Животът всъщност е илюзия, създадена от Матрицата
Вие единствено си мислите, че живеете своят живот. Животът се случва самичък по себе си, както и нощният сън.
Струва ви се, че сте в тялото / мозъка – само че това е единствено първично усещане.
Може би си мислите, че имате независимост на избор – това е просто мимолетно чувство.
Вие си мислите, че вие сте повода за нещо в живота си – само че в сънищата не е по-различно.
В съня също съществуват всички тези детайли (възприятие, усещания), само че сънят действителен ли е, когато се разсъните?
Вие смятате, че сте въвлечени в нещо – само че тази въвлеченост е единствено привидна. Идентифицирането ви с тялото, мозъка и всичко останало е единствено една заблуда.
Всичко се случва единствено по себе си, само че наподобява по този начин, като че ли има действителен живот с всички усещания. Аналогията с нощния сън е доста подобаваща.
Друга прилика – гледате филм, в който има всички физически усещания, всички мисли, страсти и усеща, и тъй като вниманието е напълно погълнато от тези усещания, всичко наподобява действително.
Чувството за натурализъм на това, което се случва, е една прелестна отбрана против „ хакване “ на Матрицата. Всичко е толкоз реалистично, че множеството хора нямат никакви подозрения за това.
Какво можете да извършите в този филм? Нищо. Във кино лентата всичко се случва единствено по себе си. Можете единствено да го гледате и да възприемате. Това безлично осъзнаване. Личните дейности – това е заблуда, защото самата обособена персона е единствено част от кино лентата.
Вижте сами, тялото върви единствено, мислите идват сами, идват от единствено себе си, решенията пораждат непринудено. Ако сте задоволително бдителен, вие ще започнете да забелязвате от ден на ден и повече такива моменти, все по-често, до момента в който най-сетне не се случи Пълно схващане: всичко се случва единствено.
Няма някакъв активист, няма никаква личностна каузалност, няма никаква независимост на избор, няма никаква отъждественост и въвлеченост, няма никакви проблеми, има единствено едно безличностно осъзнаване на това, което се случва.
В този приказен свят всичко се случва мимолетно, като мираж в пустинята. Така че всичко, което ние притежаваме във физическия свят няма никаква стойност, тъй като то минава. Ние би трябвало да побързаме да се научим да усещаме с душата, тъй като всичко в материалния свят, в това число и човешкия живот, не е повече от мехурчета пяна върху морски пясък.
Невежеството споделя: „ Ти и аз, аз и ти. “
Знанието споделя: „ Ти си вътре в мен, аз съм вътре в теб. “
Шри Чинма
