Изборите в Ирак - сякаш плод на болно въображение от трагикомичен роман
Властите в Ирак дефинираха следващите парламентарни избори в страната на 10-12 май като образец за постъпателното придвижване на близкоизточната страна по демократическия път. Сред причините бяха първото в историята на Ирак електронно гласоподаване, високият % на претендентите дами, огромният брой регистрирани партии и придвижвания. На процедура обаче работата първо се обърна в срам, по-късно в скандал, а най-после последва следващата остра вътрешнополитическа рецесия, написа Антон Веселов в материал за електронното издание на съветското списание „ Фонд за стратегическа просвета “, представен от организация " Фокус ".
" Отличните " резултати от " напредъка " в иракската народна власт се показват в следното - по време на вота се скапе електронната система, а процедурните нарушавания и измамите се оказаха толкоз всеобщи, че резултатите от гласуването провокираха бурни митинги. Редица политически блокове, в това число огромни и авторитетни партии, желаеха ново броене на гласовете, в следствие от което се развихри остра полемика. На 6 юни, под възходящия напън, иракският парламент взе решение за разпускане на Висшата самостоятелна изборна комисия, да се направи ръчно броене на гласовете и да се анулират резултатите от гласуването на военнослужещите в кюрдските сили " Пешмерга ".
Такъв поврат на събитията не можеше да не провокира реакциите на тези, които съгласно резултатите от изборите заеха водещи позиции и в този момент губят всички шансове за триумф. Муктада Садр, водач на блока " Сайрун ", съобщи незабавно след изборите, че при никакви условия няма да води съдружни договаряния с блока " Фатх " на Хади ал Амери, алианса " Държава на законността " на някогашния министър председател Нури ал Малики и " Патриотичния съюз на Кюрдистан ". Само след три седмици той промени съществено своята позиция и подписа съюз с " Фатх ", а също така подписа съглашение за взаимна работа с придвижване " Хихма ", отпред с Омар ал Хаким.
Показателно е, че двете най-големи кюрдски партии (ДПК и ПСК) приветстваха съюза на радикалните шиитски водачи и това също е резултат от работата на иранския военачалник Касем Сюлеймани. Муктада Садр, Хади ал Амери и Омар ал Хаким са известни със своя антиамериканизъм и връзките си с Иран. Силно безпокойство във Вашингтон провокира и обстоятелството, че блока " Фатх " зае първо място в провинция Басра, а " Сайрун " – в Багдад (където коалиция " Победа " на премиера ал Абади се оказа чак на пето място).
Министър-председателят Хайдер ал Абади призна съществуването на " някои проблеми ", само че се изрече срещу нови избори и разформироване на ЦИК: " Предлагам всички политически блокове да проведат среща на високо равнище директно след края на Ид ал Фитр (след 18 юни) на място, което ще бъде несъмнено по-късно с съвещания “. Президентът на Ирак Фуад Масум оспори решението на Народното събрание. Бившият външен министър и член на управлението на " Демократическата партия на Кюрдистан " Хошияр Зибари подсети, че срокът на пълномощията на настоящия парламент към този момент е изминал, по тази причина той не може да трансформира закони и няма компетенции да сменя членове на ЦИК и да ги заменя със съдии. Според мнението на Зибари, дейностите на Народното събрание са противоконституционни. " Опасяваме се, че тези големи нарушавания ще имат съществени последици за сигурността, стабилността и гражданския мир в страната ".
Независимо от това, на 11 юни ръководителят на Народното събрание Салим ал Джабури организира среща с парламентарната комисия по правните въпроси, в хода на която е обсъждана следизборната рецесия. Говорителят на Народното събрание удостовери, че ръчното броене на бюлетините би трябвало да стартира в най-кратки периоди. И незабавно по-късно се случи пожар в склада в Багдад, където се съхраняваха електронните урни за гласоподаване, пренесени тук от цялата страна (освен урните от кюрдската автономност, които се пазят в различен склад) . Според данните на локалното Министерство на вътрешните работи, при палежа е употребен бензин и забележителна част от урните са унищожени от огъня. По съмнение за присъединяване в действието са задържани 17 души. Хайдар ал Абади съобщи, че пожарът е организиран от " терористически банди " – и това след нееднократните тържествени уверения в цялостния погром на " Ислямска страна " в Ирак.
Случващото се припомня на изборите през 2010 година, когато тогавашния министър председател Нури ал Малики загуби, само че остана на власт като преведе страната в режим на " ръчно ръководство ". В течение на няколко години работата на Народното събрание бе в действителност парализирана, в страната не се приемаше бюджет и други извънредно значими закони, а изгубването от хазната на няколко десетки милиарда $ приписаха в графата на разноските за " стабилизация на ситуацията и битка с тероризма ".
Сигурността в Ирак, както и по-рано, е на ниско равнище. На 8 юни бе осъществен двоен терористичен атентат в Багдад, който умъртви минимум 20 души, а още 110 души бяха ранени. На 11 юни бе осъществено нахлуване над блокпост на " шиитските опълченци " в южната част на провинция Киркук – убити и ранени 12 души. На 13 юни бе обстрелян с миномети полевия лагер на пехотна бригада на иракската войска в региона Кара-Тапа (провинция Дияла). Мохамед Омар, началник на локалната щаб квартира на партия " Патриотически съюз на Кюрдистан ", означи, че напоследък силите на " Ислямска страна " са се укрепили в региона Хамрин дотолкоз, че армията и полицията към този момент не могат да им се опълчват. " По-рано ние пътувахме из обитаемоте места в този регион дори и през нощта, само че в този момент тези места са извънредно рискови за посещаване дори и денем поради интензивността на „ Ислямска страна ", призна чиновникът. Заедно с това ситуацията надалеч не е по този начин сериозна, както в интервала 2003-2010 година (периода на противодействие на патриотическите сили против интернационалната агресия) или през 2014-2016 година, когато държавното управление на Нури ал Малики предизвика революция и загуби към една трета от територията на страната.
При това в Багдад не обичат да приказват, че на територията на Ирак има задгранични военни бази, хиляди военнослужещи от разнообразни страни, а Турция намерено води бойни дейности срещу " Работническата партия на Кюрдистан " в регионите Кандил, Махмур и Синджар в Северен Ирак. Миналата седмица генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг съобщи: " НАТО и Европейски Съюз взеха решение да усилят своето наличие в Ирак. Мисията на Европейски Съюз ще се концентрира върху въпросите по обезпечаването на сигурността на жителите (т.е. подготовката на фрагменти за полицията и спецслужбите). НАТО ще се занимава с подготовката на инструктори за армията ".
Според думите на премиера на кюрдската автономност Неширван Барзани, " би трябвало да се сътвори необятен и изчерпателен алианс, с цел да се откри фундаментално решение на проблемите на Ирак, с цел да могат всички общности да се считат за сътрудници в ръководството на страната. На иракския народ би трябвало да се дават цивилен, политически и обществени права, както е планувано в Конституцията ". Вярно, никой не може да каже тъкмо, какъв брой глави има в Конституцията на Ирак (139 или 140) и какъв брой са провинциите в страната – 18 или 19.
Ирак – тази до относително наскоро мощна районна страна с големи ресурси от въглеводороди, развита индустрия и просвета, обучение и медицина, в следствие от въоръжено настъпление с директното съучастничество на Организация на обединените нации, беше върната десетилетия обратно и излаз от тази тежка рецесия не се вижда, е заключението на създателя.
" Отличните " резултати от " напредъка " в иракската народна власт се показват в следното - по време на вота се скапе електронната система, а процедурните нарушавания и измамите се оказаха толкоз всеобщи, че резултатите от гласуването провокираха бурни митинги. Редица политически блокове, в това число огромни и авторитетни партии, желаеха ново броене на гласовете, в следствие от което се развихри остра полемика. На 6 юни, под възходящия напън, иракският парламент взе решение за разпускане на Висшата самостоятелна изборна комисия, да се направи ръчно броене на гласовете и да се анулират резултатите от гласуването на военнослужещите в кюрдските сили " Пешмерга ".
Такъв поврат на събитията не можеше да не провокира реакциите на тези, които съгласно резултатите от изборите заеха водещи позиции и в този момент губят всички шансове за триумф. Муктада Садр, водач на блока " Сайрун ", съобщи незабавно след изборите, че при никакви условия няма да води съдружни договаряния с блока " Фатх " на Хади ал Амери, алианса " Държава на законността " на някогашния министър председател Нури ал Малики и " Патриотичния съюз на Кюрдистан ". Само след три седмици той промени съществено своята позиция и подписа съюз с " Фатх ", а също така подписа съглашение за взаимна работа с придвижване " Хихма ", отпред с Омар ал Хаким.
Показателно е, че двете най-големи кюрдски партии (ДПК и ПСК) приветстваха съюза на радикалните шиитски водачи и това също е резултат от работата на иранския военачалник Касем Сюлеймани. Муктада Садр, Хади ал Амери и Омар ал Хаким са известни със своя антиамериканизъм и връзките си с Иран. Силно безпокойство във Вашингтон провокира и обстоятелството, че блока " Фатх " зае първо място в провинция Басра, а " Сайрун " – в Багдад (където коалиция " Победа " на премиера ал Абади се оказа чак на пето място).
Министър-председателят Хайдер ал Абади призна съществуването на " някои проблеми ", само че се изрече срещу нови избори и разформироване на ЦИК: " Предлагам всички политически блокове да проведат среща на високо равнище директно след края на Ид ал Фитр (след 18 юни) на място, което ще бъде несъмнено по-късно с съвещания “. Президентът на Ирак Фуад Масум оспори решението на Народното събрание. Бившият външен министър и член на управлението на " Демократическата партия на Кюрдистан " Хошияр Зибари подсети, че срокът на пълномощията на настоящия парламент към този момент е изминал, по тази причина той не може да трансформира закони и няма компетенции да сменя членове на ЦИК и да ги заменя със съдии. Според мнението на Зибари, дейностите на Народното събрание са противоконституционни. " Опасяваме се, че тези големи нарушавания ще имат съществени последици за сигурността, стабилността и гражданския мир в страната ".
Независимо от това, на 11 юни ръководителят на Народното събрание Салим ал Джабури организира среща с парламентарната комисия по правните въпроси, в хода на която е обсъждана следизборната рецесия. Говорителят на Народното събрание удостовери, че ръчното броене на бюлетините би трябвало да стартира в най-кратки периоди. И незабавно по-късно се случи пожар в склада в Багдад, където се съхраняваха електронните урни за гласоподаване, пренесени тук от цялата страна (освен урните от кюрдската автономност, които се пазят в различен склад) . Според данните на локалното Министерство на вътрешните работи, при палежа е употребен бензин и забележителна част от урните са унищожени от огъня. По съмнение за присъединяване в действието са задържани 17 души. Хайдар ал Абади съобщи, че пожарът е организиран от " терористически банди " – и това след нееднократните тържествени уверения в цялостния погром на " Ислямска страна " в Ирак.
Случващото се припомня на изборите през 2010 година, когато тогавашния министър председател Нури ал Малики загуби, само че остана на власт като преведе страната в режим на " ръчно ръководство ". В течение на няколко години работата на Народното събрание бе в действителност парализирана, в страната не се приемаше бюджет и други извънредно значими закони, а изгубването от хазната на няколко десетки милиарда $ приписаха в графата на разноските за " стабилизация на ситуацията и битка с тероризма ".
Сигурността в Ирак, както и по-рано, е на ниско равнище. На 8 юни бе осъществен двоен терористичен атентат в Багдад, който умъртви минимум 20 души, а още 110 души бяха ранени. На 11 юни бе осъществено нахлуване над блокпост на " шиитските опълченци " в южната част на провинция Киркук – убити и ранени 12 души. На 13 юни бе обстрелян с миномети полевия лагер на пехотна бригада на иракската войска в региона Кара-Тапа (провинция Дияла). Мохамед Омар, началник на локалната щаб квартира на партия " Патриотически съюз на Кюрдистан ", означи, че напоследък силите на " Ислямска страна " са се укрепили в региона Хамрин дотолкоз, че армията и полицията към този момент не могат да им се опълчват. " По-рано ние пътувахме из обитаемоте места в този регион дори и през нощта, само че в този момент тези места са извънредно рискови за посещаване дори и денем поради интензивността на „ Ислямска страна ", призна чиновникът. Заедно с това ситуацията надалеч не е по този начин сериозна, както в интервала 2003-2010 година (периода на противодействие на патриотическите сили против интернационалната агресия) или през 2014-2016 година, когато държавното управление на Нури ал Малики предизвика революция и загуби към една трета от територията на страната.
При това в Багдад не обичат да приказват, че на територията на Ирак има задгранични военни бази, хиляди военнослужещи от разнообразни страни, а Турция намерено води бойни дейности срещу " Работническата партия на Кюрдистан " в регионите Кандил, Махмур и Синджар в Северен Ирак. Миналата седмица генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг съобщи: " НАТО и Европейски Съюз взеха решение да усилят своето наличие в Ирак. Мисията на Европейски Съюз ще се концентрира върху въпросите по обезпечаването на сигурността на жителите (т.е. подготовката на фрагменти за полицията и спецслужбите). НАТО ще се занимава с подготовката на инструктори за армията ".
Според думите на премиера на кюрдската автономност Неширван Барзани, " би трябвало да се сътвори необятен и изчерпателен алианс, с цел да се откри фундаментално решение на проблемите на Ирак, с цел да могат всички общности да се считат за сътрудници в ръководството на страната. На иракския народ би трябвало да се дават цивилен, политически и обществени права, както е планувано в Конституцията ". Вярно, никой не може да каже тъкмо, какъв брой глави има в Конституцията на Ирак (139 или 140) и какъв брой са провинциите в страната – 18 или 19.
Ирак – тази до относително наскоро мощна районна страна с големи ресурси от въглеводороди, развита индустрия и просвета, обучение и медицина, в следствие от въоръжено настъпление с директното съучастничество на Организация на обединените нации, беше върната десетилетия обратно и излаз от тази тежка рецесия не се вижда, е заключението на създателя.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ