Военната история на света е изтъкана от множество подвизи, дръзки

Военната история на света е изтъкана от голям брой подвизи, дръзки офанзиви и обезверени защити. Геройство, смелост и неотстъпчивост в лицето на сигурната крах са измежду тези детайли от разказите за воинските подвизи, с които сме привикнали да обвързваме спомените за отминалите спорове. Войната има и други лица.

Има една страна на военното дело, която най-често може да се назова трагикомична. Както при всяко друго човешко начинание, в хода на войните нерядко се случват непредвидени рядкости, които изумяват както съвременниците, по този начин и идните генерации.

Истината е, че те са не по-малко скъпи за опознаването на нашето минало. В поредност от няколко текста ще ви представим някои от най-грандиозните издънки във военната история. Тези събития без подозрение ще ви накарат да погледнете на историята от един по-нестандартен ъгъл.

Годината е 1940-та. Европа се намира при започване на най-разрушителната война, която човечеството в миналото е водило. През септември, 1939 година, Нацистка Германия афишира война на Полша и в границите на няколко седмици прегазва поляците, подкрепена от нашествието на Червената войска от изток. Пактът Рибентроп-Молотов шокира света, а Сталин и Хитлер си поделят Източна Европа. Англия и Франция са се присъединили, номинално, на страната на Полша още през септември 1939 година, само че до пролетта на 1940-та към момента не са подхванали никакви основни дейности против Германия. Тази липса на открита борба кара историците да нарекат интервала октомври 1939 – май 1940-та със шеговитото разбиране „ Фалшивата война “.

Тогава, единствено в границите на два месеца, немската военна машина изригва и опустошава Дания, Норвегия, Холандия, Белгия и Франция. В края на юни, 1940 година, Хитлер наподобява като всемогъщ стопанин на континентална Европа. В тази обстановка, неговият главен съдружник – Бенито Мусолини, взема решение, че Италия би трябвало да покаже мускули и да направи ясни стъпки към реализиране на фашисткия блян за надмощие в Средиземно море. С оглед на обстоятелството, че Франция е превърната в немски протекторат (Алжир и Тунис отпадат като алтернатива за нападение), а в Испания Франко е считан за другар на Оста, единствената друга алтернатива остават владенията на Англия в Северна Африка и в посока Балканите. С оглед развихрилата се Битка за Британия (юли-октомври, 1940 г.), в Рим считат че Лондон няма да може да отдели съответни средства за отбрана на Египет и вземат решение да задействат своите сили в Африка.

Рудолфо Грациани

В началото на септември, по-голямата част от италианските сили в Либия са съсредоточени в границите на така наречен 10-та войска (10-а Армата) в състав 5 дивизии и 336 самолета (5-та ескадра на Реджиа Аеронавтика) под общото командване на Рудолфо Грациани. Първоначалната цел на италианските войски е да напреднат по продължение на египетското крайбрежие и да доближат до Суецкия канал, с което да блокират връзката по море сред средиземноморските бази на Англия и нейните владения в Индийския океан.

Едновременно с това, италианските сили в Сомалия, Еритрея и Етиопия би трябвало да нападат английските сили в Сомалиленд и да блокират Баб ел Мандиб – проливът, разделящ Червено море от Индийския океан. В Египет, предните английски позиции се бранят от една единствена бригада и въздушен флот от към 200 самолета, ситуирани в Египет. Очакванията са за бърза победа, сходна с тази в Сомалиленд.

В Либия, Италианците разполагат с общо 250 000 бойци, от които към 40% са ангажирани за първичната инвазия на Египет, а част от останалите би трябвало да бъдат трансферирани на изток за докомплектуване на частите преди навлизането в посока Мерса Мартух и Александрия. В рамите на месец и половина, италианците променят 4 пъти своя действен проект, като задачите му непрекъснато се лимитират от позиция общата стратегическа конюнктура. Първоначалният проект планува италианска инвазия, която да е координирана с немски десант във Англия (операция „ Морски лъв “).

След като тази опция отпада през юли, Грациани създава нови версии, които допускат лимитирано нахлуване, основаване на укрепен плацдарм и разрастване на офанзивата след отразяване на английска контраофанзива. Според Грациани, английските сили са равностойни на тези, които италианците заделят за началната инвазия. В реалност, командирът на английските елементи в бранша Арчибалд Уейвъл разполага единствено с 36 000 бойци (2 дивизии и няколко спомагателни бригади) за защита на Египет.

Според начертанията на Грациани, италианците би трябвало да напреднат, съгласно първия проект, в три колони – първата да се движи по Виа Балба (Крайморският път, единственият с настилка), а другите две да напреднат през пустинята. Вместо това, моторизираните елементи са обособени в така наречен „ група Малети “ (командвана от военачалник Пиетро Малети), която би трябвало да напредне през пустинята и да обходи английския ляв флан, по опция блокирайки отстъплението на предните английски елементи.

Когато офанзивата най-накрая стартира на 9-ти септември, 1940 година, силите на Малети, които не разполагат с съответни карти на региона, се изгубват в пустинята и главното командване би трябвало да задели част от самолетите си, които да ескортират назад сухопътните елементи в вярната посока. В последна сметка, италианската интервенция продължава една седмица, за което време силите на Грациани изминават 97 километра и доближават Сиди Барани.

Ограничените интервенции в Африка са оставени на стенд бай. Грациани счита, че първо би трябвало инженерните елементи да завършат обновяването ан Крайморския път преди да се нахлуе по-навътре в Египет. Освен това, италианците не престават да чакат идната контраатака на британците, която по този начин и не се случва през октомври и ноември. През октомври, с цел да маскира безсилието си във връзка с Африканската акция, Бенито Мусолини започва инвазия в Гърция.

Подобен ход опонира на всякаква военна и икономическа логичност. Италия, която така и така мъчно концентрира своите военни запаси, стартира да пилее лимитираната си по размер техника на прекалено много фронтове. Издръжката на близо  800 000 бойци, всички ситуирани оттатък морски пространства е прекалено натоварване за стопанската система и промишлеността на страната. Подобно напрежение прави всевъзможни офанзивни дейности в Африка да наподобяват по-скоро като демонстрация на пожелателно мислене, в сравнение с допустима за осъществяване алтернатива.

Липсата на дейни дейности от страна на италианците предизвика Арчибалд Уейвъл да потърси по-агресивни дейности от страна на египетските войски. Тази смяна в оперативните начертания е обвързвана с изцяло изменение в британската тактика, която след сполучливия завършек на Битката за Британия се ориентира към водене не по-агресивни военни дейности за прилепяне на фланговете на Оста и печелене на политически дивиденти за Чърчил, който продължава с опитите си да притегли Съединени американски щати за присъединяване във войната.

Войските в Египет са обособени в така наречен „ Западна пустинна мощ “ (WDF), отпред с военачалник Ричард О‘Конър, под чието управление са сложени две цялостни дивизии – 4та индийска пехотна дивизия (наричани „ Червените орли “) и 7-ма танкова дивизия („ Пустинните плъхове “). Общо, О‘Конър разполага с ок. 36 000 бойци, 275 танка и 142 самолета, множеството бомбардировачи. За кодово име на идната интервенция е определено „ Компас “. Целите на интервенцията, сходно на италианската Операция Е от септември са лимитирани – да бъдат изтласкани, по опция, частите на Грациани назад оттатък предвоенната граница.

Междувременно, при Сиди Барани италианските войски са нараснали доста своето наличие. Общо, под висшото командване на Грациани, се намират 150 000 бойци, 600 бронирани машини, 1200 оръдия (10 пъти повече от английските – б.а.) и 331 самолета.

Отделно от тях е образуван „ Либийският кралски корпус “ (ЛКК) в състав две пехотни дивизии и придадената към тях „ група Мартели “. Познавайки релативно добре размерът на противниковите сили, при започване на декември, 1940 година, военачалник Уейвъл декларира, че не е оптимист за идната интервенция, само че показва вяра, че в случай че по някакъв метод се отвори опция за реализиране на по-решителен триумф, то тази опция би трябвало да се оползотвори непременно.

За първа цел е определен укрепеният лагер Нибейуа, отбраняван от „ група Мартели “. След първичен артилерийски бараж, траял до към 9:00, английската 11-та пехотна бригада от 4-та дивизия нападна, разрушава бранителите и завзема лагера. Генерал Мартели и още ок. 800 бойци са убити в сражението, ок. 1350 са ранени, а над 2000 са взети в плен. Британците губят 56 души.

Около 13:00 ч., елементи на 7-ма танкова дивизия атакуват лагерите Тумар – Източен и Западен, които също са разгромени, а отбраняващата ги 2-ра либийска дивизия от ЛКК е разгромена и огромна част от персоналния й състав попада в плен. Няколко часа по-късно, ок. 17:00,  други детайли от 7-ма дивизия обхождат италианските позиции от юг-югозапад и разрушават 1-ва либийска дивизия „ Сибела “, след което затварят в обграждане огромен брой от противниковите сили към Сиди Барани.

Битката за града стартира в 4:00 ч. на 11-ти декември. Приклещени са три италиански дивизии, които към края на дни са изцяло разгромени, а остатъците от другите италиански елементи отстъпват под паника на изток, следвани по петите от английските танкови подразделения. В края на 11-ти декември, силите на Грациани са изцяло разгромени, губейки близо 40 000 души, множеството от които пленени, както и ок. 40 бронирани машини, и ок. 240 оръдия, против ок. 640 убити английски бойци.

Разгромът обаче не завършва до тук. Италианските елементи не престават отстъплението си в Либия, а английското придвижване се бави поради ненадейно огромния брой военнопленници, с които би трябвало да се оправят в Египет.

Ден след рухването на Бардия, британците обсаждат Тобрук. Битката за крепостта, в която са ситуирани над 22 000 италиански бойци продължава до 22-ри януари, когато Тобрук най-накрая е завзет. Италианците губят ок. 3000 убити и ранени, а 20 000 попадат в плен. Британците дават към 400 убити и ранени. През идната седмица италианците са изтласкани още по-на изток, а британците завземат Дерна.  На 9-ти февруари, тъкмо два месеца след началото на интервенция „ Компас “, британците разгромяват последните елементи от 10-та войска при Беда Фом, с което поставят завършек на този стадий от интервенциите в Северна Африка.

Равносметката от интервенция „ Компас “ е 133 000 пленени италиански бойци, 400 бронирани машини и 820 оръдия. Британските загуби се правят оценка на ок. 500 убити и 1400 ранени. Дръзката приложимост на мобилни съединения от моторизирана пехота, лека артилерия и бронирани коли разрешава на британците да преодолеят пасивната италианска защита и да реализират обилни резултати, прониквайки в дълбочина на италианска територия. Успехът обаче води до известно надценяване на обстановката в Либия.

Британците изтеглят част от силите си за поддръжка на гърците, които към този момент реализират триумфи против италианците през декември 1940 година Междувременно, неуспехът на Италия предизвика намесата на Германия. На 11-ти януари, 1941 година, Хитлер издава “Директива 22 ” с която стартира образуването и прехвърлянето на фамозният „ Германски африкански корпус “ (DAK) под командването на „ Пустинната лисица “ Ервин Ромел.