Нова книга на една от големите поетеси на нашето време
Вижте рецензията на проф. доктор Александър Шубранов за новата книга на румънската поетеса Ана Бландиана:
" В България запознанството ни с творчеството на именитата румънска поетеса и Хердерова лауреатка, Ана Бландиана (какво прелестно, звънко име – камбанно! – тъкмо като за нея), запознанството ни с творчеството ѝ, споделям, стартира още към средата на седемдесетте години на предишния век и продължава без спиране към този момент четири десетилетия. Сега, през юбилейната седемдесет и пета година от нейното рождение имаме специфичен мотив да се върнем към това творчество и да го погледнем във впечатляващото му многообразието и вътрешното му единение. Тази нова среща с Бландиана изискуем на музи преводач и популяризатор на румънска лирика у нас Огнян Стамболиев, пресъздал на български огромни имена като: Михай Еминеску, Лучиан Блага, Йон Лука Караджале, Йоан Славич, Лучиан Блага, Панаит Истрати,Никита Станеску, Марин Сореску, Мирча Динеску, Емил Чоран, Мирча Елиаде, Матей Вишниек и други В един том от към 500 страници / чудесно издание на „ Гея Либрис”, озаглавен „ Населена от думите”, през днешния ден той ни сервира представителна антология на Ана Бландиана, чието наличие прелива от есеистика през лирика, нейната забавна фантастична прозаичност, размишления и афористични фрагменти до изявленията и анкети. В резултат пред нас се откроява повсеместен портрет на писателката. Знаем, че Бландиана е съдбовно обвързвана със съпротивата на румънския народ против диктатурата на Чаушеску и с подготовката за огромната смяна през декември 1989 година, а и с по-нататъшните напрегнати старания за реализиране на тази смяна. Помним тази значима част от биографията ѝ и чакаме, че в нейните текстове – стихотворни и прозаични – ще доминират публичните и политическите тематики. И те в действителност избликват още веднъж и още веднъж, само че съвсем в никакъв случай не се явяват в разкрит, декларативен тип. Усеща се ангажираността на авторката с животрептящите проблеми на днешния и утрешния ден на нейната страна, а и на света, в който живее, само че тези проблеми постоянно я водят към мисли и паники за индивида, доста по-обхватни от злободневното ни съществуване.
Йордан Радичков споделяше, че ние, българите, сме нация от монологисти. Оказва се, че освен българите са такива. В есето „ Да водиш диалог” Бландиана декларира: ”Ние всички непрекъснато монологизираме”. И приключва с извода: ”В последна сметка демокрацията не е нищо друго с изключение на разговор – деяние при което болшинството слуша деликатно, общително и с почитание (а уважението ражда и самоуважение!) сериозното мнение на болшинството.” Колко решаващо е това наблюдаване за нас, новопрохождащите демокрации от източния завършек на Европа! В книгата попадаме още веднъж и още веднъж на прозрения от този тип, които осветяват пътя на днешното ни развиване.
" В България запознанството ни с творчеството на именитата румънска поетеса и Хердерова лауреатка, Ана Бландиана (какво прелестно, звънко име – камбанно! – тъкмо като за нея), запознанството ни с творчеството ѝ, споделям, стартира още към средата на седемдесетте години на предишния век и продължава без спиране към този момент четири десетилетия. Сега, през юбилейната седемдесет и пета година от нейното рождение имаме специфичен мотив да се върнем към това творчество и да го погледнем във впечатляващото му многообразието и вътрешното му единение. Тази нова среща с Бландиана изискуем на музи преводач и популяризатор на румънска лирика у нас Огнян Стамболиев, пресъздал на български огромни имена като: Михай Еминеску, Лучиан Блага, Йон Лука Караджале, Йоан Славич, Лучиан Блага, Панаит Истрати,Никита Станеску, Марин Сореску, Мирча Динеску, Емил Чоран, Мирча Елиаде, Матей Вишниек и други В един том от към 500 страници / чудесно издание на „ Гея Либрис”, озаглавен „ Населена от думите”, през днешния ден той ни сервира представителна антология на Ана Бландиана, чието наличие прелива от есеистика през лирика, нейната забавна фантастична прозаичност, размишления и афористични фрагменти до изявленията и анкети. В резултат пред нас се откроява повсеместен портрет на писателката. Знаем, че Бландиана е съдбовно обвързвана със съпротивата на румънския народ против диктатурата на Чаушеску и с подготовката за огромната смяна през декември 1989 година, а и с по-нататъшните напрегнати старания за реализиране на тази смяна. Помним тази значима част от биографията ѝ и чакаме, че в нейните текстове – стихотворни и прозаични – ще доминират публичните и политическите тематики. И те в действителност избликват още веднъж и още веднъж, само че съвсем в никакъв случай не се явяват в разкрит, декларативен тип. Усеща се ангажираността на авторката с животрептящите проблеми на днешния и утрешния ден на нейната страна, а и на света, в който живее, само че тези проблеми постоянно я водят към мисли и паники за индивида, доста по-обхватни от злободневното ни съществуване.
Йордан Радичков споделяше, че ние, българите, сме нация от монологисти. Оказва се, че освен българите са такива. В есето „ Да водиш диалог” Бландиана декларира: ”Ние всички непрекъснато монологизираме”. И приключва с извода: ”В последна сметка демокрацията не е нищо друго с изключение на разговор – деяние при което болшинството слуша деликатно, общително и с почитание (а уважението ражда и самоуважение!) сериозното мнение на болшинството.” Колко решаващо е това наблюдаване за нас, новопрохождащите демокрации от източния завършек на Европа! В книгата попадаме още веднъж и още веднъж на прозрения от този тип, които осветяват пътя на днешното ни развиване.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ