Как новите промени в законите се отразяват на бизнеса
Водещото българско адвокатско сдружение „ Попов, Арнаудов и сътрудници “ показа настоящи правни проблеми, пред които е изправен бизнесът в края на пандемичната 2020 година.
Галин Попов - основен ръководещ съучастник, и Емилиян Арнаудов - ръководещ съучастник на адвокатската фирма, показаха някои от най-чувствителните за жителите и бизнеса законодателни тематики.
Начало на събитието се даде с промените в Закона за устройство на територията за облекчение на административната тежест и какво би се постигнало със стандартизацията на административните услуги и основаването на обединен указател по устройство на територията . Темата беше прегледана от Адв. Елеонора Сергиева, Ръководител Направление “Публично право и планове ”. Очаква се Народното събрание да гласоподава на второ четене оферти в ЗИД на Закон за устройство на територията, ориентирани към понижаване на административната тежест. Предложенията включват въвеждане на стандарт на административните услуги, което ще докара до доста облекчение с уеднаквяването и даването по един и същи метод на над 12 000 услуги в общини и районни администрации. Създаването на обединен обществен указател за устройството на територията, от своя страна, ще даде опция за концентрация и сливане на над 2300 регистъра, а данните в тях ще са налични по електронен път.
Адв. Сергиева разяснява и оповестената противоконституционност на текстове от Закона за устройство на територията , дали жителите и бизнеса ще могат да апелират общите устройствени проекти и по какъв начин се трансформират периодите за отчуждаване на парцели за зелени площи. На процедура, това значи, че жителите и организациите ще могат да оспорват общите устройствени проекти по правосъден ред по отношение на проекти, които към момента са в процедура на създаване и приемане. За жителите и организациите остава и опцията да бъдат обезщетени за вредите, породени им от неконституционносъобразния акт, стига да съумеят да ги потвърдят.
Адв. Десислава Цветкова, Ръководител Направление “Събиране на вземания “, прегледа тематиката за импортираното предложение за десетгодишна безспорна отминалост , посредством промени в Закона за отговорностите и договорите (ЗЗД) и нейното приемане на второ четене от Правната комисия през миналата седмица. Ако този план бъде признат на второ четене в пленарна зала и по-късно бъде подписан от президента, безспорната отминалост, която досега е непозната в българското частно право, ще бъде въведена в законодателството ни. Тази законодателна самодейност беше подбудена от желанието за унищожаване фигурата на „ безконечния дебитор “, като безспорната отминалост беше показана в претекстовете към законопроекта и като опция на другия обсъждан вид за справяне с казуса – основаването на процедура за банкрута на физическите лица или така наречен „ потребителска неплатежоспособност “. Същевременно, в края на предишния месец в Народно събрание беше импортиран Законопроект за отбрана на ФЛ при несъстоятелност, като отговор на задължението на България да транспонира така наречен Директива за преструктурирането и несъстоятелността. Липсва единна идея за разрешаването на казуса с безконечния дебитор. Законодателят следва да сътвори съответни правила за отбрана на всички спорни ползи, като съобрази положителните европейски практики и спецификите на публичните връзки у нас.
Адв. Цветелина Стоилова, Ръководител процедура Корпоративно право, банки и финанси, прегледа измененията в Закона за енергетиката , съгласно които, считано от 1 октомври 2020 година, всички небитови консуматори на електрическа сила, чиито обекти са присъединени на равнище ниско напрежение минаха на свободния пазар на електрическа енергия. Преди това, свободният пазар, беше наложителен единствено за по-големите небитови консуматори.
В рамките на 9-месечния гратисен интервал – до 30.06.2021 година, потребителите имат право да изберат нов снабдител, сключвайки контракт за доставка на сила по свободно контрактувани цени. Тези, които не сключат контракт с търговец на електрическа сила, до тази дата, ще се доставят от снабдител от последна инстанция при по-високи цени. Очаквано преимущество от прекосяването към свободен пазар е поевтиняването на електрическата сила, вследствие от конкуренция сред търговците, както и опцията потребителите да договарят изискванията за доставка със съответния търговец.
Необходимостта от промени в Търговския закон в обстановката на пандемия също бяха тематика на адв. Стоилова. Условията на пандемия, рестриктивните мерки на пътувания и използването на ограничения за съблюдаване на обществена отдалеченост, довеждат до въпрос по отношение на естественото действие на сдруженията и опцията за осъществяване на неприсъствени съвещания на управителните органи. Търговският закон категорично позволява опцията за приемане на неприсъствени решения от Общото заседание на съдружниците в ООД, в случай че всички съдружници са декларирали документално единодушието си за решението. Същото е годно за решенията на препоръките на АД, в случай че тази опция е планувана в устава на съответното сдружение. Липсва експлицитна уредба по отношение на вземането на неприсъствени решения от Общото заседание на акционерите в АД, което основава избрана неустановеност и нормативното споразумяване е целесъобразно. Не би следвало да има спънка уставът на сдружението да планува опция за неприсъствено решение, при положение, че ползите на сдружението и всички акционери са предпазени – такава догадка би била единодушие на всички акционери с решението всъщност. Изрична уредба на въпроса, обвързван с опцията за осъществяване на общо заседание посредством потребление на електронни средства е планувана във връзка с обществените сдружения, като тази уредба може да бъде употребена като основа за промени в Търговски закон.
Адв. Стоилова засегна и тематиката за задграничните вложители и усложненията, които могат да срещат при разкриване на банкова сметка, в резултат на използването от страна на банките на ограниченията против изпирането на пари. Това е на практика проблем, с който вложители постоянно се сблъскват и който води до основни усложнения за започване и развиване на бизнес в България. Приетият през 2018 година Закон за ограниченията против изпирането на пари , дава опция за спорно пояснение и води до сензитивно понижаване или прекратяване на разкриване на нови банкови сметки на български сдружения, със притежатели на капитала задгранични физически или юридически лица. Не са малко случаите на закриване на съществуващи банкови сметки, което блокира активността на сдружението, без банките да са задължени да осведомят сдруженията за аргументите зад това решение. Освен усложнената процедура за разкриване на банкова сметка, спомагателни усложнения за бизнеса основават безпричинно дългите периоди за авансово изследване, както и високите такси на част от банките. Често няма съответна и произлизаща от законово съображение причина за отвод, а по-скоро сключването на контракт със съответното сдружение би довело до вероятни затруднения за банката, произлизащи от нуждата от събиране на спомагателна информация, осъществяване на разнообразни спомагателни инспекции по реда на закона. Това от своя страна основава съществени затруднения за задгранични вложители, водейки до техния отвод от развиване на активност на територията на страната.
Адв. Христо Копаранов, Ръководител процедура Защита на конкуренцията, сходство и регулации, прегледа тематиката за транспониране на Директива 2019/1 през 2021 година и дали ще има право Комисия за защита на конкуренцията да претърсва персоналните коли и домове на мениджъри , както и при какви условия. В директивата се планува обвързване за държавите-членки да обезпечат в период до 4 февруари 2021 година засилени пълномощия за ведомствата за защита на конкуренцията. Целта е да се подсигурява, че те ще са ефикасни по повод типичното право за защита на конкуренцията, а не странични действия. На процедура това би трябвало да докара до концентриране на напъните на Комисия за защита на конкуренцията в няколко съществени области – битката с картелите и със злоупотребилите с господстващо състояние, както и в покровителство за конкуренцията и контрола върху концентрациите на стопанска активност.
Най-интересната смяна идва от по-широките пълномощия, които Комисия за защита на конкуренцията ще придобие. Към момента тя има правото, след утвърждение от съд, да прави претърсвания без предизвестие и да изземва документи, компютри и преписка, които откри. Предприятията не могат да откажат да спомагат на Комисия за защита на конкуренцията и санкциите при възпрепятствани инспекции са големи. След смяната, чиновниците на Комисия за защита на конкуренцията ще могат да ревизират и персонални жилища и коли на ръководещите предприятията. Досега тези необятни пълномощия се отнасяха единствено до офиси и пространства, употребени от компаниите, само че не и до персонални такива. На процедура, това значи, че при подозрения за картел евентуално ще могат да влязат в персонална благосъстоятелност на шефа на някое от засегнатите предприятия, да претърсят и изземват документи и доказателства. Как тъкмо ще бъдат уредени тези пълномощия и по какъв начин ще се подсигурява, че Комисия за защита на конкуренцията няма да злоупотребява с правата си, следва да забележим.
Адвокатско сдружение „ Попов, Арнаудов и сътрудници “ е основано пред 1998 година Кантората развива активност в 3 съществени посоки – Частно право, Публично право и Проекти, и Събиране на вземания (съдебно и извънсъдебно). Кантората има дълготраен процесуален опит – по правосъдни, административни, данъчни и арбитражни каузи, посланичество пред Комисия за защита на конкуренцията. Кантората има водеща позиция в основаването на идея и правна рамка за електронното правораздаване, електронното ръководство и административната промяна.
В края на 2017 година адвокатската фирма бе отличена за „ Кантора на годината в България ”.
Галин Попов - основен ръководещ съучастник, и Емилиян Арнаудов - ръководещ съучастник на адвокатската фирма, показаха някои от най-чувствителните за жителите и бизнеса законодателни тематики.
Начало на събитието се даде с промените в Закона за устройство на територията за облекчение на административната тежест и какво би се постигнало със стандартизацията на административните услуги и основаването на обединен указател по устройство на територията . Темата беше прегледана от Адв. Елеонора Сергиева, Ръководител Направление “Публично право и планове ”. Очаква се Народното събрание да гласоподава на второ четене оферти в ЗИД на Закон за устройство на територията, ориентирани към понижаване на административната тежест. Предложенията включват въвеждане на стандарт на административните услуги, което ще докара до доста облекчение с уеднаквяването и даването по един и същи метод на над 12 000 услуги в общини и районни администрации. Създаването на обединен обществен указател за устройството на територията, от своя страна, ще даде опция за концентрация и сливане на над 2300 регистъра, а данните в тях ще са налични по електронен път.
Адв. Сергиева разяснява и оповестената противоконституционност на текстове от Закона за устройство на територията , дали жителите и бизнеса ще могат да апелират общите устройствени проекти и по какъв начин се трансформират периодите за отчуждаване на парцели за зелени площи. На процедура, това значи, че жителите и организациите ще могат да оспорват общите устройствени проекти по правосъден ред по отношение на проекти, които към момента са в процедура на създаване и приемане. За жителите и организациите остава и опцията да бъдат обезщетени за вредите, породени им от неконституционносъобразния акт, стига да съумеят да ги потвърдят.
Адв. Десислава Цветкова, Ръководител Направление “Събиране на вземания “, прегледа тематиката за импортираното предложение за десетгодишна безспорна отминалост , посредством промени в Закона за отговорностите и договорите (ЗЗД) и нейното приемане на второ четене от Правната комисия през миналата седмица. Ако този план бъде признат на второ четене в пленарна зала и по-късно бъде подписан от президента, безспорната отминалост, която досега е непозната в българското частно право, ще бъде въведена в законодателството ни. Тази законодателна самодейност беше подбудена от желанието за унищожаване фигурата на „ безконечния дебитор “, като безспорната отминалост беше показана в претекстовете към законопроекта и като опция на другия обсъждан вид за справяне с казуса – основаването на процедура за банкрута на физическите лица или така наречен „ потребителска неплатежоспособност “. Същевременно, в края на предишния месец в Народно събрание беше импортиран Законопроект за отбрана на ФЛ при несъстоятелност, като отговор на задължението на България да транспонира така наречен Директива за преструктурирането и несъстоятелността. Липсва единна идея за разрешаването на казуса с безконечния дебитор. Законодателят следва да сътвори съответни правила за отбрана на всички спорни ползи, като съобрази положителните европейски практики и спецификите на публичните връзки у нас.
Адв. Цветелина Стоилова, Ръководител процедура Корпоративно право, банки и финанси, прегледа измененията в Закона за енергетиката , съгласно които, считано от 1 октомври 2020 година, всички небитови консуматори на електрическа сила, чиито обекти са присъединени на равнище ниско напрежение минаха на свободния пазар на електрическа енергия. Преди това, свободният пазар, беше наложителен единствено за по-големите небитови консуматори.
В рамките на 9-месечния гратисен интервал – до 30.06.2021 година, потребителите имат право да изберат нов снабдител, сключвайки контракт за доставка на сила по свободно контрактувани цени. Тези, които не сключат контракт с търговец на електрическа сила, до тази дата, ще се доставят от снабдител от последна инстанция при по-високи цени. Очаквано преимущество от прекосяването към свободен пазар е поевтиняването на електрическата сила, вследствие от конкуренция сред търговците, както и опцията потребителите да договарят изискванията за доставка със съответния търговец.
Необходимостта от промени в Търговския закон в обстановката на пандемия също бяха тематика на адв. Стоилова. Условията на пандемия, рестриктивните мерки на пътувания и използването на ограничения за съблюдаване на обществена отдалеченост, довеждат до въпрос по отношение на естественото действие на сдруженията и опцията за осъществяване на неприсъствени съвещания на управителните органи. Търговският закон категорично позволява опцията за приемане на неприсъствени решения от Общото заседание на съдружниците в ООД, в случай че всички съдружници са декларирали документално единодушието си за решението. Същото е годно за решенията на препоръките на АД, в случай че тази опция е планувана в устава на съответното сдружение. Липсва експлицитна уредба по отношение на вземането на неприсъствени решения от Общото заседание на акционерите в АД, което основава избрана неустановеност и нормативното споразумяване е целесъобразно. Не би следвало да има спънка уставът на сдружението да планува опция за неприсъствено решение, при положение, че ползите на сдружението и всички акционери са предпазени – такава догадка би била единодушие на всички акционери с решението всъщност. Изрична уредба на въпроса, обвързван с опцията за осъществяване на общо заседание посредством потребление на електронни средства е планувана във връзка с обществените сдружения, като тази уредба може да бъде употребена като основа за промени в Търговски закон.
Адв. Стоилова засегна и тематиката за задграничните вложители и усложненията, които могат да срещат при разкриване на банкова сметка, в резултат на използването от страна на банките на ограниченията против изпирането на пари. Това е на практика проблем, с който вложители постоянно се сблъскват и който води до основни усложнения за започване и развиване на бизнес в България. Приетият през 2018 година Закон за ограниченията против изпирането на пари , дава опция за спорно пояснение и води до сензитивно понижаване или прекратяване на разкриване на нови банкови сметки на български сдружения, със притежатели на капитала задгранични физически или юридически лица. Не са малко случаите на закриване на съществуващи банкови сметки, което блокира активността на сдружението, без банките да са задължени да осведомят сдруженията за аргументите зад това решение. Освен усложнената процедура за разкриване на банкова сметка, спомагателни усложнения за бизнеса основават безпричинно дългите периоди за авансово изследване, както и високите такси на част от банките. Често няма съответна и произлизаща от законово съображение причина за отвод, а по-скоро сключването на контракт със съответното сдружение би довело до вероятни затруднения за банката, произлизащи от нуждата от събиране на спомагателна информация, осъществяване на разнообразни спомагателни инспекции по реда на закона. Това от своя страна основава съществени затруднения за задгранични вложители, водейки до техния отвод от развиване на активност на територията на страната.
Адв. Христо Копаранов, Ръководител процедура Защита на конкуренцията, сходство и регулации, прегледа тематиката за транспониране на Директива 2019/1 през 2021 година и дали ще има право Комисия за защита на конкуренцията да претърсва персоналните коли и домове на мениджъри , както и при какви условия. В директивата се планува обвързване за държавите-членки да обезпечат в период до 4 февруари 2021 година засилени пълномощия за ведомствата за защита на конкуренцията. Целта е да се подсигурява, че те ще са ефикасни по повод типичното право за защита на конкуренцията, а не странични действия. На процедура това би трябвало да докара до концентриране на напъните на Комисия за защита на конкуренцията в няколко съществени области – битката с картелите и със злоупотребилите с господстващо състояние, както и в покровителство за конкуренцията и контрола върху концентрациите на стопанска активност.
Най-интересната смяна идва от по-широките пълномощия, които Комисия за защита на конкуренцията ще придобие. Към момента тя има правото, след утвърждение от съд, да прави претърсвания без предизвестие и да изземва документи, компютри и преписка, които откри. Предприятията не могат да откажат да спомагат на Комисия за защита на конкуренцията и санкциите при възпрепятствани инспекции са големи. След смяната, чиновниците на Комисия за защита на конкуренцията ще могат да ревизират и персонални жилища и коли на ръководещите предприятията. Досега тези необятни пълномощия се отнасяха единствено до офиси и пространства, употребени от компаниите, само че не и до персонални такива. На процедура, това значи, че при подозрения за картел евентуално ще могат да влязат в персонална благосъстоятелност на шефа на някое от засегнатите предприятия, да претърсят и изземват документи и доказателства. Как тъкмо ще бъдат уредени тези пълномощия и по какъв начин ще се подсигурява, че Комисия за защита на конкуренцията няма да злоупотребява с правата си, следва да забележим.
Адвокатско сдружение „ Попов, Арнаудов и сътрудници “ е основано пред 1998 година Кантората развива активност в 3 съществени посоки – Частно право, Публично право и Проекти, и Събиране на вземания (съдебно и извънсъдебно). Кантората има дълготраен процесуален опит – по правосъдни, административни, данъчни и арбитражни каузи, посланичество пред Комисия за защита на конкуренцията. Кантората има водеща позиция в основаването на идея и правна рамка за електронното правораздаване, електронното ръководство и административната промяна.
В края на 2017 година адвокатската фирма бе отличена за „ Кантора на годината в България ”.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ