Българска следа в Реймското евангелие
Векове наред то е било употребено за коронацията на френските крале
В продължение на епохи катедралата в Реймс е била мястото, където е била осъществявана коронацията на френските крале от династията на Капетингите. Пожар през 1210 година унищожава огромна част от остарялата катедрала, давайки опция за създаване на по-амбициозна конструкция. Работата стартира през 1211 година Тя обаче, е прекратена от локален протест през 1233 година и се възобновява едвам през 1236 година Хорът е приключен до 1241 година, само че работата по фасадата стартира едвам през 1252 година и е приключена едвам през 15-ти век с слагането на камбанариите.
-->
Катедралата обаче пази една реликва, обвързвана ненапълно и с България. Реймското евангелие е църковнославянски пергаментен ръкопис. То се състои от две елементи, 32 страници от които са изписани на кирилица, а останалите 62 - на глаголица. Първата съдържа празнични четения на евангелието съгласно православния ритуал. Втората част съдържа апостолски послания и празнични паримии съгласно католическия ритуал и е написана през 1395 година на хърватска (ъглеста) глаголица от монасите на Емауския манастир, учреден в Прага през 1347 година като католическа обител с свещенодействие на славянски език. В края на глаголическата част има къса записка, съгласно която кирилската част от евангелието е написана от Свети Прокопий Сазавски. Реймското евангелие е известно с обстоятелството, че епохи наред то е било употребявано при коронацията на френските крале. Когато се заклевали, те
полагали ръка върху античната
църковна книга с хубав обков,
в който били инкрустирани реликви. Вероятно точно за това този ръкопис е бил предпочетен при коронациите, защото е бил богато декориран и изписан.
По време на Френската гражданска война обилният обков на по този начин нареченото Реймско евангелие е бил ограбен, само че са останали дървените корици, обгърнати в алена кожа. Днес ръкописът се съхранява в трезора на библиотеката в Реймс и достъпът до него се позволява единствено в изключителни случаи.
Първият крал, чиято коронация се случила пред Реймското евангелие е Анри III, управлявал Франция от 1575 до 1589 година. Това е злощастният крал, при който става тъй наречените Вертоломеева нощ, в която всеобщо са избити хугеноти във Франция, в нощта на 24 август 1572 година, деня на св. Вартоломей. След него пред свещената книга се кълне Анри IV. Историците считат, че Луи XIII и неговите наследници до Френската гражданска война също поставят клетва пред книгата със старобългарските букви.
Няколко са теориите за произхода на Реймското евангелие. Според някои експерти то е било донесено от кардинал Шарл дьо Лорен - архиепископ на Реймс през 16 век, който го подарява на катедралата за празника Възкресение Христово. Преди това
то се е съхранявало в манастира " Свети Йероним ",
намиращ се покрай Прага
Според други през 1469 година евангелието е пренесено във Франция от Константинопол от византийския литератор Михаил Палеокапа. Тази версия се базира на инвентарните книги на Реймската катедрала от 17 век. Липсата на съществени и обстойни проучвания на ръкописа от Реймската катедрала подхранва разнообразни версии за произхода му. Съществуват хипотези за сръбски, хърватски, съветски, чешки или дубликат от по-стар старобългарски оригинал.
Кирилската част стартира от месец ноември, както е по католическия календар за начало на новата църковна година. Но в случай че се вгледате деликатно в илюстрация ще забележите, че първите страници липсват и явно са откъснати, написа Даниела Горчева в сп. " Диалог ".
По всяка възможност кирилската част е започвала от първи септември, както е по православния календар.
В края на глаголическата част има къса записка, съгласно която кирилската половина от евангелието е написана от самия Свети Прокопий Сазавски (чешки светец, живял при започване на 11 век, основал манастир и служил на славянски език).
Васил Априлов написа, че това евангелие евентуално е българско. Стилян Чилингиров и редица други създатели показват този факт, само че у нас данните за книгата са прекомерно нищожни. В третия том на Кирило-Методиевската енциклопедия от 2003 година има подробна публикация на Георги Минчев, отдадена на Реймското eвангелие, в която са показани гледни точки на откриватели от разнообразни страни, посветили свои писания на този феодален монумент. Споровете на учените по отношение на произхода на текста не са приключили.
Често изразените позиции и изводи си опонират
През 2005 година България получи като подарък от архиепископа на Реймс Тиери Жордан електронно копие от Реймското евангелие, за което някои историци допускат, че е основано в България.
Тогава проф. Георги Бакалов разяснява пред радио " България ": " Въпрос на благосклонност е било този документ, написан на старобългарски, да бъде снет и изследван доста преди този момент. Лично за мен обаче, в даването му в този момент, когато България се чака да стане член на Европейски Съюз, има нещо алегорично. Защото тъкмо ние, българите, а не различен славянски народ, ще внесем Кирилицата като формален език в Европейски Съюз. А този документ е антично книжовно обръщение, което сме изпратили на Запад още през 15 в. Копието, което видях на мултимедията, е доста положително. То може да се преглежда от всеки експерт напълно умерено, като че ли пред него е самият оригинал, а дори и по-добре ", сподели още проф. Бакалов.
" Реймското Евангелие съставлява книга с определени текстове от Свещеното Писание, които се употребяват по време на Богослужение. От това дали те са по Източната Православна или по Западната Католическа процедура може към този момент да се съди за съответното място, където са направени. Според мен, въпреки че това още не е открито, Кирилският текст, с който стартира ръкописът, е квалифициран някъде на Балканите, а може и в Русия. Но във всеки случай неговият оригинал е български. Разбира се, тя е частично и инцидентна и бъдещите изследвания върху този текст, който мултимедийният артикул ни показа, ще дадат по-точни сведения ", сподели още проф. Бакалов.
Начален ортографски разбор на наши слависти удостоверява през 2005 година заключението, че книгата е българска. Възможно е да предяви искания Хърватия, която също е употребила глаголическата писменост. Като исторически текст ръкописът не съставлява интерес. Всичко в него е обвързвано с обособени текстове от Евангелието, които са познати. Ръкописът обаче, съставлява интерес за филолозите - те могат да прегледат езика и буквописа, да търсят произхода на обособени думи. Или пък за изкуствоведи, които се интересуват от украсата на текста.
Реймското евангелие заслужава нашето внимание и задълбочаване в проучването му, освен поради неговата историческа стойност, декорация и значение, само че и като знак на това, че народът и страната ни са и постоянно са били част от Европа, та даже дори са в основата и нейните корени.
В продължение на епохи катедралата в Реймс е била мястото, където е била осъществявана коронацията на френските крале от династията на Капетингите. Пожар през 1210 година унищожава огромна част от остарялата катедрала, давайки опция за създаване на по-амбициозна конструкция. Работата стартира през 1211 година Тя обаче, е прекратена от локален протест през 1233 година и се възобновява едвам през 1236 година Хорът е приключен до 1241 година, само че работата по фасадата стартира едвам през 1252 година и е приключена едвам през 15-ти век с слагането на камбанариите.
-->
Катедралата обаче пази една реликва, обвързвана ненапълно и с България. Реймското евангелие е църковнославянски пергаментен ръкопис. То се състои от две елементи, 32 страници от които са изписани на кирилица, а останалите 62 - на глаголица. Първата съдържа празнични четения на евангелието съгласно православния ритуал. Втората част съдържа апостолски послания и празнични паримии съгласно католическия ритуал и е написана през 1395 година на хърватска (ъглеста) глаголица от монасите на Емауския манастир, учреден в Прага през 1347 година като католическа обител с свещенодействие на славянски език. В края на глаголическата част има къса записка, съгласно която кирилската част от евангелието е написана от Свети Прокопий Сазавски. Реймското евангелие е известно с обстоятелството, че епохи наред то е било употребявано при коронацията на френските крале. Когато се заклевали, те
полагали ръка върху античната
църковна книга с хубав обков,
в който били инкрустирани реликви. Вероятно точно за това този ръкопис е бил предпочетен при коронациите, защото е бил богато декориран и изписан.
По време на Френската гражданска война обилният обков на по този начин нареченото Реймско евангелие е бил ограбен, само че са останали дървените корици, обгърнати в алена кожа. Днес ръкописът се съхранява в трезора на библиотеката в Реймс и достъпът до него се позволява единствено в изключителни случаи.
Първият крал, чиято коронация се случила пред Реймското евангелие е Анри III, управлявал Франция от 1575 до 1589 година. Това е злощастният крал, при който става тъй наречените Вертоломеева нощ, в която всеобщо са избити хугеноти във Франция, в нощта на 24 август 1572 година, деня на св. Вартоломей. След него пред свещената книга се кълне Анри IV. Историците считат, че Луи XIII и неговите наследници до Френската гражданска война също поставят клетва пред книгата със старобългарските букви.
Няколко са теориите за произхода на Реймското евангелие. Според някои експерти то е било донесено от кардинал Шарл дьо Лорен - архиепископ на Реймс през 16 век, който го подарява на катедралата за празника Възкресение Христово. Преди това
то се е съхранявало в манастира " Свети Йероним ",
намиращ се покрай Прага
Според други през 1469 година евангелието е пренесено във Франция от Константинопол от византийския литератор Михаил Палеокапа. Тази версия се базира на инвентарните книги на Реймската катедрала от 17 век. Липсата на съществени и обстойни проучвания на ръкописа от Реймската катедрала подхранва разнообразни версии за произхода му. Съществуват хипотези за сръбски, хърватски, съветски, чешки или дубликат от по-стар старобългарски оригинал.
Кирилската част стартира от месец ноември, както е по католическия календар за начало на новата църковна година. Но в случай че се вгледате деликатно в илюстрация ще забележите, че първите страници липсват и явно са откъснати, написа Даниела Горчева в сп. " Диалог ".
По всяка възможност кирилската част е започвала от първи септември, както е по православния календар.
В края на глаголическата част има къса записка, съгласно която кирилската половина от евангелието е написана от самия Свети Прокопий Сазавски (чешки светец, живял при започване на 11 век, основал манастир и служил на славянски език).
Васил Априлов написа, че това евангелие евентуално е българско. Стилян Чилингиров и редица други създатели показват този факт, само че у нас данните за книгата са прекомерно нищожни. В третия том на Кирило-Методиевската енциклопедия от 2003 година има подробна публикация на Георги Минчев, отдадена на Реймското eвангелие, в която са показани гледни точки на откриватели от разнообразни страни, посветили свои писания на този феодален монумент. Споровете на учените по отношение на произхода на текста не са приключили.
Често изразените позиции и изводи си опонират
През 2005 година България получи като подарък от архиепископа на Реймс Тиери Жордан електронно копие от Реймското евангелие, за което някои историци допускат, че е основано в България.
Тогава проф. Георги Бакалов разяснява пред радио " България ": " Въпрос на благосклонност е било този документ, написан на старобългарски, да бъде снет и изследван доста преди този момент. Лично за мен обаче, в даването му в този момент, когато България се чака да стане член на Европейски Съюз, има нещо алегорично. Защото тъкмо ние, българите, а не различен славянски народ, ще внесем Кирилицата като формален език в Европейски Съюз. А този документ е антично книжовно обръщение, което сме изпратили на Запад още през 15 в. Копието, което видях на мултимедията, е доста положително. То може да се преглежда от всеки експерт напълно умерено, като че ли пред него е самият оригинал, а дори и по-добре ", сподели още проф. Бакалов.
" Реймското Евангелие съставлява книга с определени текстове от Свещеното Писание, които се употребяват по време на Богослужение. От това дали те са по Източната Православна или по Западната Католическа процедура може към този момент да се съди за съответното място, където са направени. Според мен, въпреки че това още не е открито, Кирилският текст, с който стартира ръкописът, е квалифициран някъде на Балканите, а може и в Русия. Но във всеки случай неговият оригинал е български. Разбира се, тя е частично и инцидентна и бъдещите изследвания върху този текст, който мултимедийният артикул ни показа, ще дадат по-точни сведения ", сподели още проф. Бакалов.
Начален ортографски разбор на наши слависти удостоверява през 2005 година заключението, че книгата е българска. Възможно е да предяви искания Хърватия, която също е употребила глаголическата писменост. Като исторически текст ръкописът не съставлява интерес. Всичко в него е обвързвано с обособени текстове от Евангелието, които са познати. Ръкописът обаче, съставлява интерес за филолозите - те могат да прегледат езика и буквописа, да търсят произхода на обособени думи. Или пък за изкуствоведи, които се интересуват от украсата на текста.
Реймското евангелие заслужава нашето внимание и задълбочаване в проучването му, освен поради неговата историческа стойност, декорация и значение, само че и като знак на това, че народът и страната ни са и постоянно са били част от Европа, та даже дори са в основата и нейните корени.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ