Посланик Виталий Москаленко: Верността към себе си не е престъпление
" Верността към себе си не е закононарушение ". Това съобщи във вторник посланикът на Украйна Москаленко при откриването на едноименната галерия, отдадена на 18 май - Денят на депортацията на кримските татари от Сталин.
Виталий Москаленко напомни, че на 18 май 1944 година стартира депортацията на кримските татари в тогавашните руски републики от Средна Азия - Казахстан, Узбекистан. Те съумяват да се върнат по родните си места след 1989 година след началото на демократичните промени в някогашния Съветски блок, довели до рухването на комунизма.
От 90-те години на предишния ХХ век с поддръжката на Украйна кримските татари стартират интензивно да възвръщат своя живот в Крим. Всичко се трансформира след 2014 година, когато Русия нелегално анексира полуострова, напомня Виталий Москаленко.
Той напомни, че броят на децата, останали без родители вследствие на съветските незаконни дейности от Кремъл на полуострова, непрестанно нараства. И в случай че през 2016 година те бяха към 50, то през днешния ден съвсем 200 деца са без наставнически грижи, тъй като техните родители са подложени на репресии, тъй като са дръзнали да отстояват своята еднаквост на кримски татари.
Ние призоваваме света да уважи паметта на многочислени почтени жертви на депортацията на кримскотатарския народ от Сталин, напомни Виталий Москаленко. Той уточни, че би трябвало да се осъди експанзията на Русия против Украйна и новите репресии против кримските татари.
Демократичната общественост би трябвало да призове Русия да спре да нарушава главните правила на интернационалното право и да отговори на условията на интернационалната общественост по отношение на деокупацията на Автономна република Крим и град Севастопол.
Депортирането на кримските татари през 1944 година е геноцид и съставлява най-лошите способи на руския тоталитарен режим.
На 18 май Украйна и международната общественост празнуват трагичната годишнина от депортация на кримскотатарския народ от родната им кримска земя от Сталин.
През май 1944 година, в границите на два дни, към 200 хиляди кримски татари са били принудително депортирани от Крим в Сибир, Урал и Централна Азия. Сталин го разпорежда като форма на групово наказване.
Депортацията от 1944 година е целенасочена акция на комунистическия режим на Съюз на съветските социалистически републики, ориентирана към окончателното заличаване на коренното население на Крим. Тя трябваше да е апогея на продължителната съветска колонизация на полуострова, почнала през 1783 година
Припомняме, че в депортация в така наречен „ специфични селища “ кримските татари са държани под непоколебим комендантски час. На тях са възлагани тежки и изтощителни работи, в това число и в мини, дърводобив и създаване на напоителни канали.
Според разнообразни оценки над 46% от депортираните кримски татари са починали през единствено през първите години на заточение от апетит, всеобщи заболявания, тежък труд и други.
Изселването е било съпроводено от обир на благосъстоятелност, заличаване на цялата система от висше, приблизително и особено обучение на кримскотатарски език, разпродажба на библиотеки и цялостна смяна на географските имена на кримските татари. По този метод Сталинският режим се опита да унищожи културното и обществено завещание на полуострова и да изтрие самоличността на кримските татари.
След 2014 година тези практики още веднъж се възраждат в нарушение на интернационалното право и човешките права.
През 2014 година над 150 кримски татари са подложени на " изборно правораздаване ", 21 са изчезнали безследно или убити, а Меджлисът е лишен както от постройка, по този начин и от опцията да води разговор с държавните органи на така наречен " Република Крим ".
Не инцидентно, по отношение на тоталното нарушение на правата и свободите на кримските татари, на 14 май Върховната рада на Украйна одобри Постановление " За Обръщението на Върховната рада на Украйна към Организацията на обединените народи, Европейския парламент, Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, Парламентарната Асамблея на ОССЕ, международните водачи и всички членове на интернационалната общественост за осъждането на нарушаванията на правата и свободите на кримскотатарския народ ".
Документът е ориентиран към противопоставяне на огромните, целенасочени и систематични нарушавания на правата на кримскотатарския народ като радикален народ на Украйна, породени от противозаконната окупация на Автономна Република Крим и гр. Севастопол от Руската федерация.
Историческите обстоятелства:
На 18 май 1944 година по заповед на Сталин стартира депортацията на кримските татари.
Според постановлението на Държавния комисариат по защитата на Съюз на съветските социалистически републики от 1944 година, кримските татари и други етнически групи са били принудително депортирани от сталинския режим от територията на Крим в Узбекистан, Казахстан и далечните региони на Русия. Те са били упрекнати в колаборационизъм с фашистка Германия. Близо 32 000 души от Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) са мобилизирани, с цел да могат в идващите дни да бъдат изселени 185 000 кримски татари.
По данни на Националното придвижване на кримските татари, през първите 4 години от депортацията умират близо 90 хиляди души. През януари 1974 година Президиумът на Върховния съвет на Съюз на съветските социалистически републики анулира възбраната за кримските татари, гърците, арменците и българите да се връщат в Крим.
Депортацията на кримските татари, почнала на 18 май 1944 година, е едно от най-големите закононарушения на руския режим, осъществени от него по време на Втората международна война. Над 20 години в Съюз на съветските социалистически републики напълно се отхвърля незаконният темперамент на тези дейности.
Макар още през 1967 година Съветският съюз да признава голословните обвинявания към всички кримски татари в съдействие с немците, те до самия провал на комунистическия тоталитаризъм по този начин и не получават правото да се върнат в историческата си татковина. Кримските татари са депортирани в отдалечени региони на Сибир, Урал, Средна Азия, където те се оказват без документи, в изискванията на комендантски режим, без правото на напредване даже за търсенето на изгубени при изселването фамилии.
Броят на „ специфичните преселници “ се попълня през 1945 година, когато към края на войната бойци и офицери, воювали против фашизма, също са оповестени за „ предатели “ и изпратени в заточение при своите фамилии. Тежките битови условия в специфичните поселения, които се усложняват от новия климат и инфекциозните болести, водят до смъртност при депортираните, която се усилва в действителност от неналичието на здравно обслужване.
След като през 1991 година Украйна разгласи самостоятелност, тя сподели състрадание към кримските татари, предоставяйки им опция да се върнат по родните си места. За задачата управляващите започнаха редица нормативни актове, с цел да улеснят процеса на връщането им, като главен акт е „ Ратификацията на Протокола към съглашението по въпросите, свързани с възобновяване на правата на депортираните лица, националните малцинства и народите “.
Анексирането на Крим от Руската федерация през март 2014 година актуализира казуса с битката на кримските татари за техните права. Окупационната администрация на Крим за пръв път в новата история забрани на 18 май да бъде извършен обичайния погребален протест в центъра на Симферопол.
Виталий Москаленко напомни, че на 18 май 1944 година стартира депортацията на кримските татари в тогавашните руски републики от Средна Азия - Казахстан, Узбекистан. Те съумяват да се върнат по родните си места след 1989 година след началото на демократичните промени в някогашния Съветски блок, довели до рухването на комунизма.
От 90-те години на предишния ХХ век с поддръжката на Украйна кримските татари стартират интензивно да възвръщат своя живот в Крим. Всичко се трансформира след 2014 година, когато Русия нелегално анексира полуострова, напомня Виталий Москаленко.
Той напомни, че броят на децата, останали без родители вследствие на съветските незаконни дейности от Кремъл на полуострова, непрестанно нараства. И в случай че през 2016 година те бяха към 50, то през днешния ден съвсем 200 деца са без наставнически грижи, тъй като техните родители са подложени на репресии, тъй като са дръзнали да отстояват своята еднаквост на кримски татари.
Ние призоваваме света да уважи паметта на многочислени почтени жертви на депортацията на кримскотатарския народ от Сталин, напомни Виталий Москаленко. Той уточни, че би трябвало да се осъди експанзията на Русия против Украйна и новите репресии против кримските татари.
Демократичната общественост би трябвало да призове Русия да спре да нарушава главните правила на интернационалното право и да отговори на условията на интернационалната общественост по отношение на деокупацията на Автономна република Крим и град Севастопол.
Депортирането на кримските татари през 1944 година е геноцид и съставлява най-лошите способи на руския тоталитарен режим.
На 18 май Украйна и международната общественост празнуват трагичната годишнина от депортация на кримскотатарския народ от родната им кримска земя от Сталин.
През май 1944 година, в границите на два дни, към 200 хиляди кримски татари са били принудително депортирани от Крим в Сибир, Урал и Централна Азия. Сталин го разпорежда като форма на групово наказване.
Депортацията от 1944 година е целенасочена акция на комунистическия режим на Съюз на съветските социалистически републики, ориентирана към окончателното заличаване на коренното население на Крим. Тя трябваше да е апогея на продължителната съветска колонизация на полуострова, почнала през 1783 година
Припомняме, че в депортация в така наречен „ специфични селища “ кримските татари са държани под непоколебим комендантски час. На тях са възлагани тежки и изтощителни работи, в това число и в мини, дърводобив и създаване на напоителни канали.
Според разнообразни оценки над 46% от депортираните кримски татари са починали през единствено през първите години на заточение от апетит, всеобщи заболявания, тежък труд и други.
Изселването е било съпроводено от обир на благосъстоятелност, заличаване на цялата система от висше, приблизително и особено обучение на кримскотатарски език, разпродажба на библиотеки и цялостна смяна на географските имена на кримските татари. По този метод Сталинският режим се опита да унищожи културното и обществено завещание на полуострова и да изтрие самоличността на кримските татари.
След 2014 година тези практики още веднъж се възраждат в нарушение на интернационалното право и човешките права.
През 2014 година над 150 кримски татари са подложени на " изборно правораздаване ", 21 са изчезнали безследно или убити, а Меджлисът е лишен както от постройка, по този начин и от опцията да води разговор с държавните органи на така наречен " Република Крим ".
Не инцидентно, по отношение на тоталното нарушение на правата и свободите на кримските татари, на 14 май Върховната рада на Украйна одобри Постановление " За Обръщението на Върховната рада на Украйна към Организацията на обединените народи, Европейския парламент, Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, Парламентарната Асамблея на ОССЕ, международните водачи и всички членове на интернационалната общественост за осъждането на нарушаванията на правата и свободите на кримскотатарския народ ".
Документът е ориентиран към противопоставяне на огромните, целенасочени и систематични нарушавания на правата на кримскотатарския народ като радикален народ на Украйна, породени от противозаконната окупация на Автономна Република Крим и гр. Севастопол от Руската федерация.
Историческите обстоятелства:
На 18 май 1944 година по заповед на Сталин стартира депортацията на кримските татари.
Според постановлението на Държавния комисариат по защитата на Съюз на съветските социалистически републики от 1944 година, кримските татари и други етнически групи са били принудително депортирани от сталинския режим от територията на Крим в Узбекистан, Казахстан и далечните региони на Русия. Те са били упрекнати в колаборационизъм с фашистка Германия. Близо 32 000 души от Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) са мобилизирани, с цел да могат в идващите дни да бъдат изселени 185 000 кримски татари.
По данни на Националното придвижване на кримските татари, през първите 4 години от депортацията умират близо 90 хиляди души. През януари 1974 година Президиумът на Върховния съвет на Съюз на съветските социалистически републики анулира възбраната за кримските татари, гърците, арменците и българите да се връщат в Крим.
Депортацията на кримските татари, почнала на 18 май 1944 година, е едно от най-големите закононарушения на руския режим, осъществени от него по време на Втората международна война. Над 20 години в Съюз на съветските социалистически републики напълно се отхвърля незаконният темперамент на тези дейности.
Макар още през 1967 година Съветският съюз да признава голословните обвинявания към всички кримски татари в съдействие с немците, те до самия провал на комунистическия тоталитаризъм по този начин и не получават правото да се върнат в историческата си татковина. Кримските татари са депортирани в отдалечени региони на Сибир, Урал, Средна Азия, където те се оказват без документи, в изискванията на комендантски режим, без правото на напредване даже за търсенето на изгубени при изселването фамилии.
Броят на „ специфичните преселници “ се попълня през 1945 година, когато към края на войната бойци и офицери, воювали против фашизма, също са оповестени за „ предатели “ и изпратени в заточение при своите фамилии. Тежките битови условия в специфичните поселения, които се усложняват от новия климат и инфекциозните болести, водят до смъртност при депортираните, която се усилва в действителност от неналичието на здравно обслужване.
След като през 1991 година Украйна разгласи самостоятелност, тя сподели състрадание към кримските татари, предоставяйки им опция да се върнат по родните си места. За задачата управляващите започнаха редица нормативни актове, с цел да улеснят процеса на връщането им, като главен акт е „ Ратификацията на Протокола към съглашението по въпросите, свързани с възобновяване на правата на депортираните лица, националните малцинства и народите “.
Анексирането на Крим от Руската федерация през март 2014 година актуализира казуса с битката на кримските татари за техните права. Окупационната администрация на Крим за пръв път в новата история забрани на 18 май да бъде извършен обичайния погребален протест в центъра на Симферопол.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ