Студената война - какво трябва да знаем
Войните са висшо тестване за народите и не може да се каже дали носят нещо положително на страната, която ги печели. Въпреки всичко това положение в което от време на време влиза човечеството, е остаряло съвсем колкото е и човешкото общество.
Понятието война нормално извиква асоциации за оръжия, борби, доста жертви, само че надалеч от гърмежите на оръжията има и разбиране, наречено Студена война. Тя не наподобява на никое друго опълчване, тъй като няма военни стълкновения, не ехти гърмежът на оръжията, не умират бойци на бойното поле.
Това обаче не значи, че няма напрежение, опълчване и тежки и рискови моменти. В какво се показват те, какво съставлява Студената война?
За някои от съвременниците ни тя е добре познато събитие от близкото минало, за други е единствено термин, прочетен в учебниците по история.
Възникване и одобряване на термина Студена война
Смята се, че известният публицист Джордж Оруел е първият човек, използвал това разбиране обществено директно в края на втората международна война. В есето си, отдадено на атомната бомба, Оруел приказва за странния мир, който не е мир, тъй като е една непрекъсната студена война.
Като всеки мъдрец той провижда конфликта, който следва да се развива във времето сред представителите на двата вида публично устройство, представлявани от Съединени американски щати и Съветския съюз. Сполучливо откритото фразеология става блестяща илюстрация на идващите десетилетия на борба във всички вероятни сфери на живота.
Американският политик Бърнард Барух стартира да употребява определението на Оруел в политическото си говорене и по този начин то навлиза и в риториката на политиците. В идващите десетилетия този термин става един от най-често употребяваните в политическите разбори, публицистиката, военното дело.
Предисторията на Студената война
Не може да се дефинира точното начало на Студената война. Повечето източници сочат за начална точка времето директно след втората международна война. Изглежда разумно, тъй като тогава понятието влиза в речника на хората, както и в дейностите на политиците.
Политическите процеси обаче в никакъв случай не се появяват внезапно, стихийно, те са резултат на натрупвания на политическо напрежение в дълъг интервал от време и вследствие на разнообразни събития. Затова анализаторите търсят началото още в края на І международна война, когато след Октомврийската гражданска война Съветският съюз остава изолиран от интернационалната общественост. Сам Ленин, а по-късно Сталин гледат на Съветския съюз като остров на социализма, който би трябвало да се погрижи да си сътвори обграждане, друго от капиталистическото, представлявано от по този начин наречените западни страни.
По-късно по време на втората международна война Съветския съюз и съдружниците му имат различия по отношение на устройството на Европа след края на войната.
След успеха на антихитлеристката коалиция, към която принадлежи и Съветският съюз, той окупира Източна Европа, а западните им съдружници дружно със Съединени американски щати западната и южната част на континента. Разделението става факт и поставя основите на новото съответствие в света.
Начало на Студената война
За начало на Студената война се сочи датата 5 март 1946 година, когато английският министър председател Чърчил произнася тирада във Фултън в наличието и на американския президент Труман, която е мощно антисъветска и постанова езика на борбата. Тогава се появява и добре познатият израз за желязната завеса, който е точна метафора на разделянето сред Източната и Западната половина на Европа, в съюз със Съединени американски щати.
Чърчил дава рамката на бъдещите връзки с параметрите на съдействие сред западния свят.
В отговор Съветският съюз поставя началото на дейности за застраховане на своята сигурност и тази на съдружниците си. В резултат се основават два конфронтиращи се лагера.
На 7 март 1948 година Англия, Франция, Белгия, Холандия и Люксембург подписват контракт в Брюксел, с който основават Западноевропейския съюз.
На 4 април идната година се основава НАТО- боен съюз, който включва с изключение на страните от западноевропейския съюз също Съединени американски щати, Канада, Португалия, Исландия, Италия, Дания и Норвегия.
В отговор на дейностите на някогашните си съдружници Съветският съюз основава Съвет за икономическа взаимопомощ (СИВ) през 1949 година. Това е стопански съюз на подкрепяне развиването на стопанските системи на страните - спътници на Съветския съюз.
През 1955 година се основава и боен съюз по аналог на НАТО, наименуван Варшавски контракт.
Тези дейности дефинитивно спускат компактно желязната завеса сред двете системи на живот.
Развитие на Студената война
В самото начало на студената война Съединени американски щати имат преимущество. Втората международна война ги трансформира в супер мощ. Тогава Съединени американски щати е първата страна, притежаваща атомна бомба. Съветският съюз се снабдява с такова оръжие за всеобщо заличаване едвам през 1949 година.
От началото тече остро идеологическо и политическо опълчване. То се показва в битка за налагане на системата в други точки на света; конкуренция в нуклеарното въоръжаване; боязън от война; дезинформация, само че въпреки всичко до директен въоръжен конфликт не се стига.
Противниците се опират на рационалното мислене и не желаят да рискуват взаимното си заличаване. Те намират разнообразни отдушници за споровете си. Такива образци са Виетнамската война, където едните поддържат северната, а другите южната част на страната.
Корейската война и разделянето на Северна и Южна Кория и различен ослепителен образец за местен спор, в който двете системи се сблъскват на непозната територия.
Кубинската гражданска война е също значим миг в конфликта на двата огромни противника. Те понижават напрежението, с цел да не се стигне до директна военна борба сред тях.
Конкуренцията на двете системи се придвижва даже в Космоса. През есента на 1957 година Съветският съюз първи изстрелва спътник в орбита. Той е наименуван Спутник. Три години по-късно те изпращат и първия човек в Космоса, това е Юрий Гагарин.
Студената война се изостря при започване на 60-те години на ХХ век. На идната година е издигната емблематичната Берлинска стена, с което Източна Германия разделя столицата на две елементи. Стената става знак на разделянето на света.
Конфронтацията продължава с разполагане на нуклеарни ракети на територията на спътници на двете противникови сили и такива актове водят до усилване на напрежението освен сред тях, само че и по света.
След всяко внезапно повишаване на напрежението обаче двете основни настоящи лица стартират да търсят способи за договаряния, с цел да избягнат директен боен конфликт.
В студената война има и обособени талази на стопляне на връзките. Те са при гибелта на Сталин през 1953 година, в средата на 60-те и 70-те години, процеса на нуклеарното разоръжаване и други.
Края на студената война
Краят на Студената война идва с перестойката в Съветския съюз и рухването на комунистическата система. Това се случва през 1991 година. Между 1989 и 1991 година държавите-сателити на Съветския съюз една след друга отхвърлят комунистическата система на ръководство, учредена на правилата на плановата стопанска система и я заменят със свободен пазар, присъщ за демократичните общества. Събитието, което става пример на тези промени, е рухването на Берлинската стена и обединяването на Източна и Западна Германия.
Разпадането на Съветския съюз е оповестено на Коледа на 1991 година, само че е развой, почнал още с отделянето на руските републики в независима страни, съпроводено от изостряне на напрежението и някои местни войни, като тази в Нагорни Карабах.
Някои забавни обстоятелства от Студената война
Съветският съюз и Съединени американски щати обмисляли взаимна стратегия за полет до Луната, само че след гибелта на президента Джон Кенеди тя се осуетила поради недоверието на руснаците към новия президент Джонсън.
Като част от диверсионната война Съединени американски щати изпратили 20 хиляди Библии в Румъния, само че те били употребявани като тоалетна хартия заради дефицита на такава в Румъния по това време.
Централното разследващо ръководство на Съединени американски щати подготвило план да употребява котки за шпиони, като им сложи подслушвателни устройства оперативно, само че задачата се провалила, тъй като първата котка-шпионин била блъсната от кола и починала.
Руснаците основали по време на Студената война затворени градове, а управляващите направлявали хората, които работели там. Такива към момента съществуват на територията на Русия.
