ВизиткаПитър Рубен е новият главен изпълнителен директор на ОББ и

...
ВизиткаПитър Рубен е новият главен изпълнителен директор на ОББ и
Коментари Харесай

Новият директор на ОББ: След сливането с Райфайзенбанк ще сме устремени към първото място

ВизиткаПитър Рубен е новият основен изпълнителен шеф на ОББ и кънтри управител на KBC за България. Той наследи неотдавна поста от Петър Андронов, който оглавяваше българското отделение на белгийската група от 2007 година, а от тази пролет е член на изпълнителния й комитет и основен изпълнителен шеф на бизнес звеното " Международни пазари ".Рубен идва в България от Ирландия, където от 2019 година управляваше тамошната банка на KBC. Цялата му кариера минава в групата, като преди този момент е заемал управителен постове и в други нейни поделения като чешката ČSOB и унгарската K&H. От 2017 до 2019 година е бил старши общоприет управител в отдел " Кредитен риск " в централата на KBC в Брюксел. Той ще бъде измежду участниците на проведената от " Капитал " на 2 декември.
KBC разгласи договорка за покупка на Райфайзенбанк (България). Как се стигна до нея - разглеждахте ли и други вероятни придобивки и какъв брой време лишиха договарянията?
КВС Group постоянно е заявявала, че нейната тактика е да остане фокусирана върху главните си страни - Белгия, Чехия, България, Унгария и Словакия. Финансовият бранш в България дава основен капацитет за напредък. Kоефициентът на нахлуване на финансови артикули и услуги е към момента по-нисък, в сравнение с да вземем за пример в Белгия или в западноевропейските страни, а това се съчетава със мощни макроикономически предпоставки и стопански напредък. Цената от 1 милиарда евро и оценката - 1.64 пъти капитала, са рекордни за българския пазар. От позиция на покупател какви са претекстовете ви да я платите?
Цената отразява както високото качество на франчайза на Райфайзенбанк, по този начин и на капацитета за синергии.
Реклама
Ние сме се позиционирали като мощен състезател на локалния пазар, предоставящ цялостния набор от банкови, застрахователни услуги, услуги за ръководство на активи и лизинг. Придобиването на Райфайзенбанк (България) е още едно доказателство за нашия ангажимент към българския пазар и за поддръжката ни към българската стопанска система.

Райфайзенбанк (България) и дъщерните ѝ сдружения съставляват първокачествен бизнес с отлична известност и управнически екип. Тя ще разреши на КВС да разшири още повече бизнеса си в България, като затвърди лидерската си позиция на българския финансов пазар. За да придобиеш банка или осигурител на даден пазар, е необходим също по този начин някой, който да продава. Продажбата на Райфайзенбанк (България) дава неповторим късмет за придобиване на една добре позиционирана универсална банка на българския пазар с забавна пазарна позиция. В какви посоки са синергиите, които виждате от идното обединение, и до каква степен то ще докара до понижаване на административните разноски и клоновете на обединената банка?

Виждаме опция за значими синергии във връзка с приходите. Стратегията на Райфайзенбанк е доста сходна с тази на KBC в България. И двата марката се употребяват с доверие и имат отлични резултати във връзка с Индекса на потребителска преданост измежду клиентите, като това се подкрепя от качеството на новаторската цифрова платформа. Елементите, върху които Райфайзенбанк слага стратегически фокус през интервала 2022-2023 година, включват цифрова промяна и иновация, потребление на данните по интелигентен метод, дарба за бързо реагиране, успеваемост и автоматизация на end-to end процеси, както и консолидиране на екологичните, обществените и управническите фактори (ESG) в бизнес модела. Това е изцяло в унисон със тактиката на КВС " Първо по цифров метод ".

Обединеното сдружение чрез дистрибуционната мощност на комбинираната клонова мрежа ще надгражда върху опциите на КВС Group. Това придобиване ще сътвори обилни благоприятни условия за кръстосани продажби с ДЗИ в региона на застраховането.
Реклама
По отношение на синергията, обвързвана с разноските, виждаме капацитет за усъвършенстване на клоновата мрежа, на функционалностите в централното ръководство, на недвижимите парцели и на разноските за доставка, мигриране към една IT платформа от последно потомство, центрове за данни, кол-центрове и продуктови заводи.
Мнението ни в KBC е, че след към година, може би във втората половина на 2022 година, ще забележим по-нормални равнища на инфлация - към 2-2.5%.
След тази договорка KBC ще преглежда ли още евентуални цели за придобиване или ще се концентрира върху органически напредък?
KBC ще продължи и отсега нататък да търси допълващи придобивания (в банковия и застрахователния сектор), стига те да дават отговор на нашите критерии и да са в унисон със тактиката ни. Новата oбединена банка ще има пазарен дял по активи, доста непосредствен до този на другите две водещи банки в България, с което ще се утвърди като изявен водач, насочен към първото място. Идвате oт Ирландия, която е доста по-различен и по-развит пазар от България. Какви са първите ви усещания, като сравнявате двете страни?
Наистина са доста разнообразни, само че има и доста сходства, които за късото време тук ме учудват даже повече от очевидните разлики. Ако погледнете ирландската стопанска система - дребна страна с 5 млн. души население, при започване на 80-те години тя е много затворена с огромна емиграция и в действителност много бедна страна. И единствено за 40 години, въпреки и с много трудности, тя реализира незабравим поврат и даже миграцията се обръща - ирландците се завръщат. Икономиката пораства, и то много стабилно в последните години и в този момент е доста отворена.
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Коментари и разбори 2 Вечерни вести 3 Вечерни вести 1 Икономика 2 Енергетика 3 Вечерни вести 1 Коментари и разбори 2 Енергетика 3 Свободно време Реклама
За три месеца не изисквам да съм станал специалист по България, само че аз и ние в KBC Group виждаме тук доста благоприятни условия, впечатляващ стопански напредък и капацитет той да продължи. Тук също има проблем с емиграцията, тъй че може да се потърсят уроци от Ирландия по какъв начин да се преобърне този тренд. Ирландците доста сполучливо маркетираха своята страна като място за директни задгранични вложения. Те също по този начин вложиха доста в просветителната си система, което също е значим урок. Използваха и европейските средства доста дейно. България в действителност заложи на сходна тактика преди 10-15 години, само че непознатите вложения не пристигнаха в мечтаните размери. Имате ли отговор за какво и какво повече да се направи?
Не, само че сигурно бих отбелязал по какъв начин Ирландската организация за развиване е построена. Тя е като маркетингов офис на страната и в действителност са извънредно професионални. Фокусирани са в няколко основни промишлености - Дъблин е софтуерен хъб, където всички огромни имат наличие. А отсам потеглят и доста локални стартъпи, хора, които са излезли от Amazon или Гугъл, с цел да стартират личен бизнес. Как това да се придвижи в България тук не знам, само че мога да кажа като чужденец, че започнах да се интересувам, да диря информация и не е толкоз елементарно. Единната световна данъчна ставка ще се отрази ли на Ирландия? Със сигурност, само че не мога да кажа какъв брой тъкмо. Зависи доста от това каква ще е финалната версия на тази регулация. Много парични потоци от огромните софтуерни компании, които изкуствено надуваха Брутният вътрешен продукт на Ирландия, към този момент няма да има причина да се насочват натам, само че страната от дълго време е надраснала да е просто преференциално място за налози. Технологичните компании ще останат там поради същинския бизнес, поради построената среда и насъбраното познание. А какви са първите ви усещания от банковата система тук - има ли някакви особености?
Учудващото за мен е, че към момента секторът е доста фрагментиран поради размера на стопанската система. Със сигурност пазарът не е консолидиран като в Ирландия, а и като в другите пазари на KBC. Но това, че множеството огромни играчи са част от интернационалните групи, значи, че трендовете и бизнес практиките се придвижват и тук. Със сигурност средата е доста конкурентна, което е добре и ни държи постоянно нащрек. В България към този момент на процедура изпълнихме задачата си да сме изцяло интегрирана финансова група. Мисля, че ние сме единствените, които предлагаме пакет от банкови, застрахователни, лизингови, а със скорошното придобиване - и осигурителни услуги. Така че комбинацията сработи съвършено и за нас България е забавен пазар.
Не съм последовател на визията, че офисът е мъртъв. Мисля, че скоро ще проличи, че постоянното събиране на чиновниците в обща среда е основно за продуктивността. Бюлетин Вечерни вести
Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.
Вашият email Записване
Реклама
KBC Ireland беше доста друга от другите банки в групата - цифрова и съвсем без клонове. Какво от опита си там ще донесете в ОББ?

Колегите ми тук също постоянно ме питат това. Ирландия за нас беше малко като тестово поле. Присъстваме там от 40 години, само че първите 30 от тях се занимавахме единствено с огромни корпоративни клиенти. След предходната рецесия взехме решение да използваме опциите, че конкуренцията е разтърсена, да навлезем на ритейл пазара, само че с изцяло друга идея - да бъдем като challenger банките, да заложим първо на цифровите канали. Научихме доста уроци там, доста услуги бяха създадени там, които се копират в цялата група. Много от нещата в мобилното приложение на ОББ са въодушевени от ирландското. Пример за това е нашият Систематичен капиталов проект, който пуснахме тук през юни.

В началото нямахме никакви клонове в Ирландия, беше като fintech, само че проектът не беше да остане по този начин. Така че там експериментирахме с нови концепции за клонове, които в този момент също се придвижват в групата. Но това не е еднопосочен канал - има и хрумвания от ОББ, които се придвижват в другите ни банки. Тогава за какво KBC реши да излезе от този пазар?
Това не беше елементарно решение поради дългото ни наличие и огромните вложения. Концентрацията и в банкирането, и в застраховането в Ирландия към този момент беше доста напреднала. За KBC упоритостта е да е важен участник на всеки пазар, а не дребен нишов състезател. Като получихме оферта от Bank of Ireland, трябваше да преценим какъв капацитет за възвращаемост имаме, в случай че останем, и какви са възможностите ни да достигнем сериозна маса. Така че като извънредно взехме решение, че продажбата е по-добрият път. KBC по принцип е доста дълготраен вложител и в случай че влезем на някой пазар, сме с доста дълъг небосвод, само че и за да станем важен състезател. В България това към този момент сме го постигнали. Напоследък следим значителен растеж в кредитирането на дребно и изключително при жилищните заеми. Виждате ли риск от прегряване и какъв е рисковият вкус на ОББ в този сегмент? Според нас пазарът към момента не е на нездравословни равнища. Разбирам предизвестията на регулатора и че пробва да работи навреме, изключително след случилото се преди десетилетие. Сега всички - и банките, и регулаторите, са много по-внимателни и са научили урока си. За нас той е, че имаме явен риск вкус, който се показва в доста ясни стандарти и критерии, в границите на които желаеме да пораства кредитната ни интензивност. И мога да кажа, че демонстрираме много динамичен растеж, без да се постанова да приспособяваме тези стандарти. За мен това е знак, че пазарът като цяло не прегрява. При сегашните растежи би трябвало да се регистрира и че те са по отношение на 2020 година, когато имаше внезапна промяна. Така че даже в този момент цените на парцелите да порастват с 9%, в случай че се види дълготрайното развиване, те към момента не са прекалено високи. А имайте поради и че приходите също порастват, спестяванията на хората в банките към този момент са 66 милиарда лева, а и компаниите не наподобяват свръхзадлъжнели и излизат от коронавирус в много постоянна форма. А какво мислите за офисния пазар, където още има неустановеност, а към този момент стават подготвени нови площи, стартирани още преди пандемията? Ние като банка не сме дейни в този сегмент и не финансираме такива покупко-продажби, тъй че не го следим толкоз деликатно. Незаетите площи в София сега са към 11% и размерът на новите наемни контракти е на под 60% от равнището през 2019 година Това са знаци, че има превес на предлагането над търсенето. Но пандемията е още тук, работата от у дома продължава, тъй че това се отразява. В средносрочен проект съм по-оптимистичен. Не съм последовател на визията, че офисът е мъртъв. Мисля, че скоро ще проличи, че постоянното събиране на чиновниците в обща среда е основно за продуктивността. И че в действителност те желаят да се върнат и да се срещат. А също ще открием и че в случай че преди задачата е била да се сложат колкото се може повече хора на по-малко място, в този момент ще има преосмисляне. Хората може да не са непрекъснато в офиса, само че там ще би трябвало да имат друго преживяване. Ще има потребност от повече площ на човек, от друг вид вътрешна архитектура А какво очаквате за комерсиалните площи - връщане към нормалността или извършването на покупки онлайн ще остане?
Интересно е, че тук моловете са във напредък за разлика от други места. Не съм специалист, само че мисля, че и тук физическото прекарване и контакта с други хора остава фактор. Ако беше единствено до цена и улеснение, интернет щеше да е умъртвил всички магазини. Така че тези, които съумеят да дадат отговор на тези други потребности, ще оцелеят.
Експериментираме с първи безкешов клон, в който не се вършат парични транзакции, няма касиери - има единствено два банкомата извън.
Друга огромна тематика е кредитният мораториум. Какъв дял от клиентите ви се връщат към обикновено обслужване на отговорностите си и очаквате ли забележителен растеж на необслужваните заеми?

Като политика не даваме точни данни за това. Но това, което мога да кажа, е, че другите ограничения за поддръжка на банките, а и на управляващите, проработиха сносно. Естествено има по-голям напън при потребителските заеми, което е предстоящо, само че в безспорни стойности те не са толкоз значими. При дребните и междинните предприятия също доста изпитват усложнения в бизнес моделите си, само че като цяло не чакам забележителен растеж при необслужваните заеми. Оценките на Българска народна банка също са, че през идната година-две равнището ще доближи 7.5-8%, съпоставено с 6.5% преди коронавирус. Така че ще има растеж, само че не и рецесия на неприятните заеми.

Трябва да се има поради обаче, че въпреки фирмите да се научиха да работят в коронавирус изискванията, идват нови провокации, като растежа на енергийните цени да вземем за пример. Те може би са причина за по-голямо терзание. Като цялото упованията са, че освен това повишаване, а и общата инфлация ще е по-дългосрочно събитие. Каква е вашата прогноза?

Сега следим инфлационен потрес, който ненапълно ни изненада. Друг е въпросът дали би трябвало да сме сюрпризирани поради голямото количество евтина ликвидност, която беше влята в нашите стопански системи в последните към този момент 8 години. По-скоро сюрпризиран какъв брой време лиши да се появи инфлация.

Всички в този момент са шокирани, тъй като сме не запомнили, че инфлацията беше естествена част от стопанската система. По-скоро нулевата инфлация за толкоз време е ненормална. Но е правилно, че резултатите от коронавирус върху веригите на доставки, търсенето на работна ръка и забавянето на капиталовите решения на бизнеса в този момент водят до внезапно повишаване. Все още мнението ни в KBC е, че това е краткотраен резултат и след към година, може би във втората половина на 2022 година, ще забележим по-нормални равнища на инфлация - към 2-2.5%, което е по-близо до задачата на ЕЦБ. Тя декларира, че скоро няма да повишава лихвите. ЕЦБ обаче въпреки всичко се чака да понижава инжектирането на спомагателната ликвидност. Очаквате ли това и инфлационният напън да имат въздействие върху лихвите по депозитите и заемите?

Наистина, когато паричната политика стартира да еволюира, това ще докара до промени в лихвените равнища в офертите на банките към техните клиенти. Тогава и ние, и съперниците ни ще би трябвало да преценяме деликатно цената, която плащаме за привлечения запас. Дори тя да се повиши, ще остане на положителни равнища. На кредитния пазар конкуренцията в България е огромна и мисля, че желанието на банките, и несъмнено на ОББ, да отпускаме заеми ще се резервира мощно. Така че не чакаме значими промени по тази линия в идната година.

Мисля, че същинският въпрос за потребителите е, че спестяванията им към този момент години наред не носят съвсем нищо. А в този момент имаме и инфлация, тъй че към този момент откъм рентабилност да вложиш всичките си пари на депозит се трансформира в неприятна инвестиция. Знам, че желанията на доста българи са да купуват парцели, и това не е безусловно неприятна концепция, само че е неликвидна инвестиция. Затова считаме, че е добра концепция част от парите ви да са вложени в други принадлежности като консервативни взаимни фондове. Това, което се опитваме да вършим, е да свалим бариерата пред тях, като ги вкарваме в телефонното приложение. И то не с концепцията да вкарат огромни суми едновременно, а да заделят редовно от прихода си и да наблюдават какво се случва и дали могат да получат по-добра рентабилност. Интересът е значителен поради удобството - това са хора, които до момента не са се интересували от фондове, тъй като са ги приемали за нещо прекомерно комплицирано, за което ще би трябвало да се съветват. При свитите лихвени маржове банките постоянно прибягват до повдигане на таксите, което е от най-видимите неща за клиентите. Доколко тази наклонност се продължава?

Лихвеният приход на банките като цяло и за нас в действителност е под напън в средата на нулеви и негативни равнища. Затова сме принудени да гледаме и към другите типове такси като второстепенен източник на приход. Размерът им се въздейства от средата, само че се въздейства и от конкуренцията. Затова и не може да се предскаже за дълъг интервал. Това е развой на непрекъснато пренастройване.

Опитваме се напълно да променим бизнес модела. Например над половината от хората, които ни стават клиенти по цифров път, през мобилното приложение, към момента го вършат с помощ в клона. Служителят им демонстрира по какъв начин могат да го създадат сами. Така че предизвикването е по какъв начин да преструктурираш мрежата си и да предложиш по-добра услуга - тъй като структурата на разноските в целия бранш се трансформира. Дигитализацията прави доста по-лесно и за клиентите да съпоставят и да търсят по-добри условия. Какво става, когато хората стартират сами да си смъкват приложението и нямат потребност от помощ в клона? Банките ще се нуждаят от по-малко клонове и чиновници или те ще вършат нещо друго, с по-голяма добавена стойност?

Честният отговор е комбинация от двете. Това не е нов тренд и към този момент виждате, че банките през днешния ден имат по-малко клонове от преди 3-4 години. Но също по този начин виждате по-големи клонове, с повече чиновници. Така че всекидневно изчезват клоновете с по двама-трима души в дребното градче. Сега към този момент това не значи да оставиш хората там без обслужване, за тях имаме опция, като понякога може да им се наложи да пътуват по-дълго за по-специален диалог.

Така че ще имаме повече консултантски услуги. Едно от провокациите ни като шеф е да помогнем на сътрудниците ни в този преход с образования. Не мога да предвидя по какъв начин тъкмо ще наподобява след две години, само че това е посоката и ние непрекъснато тестваме какво работи и усъвършенстваме. Например опитвам с първи безкешов клон, в който не се вършат парични транзакции, няма касиери - има единствено два банкомата извън. България има за цел да одобри еврото през 2024 година Това ще се отрази ли по някакъв метод на пазара и на стопанската система или резултатът към този момент е изконсумиран?

Що се отнася до датата, тя е политическо решение и ще се съобразим с него, само че в случай че се одобри през януари 2024 година, подготовката е малко закъсняла. В KBC в няколко страни сме минавали през този преход, знаем какво е нужно от техническо естество да се приготвят системите, а също и работата по юридическата страна. Тези неща не трябва да се подценяват. Часовникът се върти, а до момента няма истински проекти и насоки.

Предвид, че валутният ръб е работил добре, дълговите равнища на страната са извънредно ниски, в макроикономически проект има непоклатимост, не виждам по какъв начин би имало отрицателен резултат. Критиците постоянно ще ви кажат, че щом България влезе в еврозоната, тази дисциплинираност ще изчезне и ще тръгне по пътя на Гърция. Как ще отговорите?
Да, само че за какво не по пътя на Словакия. За мен е мъчно да отговоря, тъй като това е политически спор - по какъв начин бъдещите държавни управления ще употребяват средата и инструментите, изгодите и вероятно заплахите от еврото. Наистина цитирахте явен образец за това по какъв начин не трябва да се прави, само че в Словакия, която е един от пазарите на KBC и следим, този преход сигурно не е навредил. Така че не е безусловно да свърши зле - самите българи би трябвало да решат това и по тази причина има избори. И най-после по какъв начин си представяте ОББ след примерно пет години?
Със сигурност желаеме да сме насочна точка за финансовия бранш. Във всяко направление сме номер 1, 2 или 3, само че желаеме да се изкачим в тези позиции. Имаме опция за това.

На второ място, желая да сме доста напреднали в даването на цифрови, комфортни услуги на клиентите си. Наистина мислим, че можем да прибавяме стойност и след пет години ми се ще да ви опиша по какъв начин сме построили модела си и какви промени той е докарал за хората и компаниите.

И най-после се надявам да бъдем разпознати като банка, допринасяща за устойчивостта. Струва ми се, че това не е доста високо в публичния дневен ред в България към момента, само че в KBC имаме вяра, че провокациите пред климатичните промени са същински, а не е просто политическа уместност. Самите ние сме поели задължения в тази посока, само че имаме вяра, че би трябвало да помогнем и на клиентите си в прехода.

Интервюто взе Николай Стоянов
Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията
Автор Николай Стоянов
Източник: capital.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР