Детските лъжи и кражби - I
Внезапно в дома ни се появява непозната движимост или хващаме дребното си ангелче по какъв начин лъже без да му мигне окото. В подобен миг като че ли някой ни зашлевява отрезвяващ пестник и един през различен в главата ни нахлуват куп въпроси – от единствено обвинителният „ къде сбърках ” до най-страшният: „ нарушител ли отглеждам ”? Да се паникьосваме обаче не трябва. Това е интервал, през който минава всяко дете. Ако не ви се има вяра, разровете се из личните си мемоари и сигурно ще попаднете на нещо сходно. Би могло даже да се каже, че първите детски неистини и обири са неизбежни. Подобно на минималната доза болестотворни бактерии при имунизация, те са това належащо зло, което оказва помощ на организма или в съответния случай на душeвността, да си построи имунитет. Защото единствено посредством личният си опит дребния човек може да премине през срама, страха, разкаянието, отчаянието и да запомни всичко това за цялостен живот.
Защо лъжат децата
Казва се, че децата са най-искрените същества и това в действителност е по този начин, само че до една избрана възраст. След 3-4-та годинка детето стартира да открива причинно-следствените връзки сред това, което прави и събитията в живота си. И по този начин схваща, че не рядко истината му носи неволя. Например, в случай че дребното създание напълно доброволно си е признае, че е счупило скъпа движимост, а ние го накажем сурово, то ще свърже постигналото го злощастие с истината. И идващият път ще ни излъже – не тъй като е неприятно, а тъй като се опасява от реакцията ни.
Какво да вършим, в случай че детето ни лъже? На първо място не трябва да действаме първосигнално, а да запазим успокоение. Налагането на ново наказване, този път поради лъжата, напълно няма да помогне, а още повече ще ускори страхът и недоверието на детето към нас. А както казахме това са главните аргументи, заради което то скрива истината. Да обясняваме кое е „ положително ” и кое „ неприятно ” също е безсмислено – това са нереални понятия, а единственото, което тревожи дребното създание е да не изгуби нашата обич. Ето за какво, би трябвало ясно да му покажем, че от неволната пакост няма да последва нищо ужасно. Важното е единствено то да ни каже истината, а поради това ние повече ще го обичаме и почитаме.
С една дума, децата употребяват лъжата не за користни цели, а като средство за отбрана. Ето за какво, единствено от нашата реакция зависи дали възприятието им за неустановеност няма да се задълбочи, а дружно с него и казуса. И още нещо – не трябва сами да изкушаваме детето да ни излъже. Ако знаем за някое негово „ нарушение ”, най-неправилното е да го подлагаме на разпит. Притиснато до стената, то ще откри елементарен излаз в лъжата. Затова, би трябвало да му кажем, че към този момент знаем и не е належащо да измисля оправдания.
Често одобряваме за неистина и детските мечти. Но целенасоченото изопачение или скриване на истината е едно, а богатото въображение – напълно друго. Второто приказва, че детето ви е впечатлително и любознателно – все скъпи качества, които построяват неговата персона. До към 7-та година в съзнанието на дребните същества границата сред реалност и фантазията е мощно размита. Ето за какво, те постоянно се пробват да разрешат ежедневните си проблеми благодарение на фантастични начини – нали тъкмо по този начин вършат героите от обичаните им приказки. С времето обаче децата сами откриват, че тези способи са неефективни и одобряват рестриктивните мерки на действителността. Това, което би трябвало да създадем ние е, не да порицаваме и подтискаме детските мечти, а да ги насочваме в вярната посока. Например, като предложим на детето да съчини приказка или да нарисува въображаемия си другар. Така ще подтикваме креативната му мисъл, само че и ще я разграничим от действителния живот.
Продължава:
Детските неистини и обири - II
Защо лъжат децата
Казва се, че децата са най-искрените същества и това в действителност е по този начин, само че до една избрана възраст. След 3-4-та годинка детето стартира да открива причинно-следствените връзки сред това, което прави и събитията в живота си. И по този начин схваща, че не рядко истината му носи неволя. Например, в случай че дребното създание напълно доброволно си е признае, че е счупило скъпа движимост, а ние го накажем сурово, то ще свърже постигналото го злощастие с истината. И идващият път ще ни излъже – не тъй като е неприятно, а тъй като се опасява от реакцията ни.
Какво да вършим, в случай че детето ни лъже? На първо място не трябва да действаме първосигнално, а да запазим успокоение. Налагането на ново наказване, този път поради лъжата, напълно няма да помогне, а още повече ще ускори страхът и недоверието на детето към нас. А както казахме това са главните аргументи, заради което то скрива истината. Да обясняваме кое е „ положително ” и кое „ неприятно ” също е безсмислено – това са нереални понятия, а единственото, което тревожи дребното създание е да не изгуби нашата обич. Ето за какво, би трябвало ясно да му покажем, че от неволната пакост няма да последва нищо ужасно. Важното е единствено то да ни каже истината, а поради това ние повече ще го обичаме и почитаме.
С една дума, децата употребяват лъжата не за користни цели, а като средство за отбрана. Ето за какво, единствено от нашата реакция зависи дали възприятието им за неустановеност няма да се задълбочи, а дружно с него и казуса. И още нещо – не трябва сами да изкушаваме детето да ни излъже. Ако знаем за някое негово „ нарушение ”, най-неправилното е да го подлагаме на разпит. Притиснато до стената, то ще откри елементарен излаз в лъжата. Затова, би трябвало да му кажем, че към този момент знаем и не е належащо да измисля оправдания.
Често одобряваме за неистина и детските мечти. Но целенасоченото изопачение или скриване на истината е едно, а богатото въображение – напълно друго. Второто приказва, че детето ви е впечатлително и любознателно – все скъпи качества, които построяват неговата персона. До към 7-та година в съзнанието на дребните същества границата сред реалност и фантазията е мощно размита. Ето за какво, те постоянно се пробват да разрешат ежедневните си проблеми благодарение на фантастични начини – нали тъкмо по този начин вършат героите от обичаните им приказки. С времето обаче децата сами откриват, че тези способи са неефективни и одобряват рестриктивните мерки на действителността. Това, което би трябвало да създадем ние е, не да порицаваме и подтискаме детските мечти, а да ги насочваме в вярната посока. Например, като предложим на детето да съчини приказка или да нарисува въображаемия си другар. Така ще подтикваме креативната му мисъл, само че и ще я разграничим от действителния живот.
Продължава:
Детските неистини и обири - II Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ