Просвещението
“Времето е това, което пречи на всичко да се случва по едно и също време. ” Изявлението на физика Джон Уилър вярно обобщава, какво прави времето за разлика от всичко друго. Това изключително се откроява на фона на обстоятелството, че нашият лов за най-основните съставки на действителността не ни донесе нищо, което би могло да бъде обвързвано с времето.
Айнщайн съумя. Той комбинира времето с пространството. Но даже преди него беше ясно, че законите на физиката работят еднообразно, без значение дали се движите напред във времето или обратно. И това просто не дава отговор на нашия опит.
Петте от най-хубавите ни теории до момента.
1. Времето… е просто
Следвайки общата доктрина на относителността, квантовата механика бързо дойде и откри познатата ни идея за времето. Бръмчането на квантовия свят подхожда на властническото цъкане на часовник, който е отвън описаната система от частици. Квантово-механичното показване на времето обаче не е безапелационно. Вземете уравнението на Wheeler-DeWitt, което разказва квантовото положение на цялата Вселена. Ако тази система е всичко, което знаем, къде би бил тиктакащият квантов часовник?
2. Времето… е просто заблуда
Физикът Джулиан Барбър счита, че може да се наложи да убием времето изцяло. Според него пространството и времето, обединени от общата доктрина на относителността на Айнщайн, би трябвало да бъдат разграничени. Единственият метод за дефиниране на пространството съгласно него е да се преглежда като геометрична връзка сред следените частици, без значение от времето. Той назовава всяка настройка „ моментна фотография “, която съществува в „ пространството на опциите “. В концепцията на Barbour съществуват единствено тези изображения. Времето не е действително, а единствено разследване от нашето усещане – заблуда, която се появява заради обстоятелството, че Вселената непрестанно се трансформира от една картина на друга.
3. Времето… е стрелата на ентропията
Само тук схемата на Barbour визира финия въпрос. Всички наши физически закони са симетрични във времето, което значи, математически казано, всичко може да тече еднообразно напред и обратно във времето. С едно изключение. Вторият закон на термодинамиката гласи, че ентропията постоянно се усилва с течение на времето в обособените сбирки от частици и сила. Вторият закон изяснява, за какво саксия с вода да вземем за пример не може да се нагрее сама. Уникалната асиметрия на този закон предиздвикала доста физици да мислят, че извънредно едностранчивият поток на времето е обвързван с ентропията. Съществува и квантова версия на тази „ ентропийна стрела на времето “, създадена от физика Санду Попеску от Бристолския университет във Англия. Попеску и сътрудниците му посочили, че можем да забележим възходящата ентропия вследствие на възходящото квантово усложнение.
4. Времето… в последна сметка е безусловно действително
Може би стрелката на ентропията на времето не е цялата история, споделя Лий Смолин от Института за периметър във Ватерло, Канада. Той отбелязва, че в случай че ентропията непрестанно нараства, тогава Вселената по време на Големия гърмеж е трябвало да е в положение на ниска ентропия (висок ред). Но няма пояснение, за какво всичко би трябвало да бъде по този метод. Това ни връща към въпроса за какво нашите физически закони са симетрични във времето. Може би просто имаме неверни закони, споделя Смолин. Заедно с сътрудниците си той се пробва да откри различни съществени закони, в които да е заложена посоката на времето. Единственият проблем е, че странният му метод води до обстоятелството, че законите се трансформират с течение на времето.
5. Времето … заслужава тъждество
Джон Вакаро от университета Грифит в Австралия слага времето и пространството на равни начала. Квантовата механика разрешава на частицата да съществува на едно място, само че не и на друго. Може би, споделя Вакаро, това разрешава на частицата да съществува по едно и също време, без да е належащо взаимоотношение, което да я сътвори или унищожи. Опитът да се поправят уравненията поради това не довело до нищо, защото нарушава крайъгълния камък на физиката – закона за опазване на масата. Вакаро обаче посочил, че отдолу под отломките на тези уравнения квантовата механика може да бъде възобновена в поправена форма. Трябва единствено пробни доказателства в поддръжка на тази концепция. През 2012 година опитът BaBar в Националния ускорителен център SLAC в Калифорния посочили, че частиците B-мезон се разпадат по друг метод в друго време. Може би има освен това от концепциите на Вакаро.
Благодарим Ви, че прочетохте тази публикация. няма за цел да промени вашата позиция. Дали ще повярвате на тази публикация или не, това е ваш избор! Не забравяйте да ни последвате в обществените мрежи!
