Седемте лица на фалшивата любов – кои са те и как да ги разпознаем?
Вероятно няма друга дума, без значение на какъв език, която да се употребява толкоз, колкото думата обич. В множеството култури тя се преглежда и приема като нещо, което дава смисъл на живота, придава цвят, трансформира, прави всичко по-добро, красиво и въодушевено.
Любовта съществува в доста и разнообразни форми – обич сред партньори/съпрузи, обич на родителите към децата, обич към страната, към изкуството, към книгите, към състезателен тим и още. И въпреки всичко има и обич, която хората по-скоро се пробват да заобикалят. Ако попитаме 10 разнообразни души какво е любовта за тях, евентуално ще получим 10 изцяло разнообразни отговора – точно тъй като всички ние сме разнообразни, по този начин и любовта е друга, а от време на време може да има и лъжливо лице.
Важно е първо да се дефинира коя е същинската, здрава и пълноценна обич – хармоничната и изпълнена със смисъл обич изисква двама съществени, самостоятелни и осъзнати персони, подготвени да се борят за нея, да я заздравяват и да дават задоволително от себе си, с цел да се развива връзката. Те би трябвало да могат да бъдат ангажирани, да бъдат спонтанни и буйни, да се доверят, да могат да дават и да взимат. Те би трябвало да са в положение да бъдат почтени и да се стремят да реализират достоверност и чиста фамилиарност.
Кои са лицата на подправената обич и по какъв начин да ги разпознаем?
Зависима обич – Тази обич се дефинира от психолозите като несъразмерна, прочувствена или психическа взаимозависимост към някого от човек, който се нуждае от поддръжка заради заболяване или пристрастяване. Ангажираните в такава обич не се обичат и не се грижат един за различен откровено, непринудено и взаимно – те са прочувствено подвластни (често заради фиксации в ранното си детство). Те не са били в положение да разчитат на родителите си или са били прекомерно подвластни от тях и не са се научили да бъдат самостоятелни персони. Следователно такива хора се нуждаят от различен човек, от който да зависят. Те настояват, че са влюбени, само че това е по-скоро илюзия, нездравословна и подправена обич.
Романтична (повърхностна) обич - Моделът за този тип обич постоянно идва от романите, пиесите и филмите, в които героите са мощно буйни, само че не знаят доста един за различен. В основата на половата обич хората усещат мощно привличане и всичко наподобява вярно. Но това не е същинска обич. В множеството случаи, когато пристрастеността изчезне и действителността надделее, връзките охладняват и нормално връзката се разпада. Когато се сблъскваме с неприятните привички, настройки и личностни фактори на другия човек, нещата наподобяват доста разнообразни от първичната идеализирана визия, която лъжливо построяваме под въздействие на пристрастеността.
Доминираща / покорна обич - Едното лице управлява връзката, а другото се подчинява. Лицето, което управлява връзките, може да бъде кавгаджия, религиозно или политически повлиян, който мисли, че неговият/ нейният път е единственият, който постоянно би трябвало да бъде прав и следван. Когато тази връзка работи, преобладаващото лице получава задоволство от контрола, който упражнява, а покорният човек намира удовлетворение в следването на идеализирания сътрудник. Но защото няма същинска фамилиарност, предоставяне или спонтанност в тази връзка, а функциите са толкоз сковани, такива връзки могат да се разпаднат много елементарно.
Обвързваща обич - Психолози споделят, че доста хора се хвалят какъв брой дълго са били женени - просто поддържането на брак за дълъг интервал се преглежда като величествен героизъм. Но при по-внимателен разбор на брака може да се откри, че въпреки двойката да е обвързана в сериозен съюз, те са ангажирани един към различен по неправилни аргументи. Няма същинска фамилиарност или почтено шерване, няма пристрастеност и оттова няма същинска обич. Те са женени, тъй като желаят да поддържат имидж или поради децата си, което от време на време е в тяхна щета в сравнение с в името на положителното им образование и здравословно израстване.
Съюзническа обич – Психолозите споделят, че има особени случаи, когато хората мислят, че са влюбени, тъй като и двамата са отдадени на едно и също нещо или ненавиждат еднакъв човек/общност/идея. Двама души, които са отдадени на някаква вяра, ще образуват набожен съюз. Други, които са дейни в политиката, следвайки някаква сплотяваща идея/лидер, ще образуват политически съюз. Двама души, които ненавиждат хора на расова основа, ще образуват съюз на ненавист и назадничавост. Това не е същинска обич. Ангажирането им един към различен се основава на съюз, а не на същинска обвързаност и преданост, взаимно приемане. Следователно, в случай че съюзът се разпадне, те се разпадат.
Фантазирана обич - Това постоянно е едностранна обич и нормално се случва от разстояние. Хората се влюбват в известно лице/ звезда. Те си показват, че и той/тя се усеща по същия метод, посещават всички концерти/събития/места, на които се появява и изявява известното лице и развиват мощно привличане към него/нея ( в реалност в никакъв случай не са имали контакт с този човек, действителна среща и комуникация). Те са построили в съзнанието си идеализиран облик и имат натрапчива визия, че не може да има друга обич, която да се съпоставя с тази. Това е изцяло подправена обич, съгласно психолозите даже е съществено и внимателно положение, което в някои случаи може да докара до пристрастяване, фикс идея, поява на меланхолия.
Неангажираща обич (постоянна компания) - Понякога хората остават в една връзка, тъй като не желаят да са сами. Те желаят да имат някого до себе си даже и да не са същински влюбени в него. Искат да имат някого, който да бъде с тях в живота, да бъдат виждани с него. Няма значение по какъв начин наподобява този човек и дали той или тя е предан. Двойката няма същинска фамилиарност или пристрастеност - те просто имат друго тяло, към което да принадлежат. Ако този съюз не провокира неспокойствие или не повдига по-сериозни въпроси, такава връзка може да бъде отчасти удобна, неангажираща, просто двама души, които обичат компанията на другия без съществени условия и упования.
Всеки човек изпитва потребност от свързване с някого, от опция да споделя, от внимание, грижа, положително отношение. Често под въздействие на моментно прочувствено положение, отчаяние, възприятие на самотност, доста хора се впускат в нездравословни даже нездравословни връзки. Не допускайте взаимни отстъпки, всеки заслужава най-хубавото в любовта и за всеки човек има подобаващ сътрудник, който (колкото и клиширано да звучи) се появява тъкмо тогава, когато би трябвало и ни дава всичко това, за което постоянно сме мечтали. Дайте си време, не насилвайте случванията, отворете сърцето си и освободете място за новата, същинска обич, която ще се появи в живота ви.
Любовта съществува в доста и разнообразни форми – обич сред партньори/съпрузи, обич на родителите към децата, обич към страната, към изкуството, към книгите, към състезателен тим и още. И въпреки всичко има и обич, която хората по-скоро се пробват да заобикалят. Ако попитаме 10 разнообразни души какво е любовта за тях, евентуално ще получим 10 изцяло разнообразни отговора – точно тъй като всички ние сме разнообразни, по този начин и любовта е друга, а от време на време може да има и лъжливо лице.
Важно е първо да се дефинира коя е същинската, здрава и пълноценна обич – хармоничната и изпълнена със смисъл обич изисква двама съществени, самостоятелни и осъзнати персони, подготвени да се борят за нея, да я заздравяват и да дават задоволително от себе си, с цел да се развива връзката. Те би трябвало да могат да бъдат ангажирани, да бъдат спонтанни и буйни, да се доверят, да могат да дават и да взимат. Те би трябвало да са в положение да бъдат почтени и да се стремят да реализират достоверност и чиста фамилиарност.
Кои са лицата на подправената обич и по какъв начин да ги разпознаем?
Зависима обич – Тази обич се дефинира от психолозите като несъразмерна, прочувствена или психическа взаимозависимост към някого от човек, който се нуждае от поддръжка заради заболяване или пристрастяване. Ангажираните в такава обич не се обичат и не се грижат един за различен откровено, непринудено и взаимно – те са прочувствено подвластни (често заради фиксации в ранното си детство). Те не са били в положение да разчитат на родителите си или са били прекомерно подвластни от тях и не са се научили да бъдат самостоятелни персони. Следователно такива хора се нуждаят от различен човек, от който да зависят. Те настояват, че са влюбени, само че това е по-скоро илюзия, нездравословна и подправена обич. Романтична (повърхностна) обич - Моделът за този тип обич постоянно идва от романите, пиесите и филмите, в които героите са мощно буйни, само че не знаят доста един за различен. В основата на половата обич хората усещат мощно привличане и всичко наподобява вярно. Но това не е същинска обич. В множеството случаи, когато пристрастеността изчезне и действителността надделее, връзките охладняват и нормално връзката се разпада. Когато се сблъскваме с неприятните привички, настройки и личностни фактори на другия човек, нещата наподобяват доста разнообразни от първичната идеализирана визия, която лъжливо построяваме под въздействие на пристрастеността. Доминираща / покорна обич - Едното лице управлява връзката, а другото се подчинява. Лицето, което управлява връзките, може да бъде кавгаджия, религиозно или политически повлиян, който мисли, че неговият/ нейният път е единственият, който постоянно би трябвало да бъде прав и следван. Когато тази връзка работи, преобладаващото лице получава задоволство от контрола, който упражнява, а покорният човек намира удовлетворение в следването на идеализирания сътрудник. Но защото няма същинска фамилиарност, предоставяне или спонтанност в тази връзка, а функциите са толкоз сковани, такива връзки могат да се разпаднат много елементарно. Обвързваща обич - Психолози споделят, че доста хора се хвалят какъв брой дълго са били женени - просто поддържането на брак за дълъг интервал се преглежда като величествен героизъм. Но при по-внимателен разбор на брака може да се откри, че въпреки двойката да е обвързана в сериозен съюз, те са ангажирани един към различен по неправилни аргументи. Няма същинска фамилиарност или почтено шерване, няма пристрастеност и оттова няма същинска обич. Те са женени, тъй като желаят да поддържат имидж или поради децата си, което от време на време е в тяхна щета в сравнение с в името на положителното им образование и здравословно израстване. Съюзническа обич – Психолозите споделят, че има особени случаи, когато хората мислят, че са влюбени, тъй като и двамата са отдадени на едно и също нещо или ненавиждат еднакъв човек/общност/идея. Двама души, които са отдадени на някаква вяра, ще образуват набожен съюз. Други, които са дейни в политиката, следвайки някаква сплотяваща идея/лидер, ще образуват политически съюз. Двама души, които ненавиждат хора на расова основа, ще образуват съюз на ненавист и назадничавост. Това не е същинска обич. Ангажирането им един към различен се основава на съюз, а не на същинска обвързаност и преданост, взаимно приемане. Следователно, в случай че съюзът се разпадне, те се разпадат. Фантазирана обич - Това постоянно е едностранна обич и нормално се случва от разстояние. Хората се влюбват в известно лице/ звезда. Те си показват, че и той/тя се усеща по същия метод, посещават всички концерти/събития/места, на които се появява и изявява известното лице и развиват мощно привличане към него/нея ( в реалност в никакъв случай не са имали контакт с този човек, действителна среща и комуникация). Те са построили в съзнанието си идеализиран облик и имат натрапчива визия, че не може да има друга обич, която да се съпоставя с тази. Това е изцяло подправена обич, съгласно психолозите даже е съществено и внимателно положение, което в някои случаи може да докара до пристрастяване, фикс идея, поява на меланхолия. Неангажираща обич (постоянна компания) - Понякога хората остават в една връзка, тъй като не желаят да са сами. Те желаят да имат някого до себе си даже и да не са същински влюбени в него. Искат да имат някого, който да бъде с тях в живота, да бъдат виждани с него. Няма значение по какъв начин наподобява този човек и дали той или тя е предан. Двойката няма същинска фамилиарност или пристрастеност - те просто имат друго тяло, към което да принадлежат. Ако този съюз не провокира неспокойствие или не повдига по-сериозни въпроси, такава връзка може да бъде отчасти удобна, неангажираща, просто двама души, които обичат компанията на другия без съществени условия и упования. Всеки човек изпитва потребност от свързване с някого, от опция да споделя, от внимание, грижа, положително отношение. Често под въздействие на моментно прочувствено положение, отчаяние, възприятие на самотност, доста хора се впускат в нездравословни даже нездравословни връзки. Не допускайте взаимни отстъпки, всеки заслужава най-хубавото в любовта и за всеки човек има подобаващ сътрудник, който (колкото и клиширано да звучи) се появява тъкмо тогава, когато би трябвало и ни дава всичко това, за което постоянно сме мечтали. Дайте си време, не насилвайте случванията, отворете сърцето си и освободете място за новата, същинска обич, която ще се появи в живота ви.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ