Просвещението
Времето е това, с което се сблъскваме всеки ден и характеризираме като минало, настояще и бъдеще. Прогресията на времето е въплътена в нашия опит и бъдещето става настояще, а сегашното минало. Всъщност е невероятно да се приказва за придвижване и динамичност без концепцията за времето и неговата градация.
Това е сходно на нашето усещане за пространство. Говорейки за събитие, напълно реалистично е да се запитаме, къде и по кое време се е случило. Времето, както и пространствените координати, са маркер за установяване на събитията. Съвсем ясно е обаче, че времето се разграничава от пространството по метода, по който го възприемаме в всекидневието.
Ако можем да вървим свободно във всяка посока по пространствените координати, то в тази ситуация с времето сме принудени да се движим напред и от самото начало с едно и също движение. Колкото и да се опитваме, часовникът постоянно ще тиктака с едно и също движение. Бъдещето ще размени сегашното, което от своя страна ще се трансформира в минало.
Това разбиране на времето като последващо една посока
необичайно не се поддържа от фундаменталното изложение на природата и този въпрос остава една от най-трудните загадки на теоретичната физика.
Времето в класическата физика и квантовата механика
В класическата физика времето е безусловно и непроменливо. Всички часовници тиктакат с идентична скорост и всички хора възприемат времето по един и същи метод. Концепцията за времето е доста сходна на ежедневното ни усещане за него.
Важно е обаче, че класическата физика не избира времевата ос. Потокът на времето в противоположна посока е събитие във физиката, изцяло равностойно на нормалното му протичане. Според класическата физика да вървиш напред по улицата е същото като да вървиш обратно по улицата. По отношение на концепцията за времето квантовата механика е съгласно класическата физика.
Времето тиктака с непрекъсната скорост и се употребява за обозначаване на маркери за събития. Заедно с централното уравнение на квантовата механика, уравнението на Шрьодингер, което е T-симетрично, идва концепцията за колапса на вълновата функционалност. Идеята, че положението на една система се дефинира единствено когато външен наблюдаващ стартира да я следи, е това, което отличава квантовата механика от класическата.
По този метод колапсът на вълновата функционалност е процесът, посредством който се позволява квантовата неустановеност. Това наподобява е Т-симетричен развой. Въпреки това, защото механизмът на колапса на вълновата функционалност е едва свестен, мъчно е да се твърди, че това е механизмът, който дефинира времевата ос. По-специално, има безапелационни причини да се допуска, че това е Т-симетричен развой.
Време и релативност
Теорията на относителността на Айнщайн изцяло трансформира нашата парадигма за схващане на времето. Тя твърди, че прогресията на времето не е универсална и зависи от това кой го трансформира. Според тази картина на действителността часовникът тиктака с друга скорост според от това, кой го носи.
Като приемете огромно ускоряване или сте покрай мощни гравитационни сили (например покрай черни дупки), можете да измененията скоростта на времето или даже да го спрете, и да го обърнете на назад. Това споделя теорията. Например, за човек, който се намира в черна дупка, пространството и времето наподобяват взаимозаменяеми, тъй че слизането в черната дупка става неизбежно, както и последващото прекосяване на времето отвън черната дупка.
От друга страна, времето става просто друга посока, като дясно или ляво. Относителността слага времето наедно с пространствените препратки, с които сме привикнали. В следствие времето може да бъде „ погрешно “, както и пространствените ориентири, които не са универсални. Мярката за тази кривина е скоростта, с която тече времето. Въпреки това в теорията на относителността уравненията също са Т-симетрични. Това значи, че те не избират никоя времева ос.
Оста на времето
Една от общите черти на класическата, квантовата и релативистката механика във връзка с времето е, че нито една от теориите не дефинира времевата ос. Разбира се, решенията на тези уравнения могат да нарушат Т-симетрията, само че самите теории са Т-симетрични. И по този начин, от кое място идва Т-симетрията?
Голяма част от Т-симетрията е резултат от термодинамиката. По-специално, вторият закон на термодинамиката гласи, че ентропията на системата нараства с времето. В резултат на този закон, да вземем за пример, в никакъв случай няма да видите, по какъв начин локва вода, топяща се на слънце, образува парче лед и загрява региона.
Трябва да се подчертае, че този закон е по-скоро статистическо изказване, в сравнение с непоколебим математически резултат, извлечен от уравнението на фундаменталната физика. Защо подобен статистически закон би трябвало да е правилен и каква е връзката му с главните закони на физиката? Този въпрос в този момент е “проблемът на времевата ос “.
Благодарим Ви, че прочетохте тази публикация. няма за цел да промени вашата позиция. Дали ще повярвате на тази публикация или не, това е ваш избор! Не забравяйте да ни последвате в обществените мрежи!
