Неблагодарните професии - цял живот труд за няколко мига слава
Винаги съм се възхищавала на хората, напълно отдадени на това, с което си изкарват прехраната и са трансформирали препитанието в специалност, житейски път, идея. Дали е изкуство или спорт, специалностите, които желаят цялостно отдаване съдържат цялостното мъжество - би трябвало да се създадат избрани жертви и взаимни отстъпки, да се поставя безчовечен труд – и физически и душевен, с цел да се пребори, да успее, да стигне върха, да остане във вечността.
Ден след ден, от деца, те репетират, упражняват, напрягат телата и душeвността си, единствено за един момент на сцена, за 3 минутно тичане, за един концерт. Изявата, излизането пред аудитория, представянето - тези къси минути, които съдържат месеци труд. Движения, овладяни до съвършенство, тела под цялостен надзор, всички сетива - изострени, усмивката е лицето, напрежението примижава погледа, последно отърсване на дланите и тръгваш.
Качества на победител
Талантът е доста дребна част от триумфа. Той е божествената искрица, без която нищо по-нататък не е допустимо, само че, с цел да се разгори пламъка на огромните триумфи, международните сцени и подиуми, тепихи и игрища – би трябвало доста, доста тренировки, подготовки, пот и сълзи. Талантът, родил се във опциите на тялото, неговите дадености, открит от тренираното око, посочил нескопосано какво може - този гений занапред ще смирява егото си и ще го принуждава да се подчинява на треньор, да повтаря още веднъж и още веднъж, без да бъде в никакъв случай задоволително добър.
Не всеки създател или състезател може да стане сполучлив и да изпъкне. Дори и да има гений, даже и да поставя труд, той би трябвало да има и устойчива душeвност, душeвност на победител. Тя включва уменията да се откъснеш и съсредоточиш, да изключиш всички и всичко от живота си и да се концентираш единствено върху едно придвижване, единствено върху една нота или детайл от комбинация. Когато пристигна неуспехът, един, втори, следващ, би трябвало да можеш да се справяш с него. Защото триумфът също няма по какъв начин да пристигна. Мъдрост би била да направиш своите заключения без позор, да видиш грешките си без непотребна горделивост и да признаеш, че дозата шанс може да бъде направена. Тя е подарък за напъните, а не стечения на условия отвън теб. Характерът на спечелилия изисква грубост и дисциплинираност, които другите доста не схващат. Така се ражда още едно умеене – да не се влияеш от другите и да преследваш задачите си. Да се откъснеш непринудено от тълпата, с ясното схващане, че тя не обича другите и те постоянно ще усещат укор.
Да умееш да се справяш със завистта, конкуренцията също е умеене, което се развива с времето. Да се откъснеш и издигнеш над злобата, да не се оставиш страстите да те водят, а да ги пестиш за работата, неналичието на това умеене е проваляла прекалено много гении. Стремежът към върха подчинява в един миг всички, отдали се изцяло в специалностите си. Той е заложен в тях - всеки желае да е там, тъй като там го води този труд, за това се е калявал характерът. И когато схванеш, че не си единствен и може би, единствено може би, има и по-добри от теб - по какъв начин ще понесеш това?
Сърце се желае обаче за спортменството. Термин, излязъл от сферата на спорта, само че даващ човешки образ на целия този труд. Който не може да поздрави откровено противника, да признае триумфа на сътрудника в екипа или сънародника, той няма място в сърцата и на хората. Защото колкото е вътрешна нужда, толкоз е и ентусиазъм за останалите. Спортменството е и израз на елементарна човешка добрина, толкоз мъчно оцеляваща в тази яростна среда на непрекъсната конкуренция. Добротата постоянно се излъчва на сцената, в ръкостисканията сред дуелите. Тя придава на тази сурова среда от калени бойци човечност, развлечение, топлота.
Да се сблъскаш с неизбежното – края на кариерата. Винаги ще има по-млади, по-надъхани. Тенденциите се трансформират, модите, стиловете. Ако един човек на изкуството е виртуоз в някой жанр, който не след дълго се окаже демоде и пристигна нова вълна, довчерашният " човек на деня " потъва в давност. В балета позицията прима балерина е връх, за който се борят в действителност доста гении. Славата обаче има и тъмна страна. Тялото, което до през вчерашния ден те изведе до върха, към този момент не те слуша, пръстите помнят придвижванията, само че са сковани и не могат да изтръгнат верния звук и потъваш постепенно и безславно в давност.
Ние като фенове не се замисляме за едно главно нещо в тези звездни кариери. Целият този гений, душeвност, труд е един огромен риск. Рискът, пред който великите спортисти, балетисти, реализатори, музиканти, се изправят всекидневно – рискът, че всичко може да изчезне за момент. Травмите са призрачен сън, една голяма сянка, надвиснала над всяко излизане на сцената или игрището. Травма, която те по този начин би трябвало да пренебрегват и одобряват по едно и също време.
Представете си една балерина, която тренира от дете, пораства, учи, танцува, години, години наред. Сблъсква се всичко, разказано нагоре. Покорява сцените, славата й принадлежи, възхищението, тя стига все по-далеч в уменията, геният й се разпростира. В следващото си присъединяване или подготовка, тя къса коленни връзки, навехва гален, чупи крайник. Да, тя ще върви, само че в никакъв случай няма да е същото за нея. Веднага ще бъде изместена, ролята й ще бъде взета, още по пътя си към лекаря и това е единствено началото на края й. Животът, който тя познава, се срутва пред очите й. Всички аспекти, които до този миг са й помогнали да стигне върха, в този момент са най- неприятните й врагове. Липсата на обществен живот и семейство, това отдалечаване от деня и тълпата, в този момент й предизвикват самотност и празнина. Тя просто няма различен живот, с изключение на балета.
А всичко, което желае тя, е този момент:
Ден след ден, от деца, те репетират, упражняват, напрягат телата и душeвността си, единствено за един момент на сцена, за 3 минутно тичане, за един концерт. Изявата, излизането пред аудитория, представянето - тези къси минути, които съдържат месеци труд. Движения, овладяни до съвършенство, тела под цялостен надзор, всички сетива - изострени, усмивката е лицето, напрежението примижава погледа, последно отърсване на дланите и тръгваш.
Качества на победител
Талантът е доста дребна част от триумфа. Той е божествената искрица, без която нищо по-нататък не е допустимо, само че, с цел да се разгори пламъка на огромните триумфи, международните сцени и подиуми, тепихи и игрища – би трябвало доста, доста тренировки, подготовки, пот и сълзи. Талантът, родил се във опциите на тялото, неговите дадености, открит от тренираното око, посочил нескопосано какво може - този гений занапред ще смирява егото си и ще го принуждава да се подчинява на треньор, да повтаря още веднъж и още веднъж, без да бъде в никакъв случай задоволително добър.
Не всеки създател или състезател може да стане сполучлив и да изпъкне. Дори и да има гений, даже и да поставя труд, той би трябвало да има и устойчива душeвност, душeвност на победител. Тя включва уменията да се откъснеш и съсредоточиш, да изключиш всички и всичко от живота си и да се концентираш единствено върху едно придвижване, единствено върху една нота или детайл от комбинация. Когато пристигна неуспехът, един, втори, следващ, би трябвало да можеш да се справяш с него. Защото триумфът също няма по какъв начин да пристигна. Мъдрост би била да направиш своите заключения без позор, да видиш грешките си без непотребна горделивост и да признаеш, че дозата шанс може да бъде направена. Тя е подарък за напъните, а не стечения на условия отвън теб. Характерът на спечелилия изисква грубост и дисциплинираност, които другите доста не схващат. Така се ражда още едно умеене – да не се влияеш от другите и да преследваш задачите си. Да се откъснеш непринудено от тълпата, с ясното схващане, че тя не обича другите и те постоянно ще усещат укор.
Да умееш да се справяш със завистта, конкуренцията също е умеене, което се развива с времето. Да се откъснеш и издигнеш над злобата, да не се оставиш страстите да те водят, а да ги пестиш за работата, неналичието на това умеене е проваляла прекалено много гении. Стремежът към върха подчинява в един миг всички, отдали се изцяло в специалностите си. Той е заложен в тях - всеки желае да е там, тъй като там го води този труд, за това се е калявал характерът. И когато схванеш, че не си единствен и може би, единствено може би, има и по-добри от теб - по какъв начин ще понесеш това?
Сърце се желае обаче за спортменството. Термин, излязъл от сферата на спорта, само че даващ човешки образ на целия този труд. Който не може да поздрави откровено противника, да признае триумфа на сътрудника в екипа или сънародника, той няма място в сърцата и на хората. Защото колкото е вътрешна нужда, толкоз е и ентусиазъм за останалите. Спортменството е и израз на елементарна човешка добрина, толкоз мъчно оцеляваща в тази яростна среда на непрекъсната конкуренция. Добротата постоянно се излъчва на сцената, в ръкостисканията сред дуелите. Тя придава на тази сурова среда от калени бойци човечност, развлечение, топлота.
Да се сблъскаш с неизбежното – края на кариерата. Винаги ще има по-млади, по-надъхани. Тенденциите се трансформират, модите, стиловете. Ако един човек на изкуството е виртуоз в някой жанр, който не след дълго се окаже демоде и пристигна нова вълна, довчерашният " човек на деня " потъва в давност. В балета позицията прима балерина е връх, за който се борят в действителност доста гении. Славата обаче има и тъмна страна. Тялото, което до през вчерашния ден те изведе до върха, към този момент не те слуша, пръстите помнят придвижванията, само че са сковани и не могат да изтръгнат верния звук и потъваш постепенно и безславно в давност.
Ние като фенове не се замисляме за едно главно нещо в тези звездни кариери. Целият този гений, душeвност, труд е един огромен риск. Рискът, пред който великите спортисти, балетисти, реализатори, музиканти, се изправят всекидневно – рискът, че всичко може да изчезне за момент. Травмите са призрачен сън, една голяма сянка, надвиснала над всяко излизане на сцената или игрището. Травма, която те по този начин би трябвало да пренебрегват и одобряват по едно и също време.
Представете си една балерина, която тренира от дете, пораства, учи, танцува, години, години наред. Сблъсква се всичко, разказано нагоре. Покорява сцените, славата й принадлежи, възхищението, тя стига все по-далеч в уменията, геният й се разпростира. В следващото си присъединяване или подготовка, тя къса коленни връзки, навехва гален, чупи крайник. Да, тя ще върви, само че в никакъв случай няма да е същото за нея. Веднага ще бъде изместена, ролята й ще бъде взета, още по пътя си към лекаря и това е единствено началото на края й. Животът, който тя познава, се срутва пред очите й. Всички аспекти, които до този миг са й помогнали да стигне върха, в този момент са най- неприятните й врагове. Липсата на обществен живот и семейство, това отдалечаване от деня и тълпата, в този момент й предизвикват самотност и празнина. Тя просто няма различен живот, с изключение на балета.
А всичко, което желае тя, е този момент:
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ