Викторио Александров, който застреля половинката си Дарина Министерска, бебето Никол

Викторио Александров, който простреля половинката си Дарина Министерска, бебето Никол и отвлече таксиметров водач през 2018 г., ще лежи 30 година Това заяви през вчерашния ден Българска телеграфна агенция, като цитира окончателната присъда на Върховен касационен съд.

Тя публично не е оповестена, защото съгласно законови промени от времето на ГЕРБ - първо прокуратурата на процедура би трябвало да " разреши " на съда да разгласява акта си, откакто го приведе в осъществяване.

Съдбата на делото на Викторио е не по-малко забавна. 

На първа инстанция - Софийски градски съд той получи от състав, управляван от арбитър Иван Коев, " единствено " 20 години затвор. С оглед на осъщественото действие - въпреки и от младеж, с чисто правосъдно минало и в положение на афект, това провокира гръмък публичен отзив.

По-точно, за убийството на бебето с един изстрел вечерта към 22:30 ч. той получи най-високото си наказване - 20 години. Преди това за убийството по обяд на Дарина Министерска получи 15 години. Викторио Александров е прострелял и двете в главата, като в дамата има две попадения.

Софийски градски съд му даде и 1 година за това, че на практика отвлича таксиджията, който блъснал в тила с оръжие и заплашвал да извършва какво му подрежда.

За присъдата от общо 20 година (другите санкции се кумулират, б.р.) главният претекст бе, че той е с чисто правосъдно минало и е прекомерно млад - към момента имал хипотетични шансове да се поправи, а личността му не е разрушена изцяло. Между другото, правосъдното решение бе единомислещо на 5-членния състав.

Съдиите от САС, които му дадоха доживотна присъда (председател Стефан Илиев и членове Иванка Шкодрова и Калинка Георгиева) бяха на генерално различно мнение от първата инстанция за Викторио. Тук съществена роля изиграха експерти, правили съдебно-психиатрична експертиза, съгласно които той е „ персона с надълбоко заложена дисхармоничност на характера “. Според изводите им Александров имал адаптивни усложнения от най-ранна възраст, проявявал демонстративност, обичал да притегля внимание и да се постанова в избрани обстановки.

„ Тоест - да ги позволява по силата на контрола и на налагането, чака че защото не може да се приспособява към света, то светът следва да се приспособи към него “, писаха вещите лица, представени тогава от  " Лекс ".

Именно като търсене на надзор те аргументираха и изцяло непотребното ликвидиране на бебето му през нощта, откакто към този момент е умъртвил майката, която го е афектирала с желанието си да се разделят.

За да усили наказването му до пожизнен затвор, съставът на САС изтъкваше и експертните заключения, че Александров не може да се приспособява в по-добра среда, тъй като му липсват както саморазбиране, по този начин и схващане на другите.

Съдът отбелязваше в решението си също, че Александров в действителност не е направил опит за самоубийство, откакто е умъртвил щерка си. Той твърдеше и първата инстанция одобри, че не е съумял да се простреля, тъй като пристигналите служители на реда го заслепили с фенерите на оръжията си.

Според САС с тези изказвания Александров пробва да се отбрани и ненапълно да се оневини, само че движимостите лица разказват опита му да се простреля като „ бутафорно “ самоубийство, защото служителите на реда са пристигнали след произнесените изстрели и няма по какъв начин да са го заслепили.

Мотивите на Върховен касационен съд да понижи доживотната присъда към момента не са оповестени.