Видяхме какво се случи през второто тримесечие, в резултат на

Видяхме какво се случи през второто тримесечие, вследствие на първата вълна и затварянето на доста бизнеси. Брутният вътрешен артикул се намали с 8,5%. Ние подобен спад не сме имали през това столетие. Имаше по-голям единствено през 90-те години. Не би следвало да се допусне още веднъж сходен срив “, това съобщи пред ръководителят на Асоциацията на индустриалния капитал в България Васил Велев във връзка с новите ограничаващи ограничения в страната.

Той изясни, че през третото тримесечие стопанската система таман е била почнала да се възвръща и е записала спад от едвам 5%. По думите му пътят на възобновяване се е очаквало да продължи и през четвъртото тримесечие.

На въпрос дали актуалният локдаун е неточност, той съобщи, че ще бъде неточност, в случай че не се компенсират затворените бизнеси.

„ Грешка би било, в случай че не се компенсират затворените бизнеси и то незабавно, а не както след първата вълна - още не са обезщетени бизнесите. От оповестените 1 милиарда лв. са достигнали единствено 173 млн. за микропредприятията, за дребните мярката към момента не е стартирала. Парите ще бъдат отклонени и въобще няма да започва, от това, което четем по вестниците. За междинните предприятия - не е почнало компенсиране на загубите от април и май ”, съобщи още той.

Велев разяснява и обявената от вицепремиера Томислав Дончев мярка за затварящите бизнеси.

„ От това, което чуваме за новата мяркта, там ще се позволен три неточности. Всички работодателски организации настояваме да не започва такава мярка, без да бъде разисквана. Една от тези неточности ще е от къде ще се вземат парите. Идеята е да се пренасочат обещани средства за дребните предприятия и да се дадат на други. Източникът не би трябвало да е стратегия „ Конкурентоспособност ”, а бюджетът, тъй като пари има. Оттам се взеха няколко милиарда за оръжия. Оттам се взимат пари, с цел да се усилят заплатите в бюджетната сфера, които нарастват от 20 до 40 % на върха на рецесията. В затворените бизнеси хората ще получават 50% от приходите си, а бюджетната сфера - 140%. Къде е справедливостта? Втората неточност е кой ще управлява тези заплащания, като съгласно нас това би трябвало да се направи от Национална агенция за приходите Там е цялата информация и там има потенциал. А третата неточност - на кого по какъв брой. Процентът не може да е еднакъв, той би трябвало да бъде диференциран съгласно икономическата активност. ”, добави той.

Относно най-новата мярка „ Запази ме ”, ориентирана към чиновниците, работещи във краткотрайно затворени предприятия, Велев изясни, че 24 лв. ще получат хората на трудов контракт, а тези на ненапълно работно време - 12 лв.. Кандидатстването ще стартира от понеделник.

„ Това за нас е извънредно незадоволително. АИКБ, дружно с КНСБ, внесе законопроект за това по какъв начин да наподобява компенсацията за насилствения престой не по виновност на работодателя. В европейските страни приходът се компенсира сред 60 и 90%. Ние сме предложили 80%, без да се чака да се заплаща до 100%. Възможно е, тъй като парите ги има ”, добави ръководителят на АИКБ.

Велев е на мнение, че би трябвало да се компенсират и предприятията. Според него запазването единствено на хората не е задоволително.

„ Европейска комисия разреши да се компенсират до 90% от разноските на дребните и микропредприятията ”, съобщи той.