъде, в случай че в този момент се отвори прозорецът на дипломацията. Да, част от даденостите първоначално не могат да бъдат изменени: Русия и Иран държат Асад на власт и му позволяват да води финалната си борба с голяма грубост. Тръмпова Америка пък към този момент не желае да носи бремето на международна мощ, поддържаща реда, и по тази причина избира да се намесва единствено в обособени случаи. Единствено Англия и Франция демонстрират интензивност, като изключително френският президент не желае да бъде просто част от масовката. А Европа? Германия? Те нямат никакво въздействие, само че пъшкат под бремето на следствията. И никаква тактика не се вижда на хоризонта.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ