)
Лятното слънцестоене отбелязва най-дългия ден в годината в Северното полукълбо и поставя началото на астрономическото лято
Лятното слънцестоене в неделя, 21 юни, ще означи най-дългия ден в годината в Северното полукълбо и ще сложи началото на астрономическото лято, съобщи Асошиейтед прес.
В Южното полукълбо обстановката е противоположната - там се отбелязва най-късият ден в годината и стартира зимата.
Думата " слънцестоене " произлиза от латинските думи " sol " - слънце, и " stitium ", което може да значи " пауза " или " прекъсване ".
Лятното слънцестоене бележи края на годишното нанагорнище на Слънцето по небето, когато то разказва най-дългата и най-висока дъга.
Лошата вест за феновете му е, че по-късно дните стартират да стават малко по-къси с всеки минал ден до края на декември.
Докато Земята се движи към Слънцето, тя го прави под ъгъл, което води до неравномерно систематизиране на топлината и светлината на Слънцето върху северната и южната половина на планетата през по-голямата част от годината.
Слънцестоенията бележат моментите, в които Земята е наклонена най-силно към Слънцето или в противоположна посока. Това значи, че полукълбата получават доста разнообразни количества слънчева светлина, а дните и нощите са най-неравномерни.
По време на лятното слънцестоене в Северното полукълбо горната половина на Земята е наклонена към Слънцето, което води до най-дългия ден и най-късата нощ в годината. Лятното слънцестоене се пада сред 20 и 22 юни. Тази година то е на 21 юни.
При зимното слънцестоене в Северното полукълбо се случва противоположното: горната половина на Земята е най-отдалечена от Слънцето, което води до най-късия ден и най-дългата нощ в годината. Зимното слънцестоене е сред 20 и 23 декември.
Есенното равноденствие в Северното полукълбо може да се падне сред 21 и 24 септември, според от годината, а пролетното - сред 19 и 21 март.
Това са единствено два разнообразни метода за делене на годината.
