Вероятно няма човек, който да не е чувал за великия

Вероятно няма човек, който да не е чувал за великия романист Лев Николаевич Толстой. Писателят оставя след себе си 90 тома с разкази, съчинения, романи и есета, измежду които шедьоври като “Война и мир ” и “Анна Каренина ”, само че наследството му пред света не се лимитира с литературата. Защо обаче едно българско село носи името на имението на граф Толстой – Ясна поляна?

“Написах стотиците страници на романа “Война и мир ”, с цел да обрисувам злото лице на войната, нейната антибожествена същина и разбираемата човешка фантазия за градивен мир ”, написа за най-великата си творба Толстой. Ако сте чели “Война и мир ”, няма по какъв начин да ви е убягнала особената философия, която се демонстрира в зародиш сред редовете. Години след написването на романа-епопея обаче Лев Николаевич се обръща към религията, а в съзнанието му узрява едно напълно ново схващане за християнството, което събира редица почитатели по целия свят – в това число и в България.

Велик хуманист и бодил в очите на властта и църквата

Толстоизмът е преди всичко религиозно обучение, съгласно което индивидът е пратен на земята, с цел да извърши божията воля – да прояви обич. А любовта, съгласно Толстой, сама по себе си отхвърля всяко принуждение, горделивост, самолюбие, ненавист и завист. Вегетарианството, антимилитаризмът, гражданското непокорство и битката с капитализма са единствено част от деянията на толстоизма, само че освен това не абсолютно – те би трябвало да са подбудени от вътрешната съвест на индивида, а не от външни съображения, както обобщава откривателят Йордан Йорданов, който през 2008 година издава алманах с толстоистки съчинения. Сам Толстой отхвърля съществуването на учението си – твърди, че просто е “очистил ” Исусовото обучение от превратните тълкувания, на които е било подложено с епохи от разните християнски църкви. Отрича богослуженията, обредите, тайнствата, догмите и каноните. Това довежда до отлъчването на Толстой от съветската православна черква през 1901 година Няколко години по-рано – през 1897 година, толстоистите са оповестени за нездравословна и неразрешена фракция, защото се опълчват на човешката употреба и проповядват непокорство към страната. Религиозно-социалните съчинения на писателя са неразрешени в Русия и се печатат в Англия и Швейцария, а почитателите му са преследвани и заточвани в Сибир. Макар неловко за властта в родината на белетриста, учението бързо се популяризира в Европа, Азия, Африка, Северна и Южна Америка, а велики персони влизат в редиците с последователи на Толстой. Индийският юрист Махатма Ганди да вземем за пример в писмо до граф Толстой от 1909 година назовава себе си “скромен почитател ” на неговото обучение, като признава, че възгледите на великия руснак са нещото, което прекатурва светогледа му. Ганди, въодушевен от Толстой, посвещава живота си на политическа битка с морални средства за освобождението на Индия от английското иго.

Толстоизъм в България

За изненада или не – учението се развива интензивно единствено на две места – Холандия и България. За разлика от Русия, където след Революцията от 1917 година почитателите на Толстой са най-вече елементарните селяни, толстоистите у нас са основно представители на интелигенцията – доста от които учители, писатели, литературни критици, адвокати и преводачи. Едно от изискванията, които благоприятстват бързото разпространяване на учението у нас, е мощната политическа партия на земеделците – Български земеделски народен съюз (на Ал. Стамболийски), доста от чиито политици имат вяра в правилата на толстоизма и се изправят твърдо против страната и църквата, като в същото време пазят ползите на селяните. В България за малко се образуват три толстоистки комуни – относително дребна в Долна баня, една изключително продуктивна в село Алан кайряк, и най-голямата от трите в пловдивското село Мечкюр. Толстоистите в с. Алан кайряк се обитават в странджанското село относително малко, защото през 1908 година управляващите закриват комуната заради ограничения за сигурност, защото се намира в погранична зона. За двете си години битие обаче създателите ѝ водят дейна активност – занимават се със земеделие, свързват се с Толстой и даже печатат 11 негови ръкописа. Един от дейните уредници и участници в комуната – Стефан Андрейчин, именуван още “патриарх на толстоизма в България ”, става редактор на сп. “Възраждане ”, което се готви в самобитна печатница в селото, само че се трансформира в естрада на толстоистите в България. След закриването на комуната в Алан кайряк се основават редица колонии в цяла България: такива се появяват в с. Дерманци, с. Урумкьой (с. Индже войвода), с. Ружинци, край Казанлък, Горна Оряховица, Пазарджик и доста други обитаеми места.

Сред неотлъчните български почитатели на Толстой се подреждат лица като писателя Тодор Влайков – прочут на дребни и огромни със своя принос в литературата и педагогиката, лирикът Николай Лилиев, запомнен с нежните си стихове, белетристът Константин Константинов, който разобличава пороците на градската среда и доста други. “Всички философи и всяко изкуство стартират и свършват тук, при Толстой ”, споделя Владимир Димитров – Майстора, представен от Йордан Йорданов. Издателят и създател на списание “Лев Толстой ” Георги Шопов – ревнив почитател на своя нравствен идол, става първият българин, който влиза в пандиза поради отхвърли си от военна работа. Но съумява да внесе необикновен принос в развиването на учението у нас с основаването на толстоисткото издателство “Живот ”, което просъществува цели 15 години, както показва Маргарита Терзиева, която изследва в детайли почитателите на Толстой в България, както и техния принос за придвижването. През 1914 година е учреден Българският вегетариански съюз (БВС), който става неофициален център на толстоизма у нас. Последователите на Толстой от цялата страна се сплотяват и през 1926 година дружно купуват 264 декара земи в пловдивското с. Мечкюр – днешния кв. Прослав, където се образува най-голямата и сполучлива комуна в България.

Днешното завещание на толстоизма у нас

По предложение на локалния преподавател Андрей Ненов през 1934 година бургаското село Алан кайряк е преименувано на Ясна поляна – посочено на имението на Лев Николаевич в Тулската област, в което писателят прекарва по-голямата част от живота си и основава някои от най-важните си произведения. Днес Ясна поляна към момента пази следи от учението – в него можете да откриете музей, отдаден на почитателите на Толстой, които през 1906 година се откриват тук по покана на тогавашния кмет Стамо Грудов. Музейната галерия годишно се попълня с нови дарения – предмети от музея в родното село на Лев Толстой. Там можете да разгледате над 250 експоната, измежду които стотици фотоси на писателя, документи, ръкописи, персонални движимости и даже облекла и собственоръчно ушити от Толстой ботуши. В музея се съхранява и урна с пръст от съветското населено място Ясна поляна, която е донесена у нас от правнука на създателя.

Има сведения, че великият съветски хуманист граф Лев Николаевич Толстой в края на живота си потегля от съветската Ясна поляна дружно със своя доктор за българското село Алан кайряк, само че по пътя се простудява и умира на гара Астапово, както показват на уеб страницата на община Приморско. От 2014 година всички, които симпатизират на Толстой и неговата философия, могат да намерят съидейници и материали по тематиката в морската ни столица – Варна. Там на ул. ”Прага ” №9 отвори порти читалище “Ясна поляна ”. Създателят му Йордан Йорданов показа за Russia Beyond България, че задачата на толстоисткия център е да демонстрира и утвърждава разсъдъка на индивида.

Източник: https://bg.rbth.com/culture/325672