Притча за Буда и водата
Веднъж Буда пътувал от един град към различен, дружно с няколко от почитателите си. По време на своето пътешестване, те достигнали до едно езеро, което трябвало да пресекат. Спрели на брега и Буда споделил на един от учениците си: “Жаден съм, ще ми дадеш ли малко вода от това езеро? ”
Ученикът тръгнал към брега. Достигайки го, забелязал, че тъкмо в този миг талига, теглена от вол, минава през езерото. Поради тази причина, водата се размътила. Ученикът си помислил: “Как мога да дам на Буда да пие такава мътна вода! ”
Затова то се върнал назад с празни ръце и споделил: “Водата там е доста мътна. Не мисля, че става за пиянство. ” След половин час, Буда още веднъж помолил същия възпитаник да се върне до езерото и да му донесе вода. Ученикът чинно тръгнал в указаната му посока.
Този път, водата още веднъж била мътна. Той се върнал още веднъж с празни ръце и същото опрощение. След известно време, Буда още веднъж го помолил да отиде.
Ученикът се върнал и разкрил, че езерото е кристално бистро, с гладка повърхнина, нарушавана само от вълните, които пораждал лекия ветрец. Калта се била утаила и водата над нея била годна за пиянство. И по този начин, той напълнил малко вода в една купа и се върнал при Буда.
Буда погледнал водата, по-късно погледнал ученика и споделил: “Видя ли какво направи, с цел да стане водата чиста. Ти я остави… и калта се утаи на дъното от единствено себе си. А ти загреба чиста вода!
Мислите ти също са като това езеро. Когато се разпалват, просто ги остави. Дай им малко време. Те ще се успокоят от единствено себе си. Не е нужно да правиш никакви старания, с цел да ускориш това. То ще се случи. Лесно е! ”
Инфо: https://theway2yourself.wordpress.com
