Washington Post: Как Владимир Путин стана любимият диктатор в света
Владимир Путин на 8 май се закле за четвъртия си мандат като съветски президент. Един от най-поразителните моменти в церемонията по встъпване в служба настана, откакто постави клетва, написа в Washington Post Кристиан Карил в обявата си „ How Vladimir Putin became the world’s favorite dictator”. Новият президент се ръкува единствено с трима души: с министър-председателя Дмитрий Медведев, с патриарх Кирил от Руската православна черква и с някогашния канцлер на Германия Герхард Шрьодер.
Това не е толкоз изненадващо, колкото наподобява на пръв взор. Шрьодер от дълго време поддържа околните връзки сред Москва и Берлин. Той е служил в съветски корпоративни бордове и е бил инструмент за прокарването на бизнес-сделки сред двете страни. Не е чудно, че украински външен министър в миналото разказа Шрьодер като " най-важния лобист за Путин в света ".
Значителната роля на Шрьодер на церемонията в Москва е увещание, че Путин има доста фенове в чужбина - и че броят им нараства. По време на последните общи избори в Италия двете печеливши партии - Петозвездното придвижване и крайнодясната Северна лига – намерено заиграха с името на Путин. Последните даже подписаха съглашение за съдействие с съветското държавно управление, а неговият водач Матео Салвини разказа Путин като " един от най-хубавите политически мъже на нашето време ".
Струва ли да се приказва, че това е същият Путин, който безочливо наруши интернационалното право, като завзе Крим, продължава войната в Източна Украйна и употребява силата на Интернет, с цел да сее комплициране и безпорядък в западните демокрации. И въпреки всичко нищо от това не тормози неговия интернационален фен-клуб. Ако не друго, неговото неприятно държание единствено усилва възхищението им, смята вестникът.
Путиноманията се основава на няколко мощни трендове в актуалната политика: 21-ви век със своите стопански рецесии, възходящо неравноправие на приходите и оспорвани културни войни, не положителното отношение към демократичната народна власт. Тя разкри инертен властнически капацитет даже в някои от най-отворените общества в света.
Путин, който е на власт от 18 години, е примерен мощен водач, чиято харизма притегля хора от разнообразни партии. Европейците въздъхнаха с облекчение, когато центристът Емануел Макрон завоюва предходната година френските избори, само че множеството разбори подцениха обстоятелството, че и тримата негови кандидати – извънредно десният водач на Националния фронт Марин льо Пен, християнският реакционер Франсоа Фийон и някогашният троцкист Жан-Люк Меленхон бяха настроени искрено пропутински и общо събраха в първия тур два пъти повече гласове от Макрон.
Като водач на „ ревизионистична държава” Путин въплъщава устрема на недоволните. Бившият офицер на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) се е хвърлил в ролята на бранител на обичайното християнство, несклоняем герой за правата на гейовете и войнстващ националист. Недобре прикритото му пренебрежение към Европейския съюз и неговата демократична миграционна политика се харесва на такива хора като Льо Пен, унгарския министър председател Виктор Орбан и президента на Чешката република Милош Земан.
И, несъмнено, президентът Тръмп - индивидът с необяснимото въодушевление по Путин - смята съветския президент за " мощен водач ". И членовете на Републиканската партия правилно следват управлението си. Според анкета предходната година 49% от поддръжниците на " Тръмп " имат вяра, че Русия е другар или съдружник на Съединените щати, макар съществуването на от ден на ден доказателства, че Кремъл се намеси в американската политика.
Тези американски почитатели на Путин комфортно подценяват обстоятелството, че огромна част от неговата световна известност се дължи на статута му „ пътеводна звезда на антиамериканизма”, който изяснява за какво неговите фенове надвишават обичайното разделяне на ляво-дясно. Рязката рецензия на съветския президент против НАТО и хипотетичното присъединяване на Съединени американски щати в " цветните революции " в постсъветското пространство провокира състрадание измежду тези, които ги нервира американското владичество.
Освен това, съгласно изданието, почитател клубът на Путин има една дребна мръсна загадка: расизма. Малцина американски консерватори или европолитици демонстрират подобен възторг към властническите водачи на Китай, Турция или Египет. Със сигурност обаче не е инцидентно, че Путин е определеният деспот измежду белите супернационалисти като Ричърд Спенсър, който се отнася към Русия като " единствената бяла мощ в света ". Европейските и американските членове на придвижването за еднаквост на белите хора са формирали близки връзки с съветските си сътрудници, и то с благословията на Путин.
„ Развитието на обстановката си коства да бъде следена. Анализаторите постоянно приказват, че Русия съществено изостава от конкуриращите се страни в региона на меката мощ. Положението на Путин в качеството на обичан на всички диктатор приказва, че това не е напълно по този начин, обобщава The Washington Post.
Превод и редакция: БЛИЦ
Това не е толкоз изненадващо, колкото наподобява на пръв взор. Шрьодер от дълго време поддържа околните връзки сред Москва и Берлин. Той е служил в съветски корпоративни бордове и е бил инструмент за прокарването на бизнес-сделки сред двете страни. Не е чудно, че украински външен министър в миналото разказа Шрьодер като " най-важния лобист за Путин в света ".
Значителната роля на Шрьодер на церемонията в Москва е увещание, че Путин има доста фенове в чужбина - и че броят им нараства. По време на последните общи избори в Италия двете печеливши партии - Петозвездното придвижване и крайнодясната Северна лига – намерено заиграха с името на Путин. Последните даже подписаха съглашение за съдействие с съветското държавно управление, а неговият водач Матео Салвини разказа Путин като " един от най-хубавите политически мъже на нашето време ".
Струва ли да се приказва, че това е същият Путин, който безочливо наруши интернационалното право, като завзе Крим, продължава войната в Източна Украйна и употребява силата на Интернет, с цел да сее комплициране и безпорядък в западните демокрации. И въпреки всичко нищо от това не тормози неговия интернационален фен-клуб. Ако не друго, неговото неприятно държание единствено усилва възхищението им, смята вестникът.
Путиноманията се основава на няколко мощни трендове в актуалната политика: 21-ви век със своите стопански рецесии, възходящо неравноправие на приходите и оспорвани културни войни, не положителното отношение към демократичната народна власт. Тя разкри инертен властнически капацитет даже в някои от най-отворените общества в света.
Путин, който е на власт от 18 години, е примерен мощен водач, чиято харизма притегля хора от разнообразни партии. Европейците въздъхнаха с облекчение, когато центристът Емануел Макрон завоюва предходната година френските избори, само че множеството разбори подцениха обстоятелството, че и тримата негови кандидати – извънредно десният водач на Националния фронт Марин льо Пен, християнският реакционер Франсоа Фийон и някогашният троцкист Жан-Люк Меленхон бяха настроени искрено пропутински и общо събраха в първия тур два пъти повече гласове от Макрон.
Като водач на „ ревизионистична държава” Путин въплъщава устрема на недоволните. Бившият офицер на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) се е хвърлил в ролята на бранител на обичайното християнство, несклоняем герой за правата на гейовете и войнстващ националист. Недобре прикритото му пренебрежение към Европейския съюз и неговата демократична миграционна политика се харесва на такива хора като Льо Пен, унгарския министър председател Виктор Орбан и президента на Чешката република Милош Земан.
И, несъмнено, президентът Тръмп - индивидът с необяснимото въодушевление по Путин - смята съветския президент за " мощен водач ". И членовете на Републиканската партия правилно следват управлението си. Според анкета предходната година 49% от поддръжниците на " Тръмп " имат вяра, че Русия е другар или съдружник на Съединените щати, макар съществуването на от ден на ден доказателства, че Кремъл се намеси в американската политика.
Тези американски почитатели на Путин комфортно подценяват обстоятелството, че огромна част от неговата световна известност се дължи на статута му „ пътеводна звезда на антиамериканизма”, който изяснява за какво неговите фенове надвишават обичайното разделяне на ляво-дясно. Рязката рецензия на съветския президент против НАТО и хипотетичното присъединяване на Съединени американски щати в " цветните революции " в постсъветското пространство провокира състрадание измежду тези, които ги нервира американското владичество.
Освен това, съгласно изданието, почитател клубът на Путин има една дребна мръсна загадка: расизма. Малцина американски консерватори или европолитици демонстрират подобен възторг към властническите водачи на Китай, Турция или Египет. Със сигурност обаче не е инцидентно, че Путин е определеният деспот измежду белите супернационалисти като Ричърд Спенсър, който се отнася към Русия като " единствената бяла мощ в света ". Европейските и американските членове на придвижването за еднаквост на белите хора са формирали близки връзки с съветските си сътрудници, и то с благословията на Путин.
„ Развитието на обстановката си коства да бъде следена. Анализаторите постоянно приказват, че Русия съществено изостава от конкуриращите се страни в региона на меката мощ. Положението на Путин в качеството на обичан на всички диктатор приказва, че това не е напълно по този начин, обобщава The Washington Post.
Превод и редакция: БЛИЦ
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ