Ветропаркове, солари и батерии, вец, павец, когенерации и прочие зелени

Ветропаркове, солари и акумулатори, вец, павец, когенерации и прочие „ зелени ” технологии – развиват се и се множат, само че към момента не могат да ни обезпечат енергийно. И като разкаяли се отрицатели – немци, австрийци и други – още веднъж се обръщаме към „ мирния атом ”.

Но ето какво стана последния месец. Африканската страна Нигер е богата на уранова руда и е международен снабдител, само че след военния прелом там добивът й се оказа мощно заплашен и доста нейни консуматори се разтрепериха.

Но се знае, че в бизнеса няма луфтове и водачът Казахстан с неговите 24 000 т годишен рандеман и към 40% международен дял, се притече на помощ, президентът Токаев даде обещание да усили добива. Картината стана още по-тъмна и по причина че Русия, другият огромен добивник, е в наказания и доста страни й отхвърлят горивото. Но браншът се форсира – планува се до 2030 година международният рандеман да порасне с една трета, като за изследвания се отделят Щатски долар 350 млн.

Специално ние нямаме проблем – АЕЦ „ Козлодуй ” е обезпечен с касети за две години, а и към момента не сме скъсали с „ Росатом ”, също така „ Уестингхаус ” ни дава обещание доставки.

Непосветеният съотечественик несъмнено ще попита в действителност ли сме били водещи в урановия бизнес. Да, били сме. В най-силните години сме вадили руда от 47 мини, 30 са чакали „ на стендбай ”, в Бухово и Елешница работиха две флотационни заводи и година преди да затворим бранша, достигнахме върха от 621 кг.

От Хитлер до Сталин

Ако се изразя фигуративно – родният уранодобив го откри Хитлер и го разви Сталин. През 1938 година немски експерти изследват находища при Бухово, прокарват рудник и вадят първите 100 кг. И позволявам хипотезно, че в изработваната през 1942 година в Норвегия немска атомна бомба (с така наречен „ тежка вода ”- примес на О2 и деутерий) взривният материал е бил български.

Но идва 1944 година и у нас се настанява братският Съветски съюз. За негативно време немската процедура бива продължена и се основава смесено минно сдружение, което получава свръхсекретен статут, следи го персонално Георги Димитров, а в Кремъл го управлява Берия и надлежно Сталин.

По подигравка на ориста и тук още веднъж се явяваме съществени играчи в „ бомбената ” промишленост – руски атомици настояват, че първият руски нуклеарен гърмеж, детониран през 1949 година в Семипалатинск (в казахската степ), е бил с български материал. До закриването на полигона през 1991 година в него са били осъществени цели 500 нуклеарни опита! Сещаме ли се къде е отивала рудата от Бухово?..

Изчислено е, че единствено едно българско рудниче е печелело годишно най-малко Щатски долар 600 000 и през върховата 2007 година един кг се е търгувал на Лондонската борса на галактическите 140 $. Специалисти настояват, че при развиване на добива сме могли да достигнем 11-то място в света.

Но с цел да стане ясно за какъв материал става дума: по отношение на урана златото се оказва лек метал – кубче от него огромно колкото кубчето на Рубик тежи скромните 10 кг. И ще коства нищо и никакви 1400 $. Наши геолози споделят на смешка (а за какво не и в действителност!), че в случай че сме създали до дъно хилядитонните си находища, единствено от тях – и, несъмнено, в случай че Съюз на съветските социалистически републики не би се държала с нас обичайно грабителски и би ни плащала правилно – могли сме въобще да не работим и да си живеем рентиерски на прехрана на Големия брат.

Радиационната перла Бухово

Залежи има на всички места по страната, само че най-обемните са в Симитли, Елешница, Белозем и Смолян, проучени са и доста други в Стара планина и Родопите; само че шампионата абсолютно го държи Бухово. През 1956 година заработва митичното дружество „ Редки метали ”, което е по-секретно даже от Държавна сигурност. У нас идват 300 руски експерти, в Бухово заработват 13 000 души.

От 1946 до 1990 година биват добити общо 16 тона концентрат. В полите на връх Готен израстват жилищни блокове за руските приятели, повдигнат е културен дом, пред него се извисява, тъкмо в стила на соцреализма, гранитен миньор с чук в ръка; заплатата на един служащ е била десетократно по-висока от професорска.

И както повелява сталинската процедура, прокопават се две дълбоки бомбоубежища, а и тунели излизат от мазетата на съветските блокове; катакомбите са били разчетени да приютят 2000 „ виновни приятели ”. А всичките подземия са били разположени в по този начин нареченото „ надълбоко заложение ”. Което е прочут комплекс на руската инженерна мисъл – при нея постоянно свети дежурната лампа за предотвратяване от атомна война.

Като млад кореспондент отразявах построяването на софийското метро и помня добре, че руски инженери упорстваха линиите му да бъдат на дълбочина 100 метра – несъмнено, с цел да служат за бомбоубежища. Откакто съществува, Съветският съюз не е спирал да мисли за атомна война…

Как се отказахме и за какво

С разпореждане от 1992 година държавното управление на Филип Димитров закри уранодобива като „ неефикасен, екологично рисков и непотребен на страната ”. Основанията му бяха в действителност точни. Минните работи вървяха по класическия изкопен метод, в някои рудници забойчиците са достигали фронта с пълзене, укрепването е било много примитивно и нестабилно, а вентилацията – главната технология за ликвидиране от радиоактивния прахуляк – е била толкоз слаба, че случаите на силикози и канцерози са били многочислени.

Реклама

Геоложката секция към Съюза на учените обаче е била на друго мнение – в две писма до президента (от 1994 и 1996 г.) настоя, че с неголеми разноски добивът – най-малко в 15-те най-развити рудници – може да бъде обновен и осъвременен, като се премине напълно на безвреден сондаж посредством така наречен „ подкиселени разтвори ” (методът е бил употребен в някои рудници).

Но ядец, както споделяме – в стила на „ раздялата със социалистическите остатъци – текезесета, промкомбинати и галерии ”, седесарската власт като същински хунвейбин удари по надеждни браншове. А в това време Чехия и Словакия, Унгария и Румъния, също потърпевши от социализма, не си унищожиха бранша до дъно – и в този момент всяка от тях добива годишно по към 100 кг. концентрат. Ако бяхме постъпили като тях – парите, които плащаме за импорт за нуклеарно гориво, можеха да бъдат съкратени най-малко наполовина…

Някой държавен началник обаче ще каже „ къде е Киро на кирия ”, т.е., че промишлената стойност ще бъде  минимална, инженерните усилия и бюджетните инжекции няма да се рентират. Така се разсъждава у нас – на едро и разсипийски, с аристократично неуважение към дребните печалби… Да, през днешния ден свикнахме милионите да ги нямаме за нищо, какъв брой – по 10 и по 100 – отидоха по избори и изборни машини!

След дълго ровене открих какъв брой коства нуклеарното ни гориво – общо за двата козлодуйски реактори плащаме за 18 месечен работен цикъл

262 млн. лв.. И ето го майтапът – на СДС-спецовете на Фил Кенеди не им мина през главата дребната детайлност че „ урановата анихилация ” услугва не на различен, а таман на омразната московска власт! Която става единственият ни снабдител! И в този момент към „ Нукем ” (поделението за нуклеарно гориво на „ Росатом ”) финансовият поток продължава да си тече в цялостен дебит.

Оказва се че в урановия бранш няма наказания – Съединени американски щати да вземем за пример не престават да заплащат всяка година над Щатски долар 1 милиарда на съветски снабдители. Но казусът на янките  не е по този начин тежък – те също добиват уран, а също така си имат на разположение световния състезател „ Уестингхаус ”. Най-тежко е ситуацията на Франция с нейните 18 централи с 59 реактори – доставките от Нигер тревожат на първо място нея.

Ребусът с подземните благосъстояния

Спирам с тематиката уран – очевидно за него ще пием една студена вода и по цялата страна, от Бухово и Елешница до Габра и Пробойница, ще продължи да цари разрухата, ще зеят циклопските очи на щолни и забои, а към тях ще се стелят, за наслада на мургавите братя, ръждясали винкели и тенекии… Ще продължа в друга и доста по-важна посока: за това къде, по какъв начин, кои и какъв брой подземни благосъстояния да откриваме и употребяваме.

Щото в тази част няма по-неясни – ненаучни, политизирани, конфликтни и губителни, даже лумпенски и маниашки – мнения! Кого не облажиха те, на кого не помогнаха политически, а и какъв брой еколози не стопират да спекулират с тях? Помним френезията към търсенето на петрол и газ в черноморския шелф, възторга на Борисов за митичните „ Силистар ” и „ Терес ”.

И какво стана? Турция и Румъния на бърза ръка си отвориха кладенци, а ние се ослушваме, по-точно „ договаряме изследвания ”; в това време международни концерни видяха какъв брой сме несериозни и меркантилни и добродушно се оттеглиха…

Нататък  – светът полудя по шистовия газ, с помощта на него Съединени американски щати станаха водещи в нефтодобива; тук излязохме късметлии – оказа се че в Стара планина разполагаме с голямо находище, на което даже Майк Помпео, някогашният държавен секретар на Съединени американски щати, обърна внимание. А да сте чули по какъв начин върви изследването в тази област? Няма и да чуете.

Вместо него ще ви изпълнят ушите тревожни възгласи на „ природозащитници ” (всички претенденти за депутати или кметове) по какъв начин шистовият газ ще съсипе Мизийската и Добруджанската земя и по какъв начин по чешмите ни ще потече отровена вода. А се оказа, че по находища на шистов газ сме на първите места в света.

Но при нас нещата са все тегави: пожелаем ли примерно да добиваме мрамор или варовик – не може, се споделя – ще умрем от прахоляк, надават писък платени протестъри (а също сътрудници на наши и непознати конкуренти) и надлежно блокират пътя към находищата.

А в случай че решим да добиваме злато? Абсурд, ще бъде същият „ екомотив ” – реките ни ще пожълтеят, рибата ще измре и по чешмите ще потече цианид. Да се чуди човек по какъв начин родните екоталибани позволиха „ Дънди прешъс металс ”- нали по тяхната логичност щеше да токсини земята на Челопеч и Крумовград? Но хитрите канадци, подготвени от още по-хитрите ни юристи, бързо научиха българските мурафети и по какъв начин се действа в интересчийската ни бизнессреда, по какъв начин се получват позволения, концесии и прочие

Да се поучим от одрисите

Законът за подземните благосъстояния (чл.2-4) повелява министерството на енергетиката да изготвя и разгласява всяка година на своята интернет страница отчет за „ Местоположението, групата на потребните изкопаеми и положението на запасите и/или ресурсите с открити залежи ”. Потърсих отчета за предходната година, само че не го открих, най-вероятно подобен въобще не е бил писан. Очевидно, това обвързване си е останало единствено на книга.

Но виждам нещо радостно – днешните ни управници загърбват стопанските мантри и заблуди и се отварят на  деловитост – демонстрират интерес към печелещи стопански, включително геоложки планове. Дано енергийният министър и адаш на президента Румен Радев съживи законовият текст и разпореди редовно докладване, и нека се обърне с лице към затлачените ресурсни планове. Че към тях обществото ни се намира в ситуацията на „ вода гази, жаден върви ”.

Според проучването „ Природни запаси на България ”, направено от Съвета по стопански и обществени политики, а и от изследвания на екип от Софийския университет, страната ни е на трето място в Европа по находища на медна руда и на четвърто по находища на злато. Явно, когато е поръчвал златните ритони и фигони от обичаното ни през днешния ден богатство, което назоваваме „ Панагюрско ”, античният одриски цар е знаел по-добре от нас какви благосъстояния крият родните глъбини. Но тогава не е имало „ зелени ” да му пречат…

НАСКО МАНДАДЖИЕВ, особено за „ Уикенд “