Велиана Симеонова вае приказни герои от хартия
Вилиана СЕМЕРДЖИЕВА
Всичко е в предизвикването. Обичам да работя с хартия, тъй като хартията е по-своенравен материал. Тя може да бъде усуквана, прегъвана, изрязвана, може да бъде извънредно устойчива и по едно и също време с това доста елементарно да се скъса. Което дава много благоприятни условия за творчество. Така Велиана Симеонова изяснява своето користолюбие към основаването на фигури от хартия по познатата техника папие маше, само че в вариация, прилагана от нея.
Снимки Личен списък
Класическото папие маше се прави с хартия и лепило, от които се получава моделираща маса. Тя също употребява лепило, само че оформя фигурите пласт по пласт, чрез утайване на хартия и лепило. Затова те се създават по-бавно, само че стават по-здрави. Изглеждат малко по-груби, само че и по-различни, несъвършени. Имат тип, по-близък до детското творчество, изяснява Велиана. Хартията би трябвало да е мека, фина целулоза, с цел да е по-лесна и податлива на оформяне.
В Деня на детото - на 1 юни, както ДУМА писа, Велиана Симеонова откри в столичната изложба " Лампион " своята нова галерия " Приказни герои от близо и надалеч - продължението ". Продължението е от 2019 година, когато на същото място тя сподели първата си сбирка от изящни приказни същества. Две от тях " гостуват " в днешната експозиция с 22 миниатюри, като мигане към предходната - Японската принцеса и Щастливият смешник.
Когато избира какви нови фигурки за сътвори, Вили се стопира на обичаните приказни герои, които хората най-вече припознават като свои любимци, а от време на време виждат и себе си в тях. Герои, които могат да приказват и описват, даже когато са отвън подтекста на историята. Те са от разнообразни етноси - освен най-класическите, да вземем за пример, датските на Андерсен или френските на Шарл Перо. Сред тях са и българските Неродена мома и Ламята, която постоянно участва в наши приказки като отрицателен воин. А Велиана я показва като кротко, благородно създание. Присъства Дяволчето Фют, от съветския фолклор идва Василиса Премъдра. До тях се подреждат и малко по-съвременни облици - като Гандалф, вълшебника от епоса на Толкин. Пресъздадени са и герои на нашето време - елементарни хора като момиченцето от входа, което обича да чете приказки за принцеси, упорства да й се купуват принцески аксесоари и като порасне - да стане принцеса. Това е съвършен облик, доста величествен, който може да бъде всеки от нас. Или пък бабата, която води внучето на учебно заведение - като се откри подобаващият подтекст, тя може да стане основно настоящо лице в няколко истории, счита Вили.
Светът на приказките не оставя никого апатичен. И дребни, и огромни се вълнуват еднообразно, когато се допрян до обичани герои. По време на първата ми галерия най-вече ме впечатлиха погледите на родителите. Наблюдавах по какъв начин в очите им се появява една замисленост, като че ли се придвижват още веднъж в детството и се допират до вълшебството на приказките, които са ги вълнували като дребни, споделя Велиана.
Често, още преди да са изцяло подготвени, творбите й към този момент са намерили своя нов притежател. Затова в изложбата са показани и фигури, владеене на частни колекционери от разнообразни краища на България, Франция и Мароко.
Някои създава по поръчка - те би трябвало да се съхраняват в библиотечка или витрина, тъй като материалът е много малотраен, даже от време на време й ги носят за " ремонт ". Получавала е поръчки по фотография на човек да сътвори негова миниатюра - много прочувствен подарък. А фигурата, която най-често е претворявала по подобен мотив, е Малкият принц - най-обичан, асоциативен за множеството хора. Наскоро стара жена й поръчала да направи Малкия принц, който носи огромен куфар. В него било сложено обръщение до дребното й внуче, което да го отвори и прочете, когато порасне...
Несъвършенството на детските рисунки е най-автентичният взор
- Вили, тази галерия беше планувана за 2020 година, само че пандемията осуети и отсрочи доста събития. С какво се занимавахте по време на всеобщата изолираност?
- Използвах времето да работя над себе си. Изкарах най-различни уъркшопи - по илюстрация, смесени техники, античната японска техника на изобразяване суми-е. Тя е много друга от това, което познаваме като форми на изкуството, само че ми подхожда, тъй като е медитативна и обвързвана с познанието. Учителката ми Акеми Лукас-Кошу продължава да прави уъркшопи и аз вземам участие, тъй като това е безконечен път, който би трябвало да продължи във времето. И непрекъснато да се практикува.
- Вие организирате и водите разнообразни тематични работилници за деца.
- Да, тяхната концепция и цел е да развиват въображението на децата - в случай че бъдат насочвани вярно, могат да реализират доста. Няма всички да станат художници и скулптори, само че те имат способността да дават шир на въображението си и би трябвало да имат самочувствието, че са създатели. Някои работилници бяха въодушевени от българския фолклор и традиции, от възрожденските къщи, приказни персонажи, измисляхме истории... Напътствах ги да нарисуват, изрежат и раздвижат своите дракони, еднорози и така нататък Ще продължа с тези работилници, които предизвикват творчеството и мисленето у малчуганите. Покрай моя наследник откривам, че в учебно заведение не се толерират децата, които мислят и творят друго и ексцентрично, даже са подложени на подбив от съучениците си.
- А в действителност е значимо от най-ранна възраст да ги поддържаме да мечтаят, да измислят истории, самоуверено да претворяват фантазиите си.
- Това оказва помощ на детето да разбере, че може; подтиква въображението му, не го вкарва в модели, които се постановат от реклами, телевизия, кино и така нататък Много по-лесно е да копираш, в сравнение с да създадеш нещо ново и в случай че на едно дете от малко покажеш, че достоверното е хубаво, че не би трябвало да повтаря нечии модели и визии за света, то ще търси способи да демонстрира своя светоглед. Няма предписание, че би трябвало да рисуваш съвършено, в противен случай, несъвършенството на детските рисунки е най-автентичният взор.
Всичко е в предизвикването. Обичам да работя с хартия, тъй като хартията е по-своенравен материал. Тя може да бъде усуквана, прегъвана, изрязвана, може да бъде извънредно устойчива и по едно и също време с това доста елементарно да се скъса. Което дава много благоприятни условия за творчество. Така Велиана Симеонова изяснява своето користолюбие към основаването на фигури от хартия по познатата техника папие маше, само че в вариация, прилагана от нея.
Снимки Личен списък
Класическото папие маше се прави с хартия и лепило, от които се получава моделираща маса. Тя също употребява лепило, само че оформя фигурите пласт по пласт, чрез утайване на хартия и лепило. Затова те се създават по-бавно, само че стават по-здрави. Изглеждат малко по-груби, само че и по-различни, несъвършени. Имат тип, по-близък до детското творчество, изяснява Велиана. Хартията би трябвало да е мека, фина целулоза, с цел да е по-лесна и податлива на оформяне.
В Деня на детото - на 1 юни, както ДУМА писа, Велиана Симеонова откри в столичната изложба " Лампион " своята нова галерия " Приказни герои от близо и надалеч - продължението ". Продължението е от 2019 година, когато на същото място тя сподели първата си сбирка от изящни приказни същества. Две от тях " гостуват " в днешната експозиция с 22 миниатюри, като мигане към предходната - Японската принцеса и Щастливият смешник.
Когато избира какви нови фигурки за сътвори, Вили се стопира на обичаните приказни герои, които хората най-вече припознават като свои любимци, а от време на време виждат и себе си в тях. Герои, които могат да приказват и описват, даже когато са отвън подтекста на историята. Те са от разнообразни етноси - освен най-класическите, да вземем за пример, датските на Андерсен или френските на Шарл Перо. Сред тях са и българските Неродена мома и Ламята, която постоянно участва в наши приказки като отрицателен воин. А Велиана я показва като кротко, благородно създание. Присъства Дяволчето Фют, от съветския фолклор идва Василиса Премъдра. До тях се подреждат и малко по-съвременни облици - като Гандалф, вълшебника от епоса на Толкин. Пресъздадени са и герои на нашето време - елементарни хора като момиченцето от входа, което обича да чете приказки за принцеси, упорства да й се купуват принцески аксесоари и като порасне - да стане принцеса. Това е съвършен облик, доста величествен, който може да бъде всеки от нас. Или пък бабата, която води внучето на учебно заведение - като се откри подобаващият подтекст, тя може да стане основно настоящо лице в няколко истории, счита Вили.
Светът на приказките не оставя никого апатичен. И дребни, и огромни се вълнуват еднообразно, когато се допрян до обичани герои. По време на първата ми галерия най-вече ме впечатлиха погледите на родителите. Наблюдавах по какъв начин в очите им се появява една замисленост, като че ли се придвижват още веднъж в детството и се допират до вълшебството на приказките, които са ги вълнували като дребни, споделя Велиана.
Често, още преди да са изцяло подготвени, творбите й към този момент са намерили своя нов притежател. Затова в изложбата са показани и фигури, владеене на частни колекционери от разнообразни краища на България, Франция и Мароко.
Някои създава по поръчка - те би трябвало да се съхраняват в библиотечка или витрина, тъй като материалът е много малотраен, даже от време на време й ги носят за " ремонт ". Получавала е поръчки по фотография на човек да сътвори негова миниатюра - много прочувствен подарък. А фигурата, която най-често е претворявала по подобен мотив, е Малкият принц - най-обичан, асоциативен за множеството хора. Наскоро стара жена й поръчала да направи Малкия принц, който носи огромен куфар. В него било сложено обръщение до дребното й внуче, което да го отвори и прочете, когато порасне...
Несъвършенството на детските рисунки е най-автентичният взор
- Вили, тази галерия беше планувана за 2020 година, само че пандемията осуети и отсрочи доста събития. С какво се занимавахте по време на всеобщата изолираност?
- Използвах времето да работя над себе си. Изкарах най-различни уъркшопи - по илюстрация, смесени техники, античната японска техника на изобразяване суми-е. Тя е много друга от това, което познаваме като форми на изкуството, само че ми подхожда, тъй като е медитативна и обвързвана с познанието. Учителката ми Акеми Лукас-Кошу продължава да прави уъркшопи и аз вземам участие, тъй като това е безконечен път, който би трябвало да продължи във времето. И непрекъснато да се практикува.
- Вие организирате и водите разнообразни тематични работилници за деца.
- Да, тяхната концепция и цел е да развиват въображението на децата - в случай че бъдат насочвани вярно, могат да реализират доста. Няма всички да станат художници и скулптори, само че те имат способността да дават шир на въображението си и би трябвало да имат самочувствието, че са създатели. Някои работилници бяха въодушевени от българския фолклор и традиции, от възрожденските къщи, приказни персонажи, измисляхме истории... Напътствах ги да нарисуват, изрежат и раздвижат своите дракони, еднорози и така нататък Ще продължа с тези работилници, които предизвикват творчеството и мисленето у малчуганите. Покрай моя наследник откривам, че в учебно заведение не се толерират децата, които мислят и творят друго и ексцентрично, даже са подложени на подбив от съучениците си.
- А в действителност е значимо от най-ранна възраст да ги поддържаме да мечтаят, да измислят истории, самоуверено да претворяват фантазиите си.
- Това оказва помощ на детето да разбере, че може; подтиква въображението му, не го вкарва в модели, които се постановат от реклами, телевизия, кино и така нататък Много по-лесно е да копираш, в сравнение с да създадеш нещо ново и в случай че на едно дете от малко покажеш, че достоверното е хубаво, че не би трябвало да повтаря нечии модели и визии за света, то ще търси способи да демонстрира своя светоглед. Няма предписание, че би трябвало да рисуваш съвършено, в противен случай, несъвършенството на детските рисунки е най-автентичният взор.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ