Ричард Пайпс през 2011 г.: Русия губи битката срещу миналото
Ричард Пайпс (1923-2018) е историк, почетен професор в Харвардския университет. Тази обява е фрагмент от публикация в сборника " Русия при започване на века: 1991–2011 ". Редактори и съставители: А. Зубов, В. Страда. Москва: РОССПЕН, 2011.
Разпадането на Съюз на съветските социалистически републики през 1991 година освободи Русия от " бремето " на съюзните републики и източноевропейските страни, които в миналото бяха окупирани от руските войски. В последна сметка Източна Европа се оправи доста по-добре от Русия в осмислянето на комунистическото си минало. Полша, Унгария и Чехия бяха част от западната цивилизация още от Средновековието, тъй че за тях беше елементарно да се откажат от късия си интервал на " национална народна власт ". За разлика от това, Русия не съумя изцяло да се оправи с предишното си, нерешително се движеше напред-назад, а в този момент, 20 години по-късно, се намира в застой, несигурна за бъдещето си. В тази публикация ще се опитаме да разберем аргументите за тази неустановеност. Вярвам, че главната причина е религията. Живеем в световна ера, когато религията се е трансформирала в персонален въпрос и се смята за без значение за политиката. Никой, който има здрав разсъдък, не би твърдял, че спорът сред православната черква, от едната страна, и католиците и протестантите, от другата, е оказал някакво въздействие върху хода на студената война сред Русия и Запада.
Но това не постоянно е било по този начин. Само преди три века културата на човек, сходно на тази на цяла нация, се е определяла от неговите религиозни вярвания. Това се потвърждава от безкрайните религиозни войни, които раздрусват Европа до 18 век и които към момента оформят държанието на ислямските общества. Фактът, че християнството е пристигнало в Русия от Византия, а не от Рим, вечно е определил позицията на Русия в света. Това е направило Русия непозната както на Изтока, по този начин и на Запада и е изключило руснаците от възприятието на роднинство с която и да е друга цивилизация. Още по-лошо е, че Русия се усеща обсадена от враждебни сили. За Руската православна черква всички други християнски вероизповедания са еретични и затова непримирими врагове. Дори в нашата световна ера това изказване остава настоящо, както се вижда от многочислените изказвания на съветски политици за външни врагове и закани. Русия не се усеща част от международната общественост и избира да се държи сама, заобикаляйки доближаване и другарство с други страни, което от своя страна неизбежно я прави воюваща. Друго разследване е възприятието на Русия за лична уникалност (sui generis) в свят на разнородни други култури, неспособността ѝ да се свързва и нежеланието ѝ да се учи от другите. Проучванията на публичното мнение демонстрират, че болшинството има вяра, че " Русия има собствен личен път ", само че все пак няма общо схващане за този път. Значително болшинство (56% против 12%) не се усещат европейци.
Култура и география
Вярвам, че културното завещание е изиграло решаваща роля в неспособността на Русия да се освободи от комунистическото си минало и решително да продължи напред. Русия се вкопчва в предишното си точно тъй като не знае накъде да поеме. Анкетите демонстрират, че болшинството руснаци изпитват носталгия по Съветския съюз и биха били по-склонни да сътрудничат с комунистите, в случай че те дойдат на власт посредством прелом. Това отношение пречи на руснаците да отворят нова глава в своята история. Следващият фактор е географията. Русия продължава да има голяма територия и остава най-голямата страна в света, даже откакто губи колониите си. Географията също води до редица последствия, най-вече негативни. Първото от тези последствия е неприятното качество на съветското ръководство. След като си връща Ливония и Естония от Швеция, Петър Велики с изненада открива, че Швеция харчи повече за ръководството на този дребен анклав, в сравнение с Санкт Петербург за цялата си империя. Следователно на московските служители публично е било разрешено да се " хранят от служебната си позиция ", а откакто тази процедура е отстранена - да вземат подкупи. Прословутото подкупване на съветски служители е просто разследване от неспособността на Русия да компенсира съответно тези, които ръководят големите ѝ владения.
Друго значително разследване от големите размери на Русия е било и продължава да бъде едва развитото национално възприятие. Фактът, че руснаците от 13-ти век постоянно са се обединявали, с цел да пазят родината си от задгранични нашественици, не трябва да ни подвежда по отношение на възприятието им за национално единение. Те се изправяха на отбрана на Русия, тъй като виждаха врага като " неверници ", идващи да завземат земята и имуществото им. Като цяло руснаците се характеризират с обвързаност повече към своята " дребна татковина ", в сравнение с към страната като цяло. Потвърждение за това идва от непредвиден източник – изказване на Вячеслав Никонов, политолог, непосредствен до днешния ръководещ хайлайф: " Всъщност един от най-значимите фактори за слабостта и разпадането на Руската империя, Съветския съюз и проблемите на модерна Русия е невъзможността да се сътвори единна гражданска нация, нещо, което други огромни страни са съумели ". Тази некадърност по един или различен метод е обвързвана с размера на Русия. Опитът демонстрира, че дребните страни по-лесно сплотяват своите жители в нация.
Въпреки че славянофилите твърдяха, че руснаците са неповторим народ, податлив към колективизъм, и тази концепция като че ли се удостоверява от техния реформаторски опит да основат комунистическо общество, моят личен опит демонстрира, че руснаците, в противен случай, са надълбоко индивидуалистични. Американците се гордеят с принадлежността си към нация от индивидуалисти, само че в реалност са по-конформистки настроени. Руснаците, в противен случай, се стремят да живеят в светове, основани от самите тях, което води до изключителните им достижения в изкуството и литературата. Но в политиката индивидуализмът води до тежки последствия. Руснаците като хора не усещат роднинство между тях. Напротив, възприятието за обграждане от врагове ( " на обсадена цитадела ", бел. ред.) участва както в страната, по този начин и в отношението на всеки обособен човек към своите съграждани. Validata, компания за проучване на публичното мнение, основана в Санкт Петербург, приключва своето изследване за съветското държание с поразително умозаключение: " Руснаците живеят в окопи ". С други думи, руснаците усещат непрекъсната опасност от своите съграждани. Това е една – и може би най-важната – причина, заради която руснаците избират властническо ръководство пред всяка народна власт.
Недоверието към съседите им пречи да се обединят, с цел да открият режим, удовлетворяващ всички, и по тази причина те са ангажирани с необработен, " застрашителен " режим, с цел да поддържат реда. Проучване, извършено във Воронежска област преди осем години, сподели, че голямото болшинство от интервюираните (приблизително 88%), изправени пред алтернативата " независимост " или " ред ", избират " ред ", тъй като в съзнанието им " свободата " значи безпорядък, безредица и неустановеност. Това отношение лимитира способността на Русия да се развива в свободно и законопослушно общество.
Има и друго разследване от голямото пространство на страната, което бих желал да подчертая: безконечното изказване на Русия, че щом е толкоз обширна, тя по своята същина би трябвало да е велика мощ. Трайната известност на Сталин в страната, която той опустоши, произтича най-вече от убеждението, че като е довел Съюз на съветските социалистически републики до победа над Германия, Сталин е трансформирал Русия в международна мощ, противник на Съединените щати. Но това разбиране е безпричинно. Една нация става велика не поради големия си размер или даже поради успеха във войната, а вследствие на усърдна, търпелива и дискретна работа, която води до образуването на жизнеспособно общество и ефикасна стопанска система.
Проблемът с идентичността
Прието е да се мисли, че съглашението, подписано в Беловежката пуща на 8 декември 1991 година от Елцин и неговите украински и беларуски сътрудници, е довело до разпадането на Съветския съюз. Всъщност до този миг разпадането към този момент е било приключен факт. Всички съюзни републики, като се изключи Русия и Казахстан, към този момент са оповестили своята самостоятелност. В изследване, извършено месец преди срещата в Беловежката пуща, единствено 17% от съветските респонденти имат вяра, че Съветският съюз към момента съществува. Разпадането на Съюза е оказало надълбоко влияние върху съветската душeвност. Тази империя се разграничава от другите модерни европейски империи по това, че е издигната не след образуването на националната страна, а по едно и също време с нея. По времето, когато Англия или Испания превземат колониите си, тези европейски страни към този момент са били толкоз изцяло завършени национални страни, че не е могло да възникне комплициране сред метрополията и колониите, изключително откакто колониите са били отделени от тях от океан. В случая с Русия основаването на националната страна и империята е станало по едно и също време. Освен това, съветските колонии граничеха с национална страна, напомняща повече за античните Персийска и Римска империя. В резултат на това загубата на империята нанесе тежка контузия на съветското схващане и докара до това, че руснаците в този момент изпитват огромни компликации при определянето на личната си национална еднаквост.
Резултати от промените
Най-положителното достижение на 90-те години на предишния век беше освобождението на икономическата интензивност. Комунистическата концепция, че национализирането на индустриалните запаси на страната ще докара до невиждана успеваемост на производството, се оказа фикция. Комунистическите страни изоставаха доста от пазарните стопански системи във всяко отношение и една след друга се отказваха от концепцията за централизирана стопанска система. Днес сме очевидци на удивителен театър: стартирането на частното предприемачество от комунистически Китай - и вследствие на това, близостта му до превръщането му във втората по величина стопанска система в света. Въпреки че промените от началото на 90-те години се оказаха мъчно тестване за доста съветски жители, съгласно мен те бяха неизбежни. Приватизацията на предприятията и земята, премахването на контрола върху цените и изоставянето на държавния монопол върху валутните интервенции - всичко това разреши на виталния стандарт да се увеличи до невиждани висоти.
През първите 10 години на 21-ви век стопанската система продължи да пораства с над 6% годишно, търговията на дребно, откакто се поправя по отношение на инфлацията, съвсем се удвои сред 1999 и 2007 година, а междинната работна заплата се утрои. Реформите обаче не доведоха до появяването на стопанска система на свободната самодейност. Политологът Леон Арон го обобщава по следния метод: " Руският капитализъм се роди в институционален и юридически вакуум. Докато Върховният съвет не затвори източника на нови политически благоприятни условия, съветските приватизатори поставиха всички старания да трансфорат държавната благосъстоятелност в частна, без да си създадат труда да открият главната институционална и правна конструкция, която се е развивала през вековете, с цел да понижи разноските на капитализма, като да вземем за пример: неприкосновеността на контракта, обезпечена от самостоятелна и обективна правосъдна система; самостоятелни професионални асоциации; държавни организации, които пазят вложителите и потребителите; модерни цивилен, търговски и наказателни кодекси ".
Разпадането на Съюз на съветските социалистически републики през 1991 година освободи Русия от " бремето " на съюзните републики и източноевропейските страни, които в миналото бяха окупирани от руските войски. В последна сметка Източна Европа се оправи доста по-добре от Русия в осмислянето на комунистическото си минало. Полша, Унгария и Чехия бяха част от западната цивилизация още от Средновековието, тъй че за тях беше елементарно да се откажат от късия си интервал на " национална народна власт ". За разлика от това, Русия не съумя изцяло да се оправи с предишното си, нерешително се движеше напред-назад, а в този момент, 20 години по-късно, се намира в застой, несигурна за бъдещето си. В тази публикация ще се опитаме да разберем аргументите за тази неустановеност. Вярвам, че главната причина е религията. Живеем в световна ера, когато религията се е трансформирала в персонален въпрос и се смята за без значение за политиката. Никой, който има здрав разсъдък, не би твърдял, че спорът сред православната черква, от едната страна, и католиците и протестантите, от другата, е оказал някакво въздействие върху хода на студената война сред Русия и Запада.
Но това не постоянно е било по този начин. Само преди три века културата на човек, сходно на тази на цяла нация, се е определяла от неговите религиозни вярвания. Това се потвърждава от безкрайните религиозни войни, които раздрусват Европа до 18 век и които към момента оформят държанието на ислямските общества. Фактът, че християнството е пристигнало в Русия от Византия, а не от Рим, вечно е определил позицията на Русия в света. Това е направило Русия непозната както на Изтока, по този начин и на Запада и е изключило руснаците от възприятието на роднинство с която и да е друга цивилизация. Още по-лошо е, че Русия се усеща обсадена от враждебни сили. За Руската православна черква всички други християнски вероизповедания са еретични и затова непримирими врагове. Дори в нашата световна ера това изказване остава настоящо, както се вижда от многочислените изказвания на съветски политици за външни врагове и закани. Русия не се усеща част от международната общественост и избира да се държи сама, заобикаляйки доближаване и другарство с други страни, което от своя страна неизбежно я прави воюваща. Друго разследване е възприятието на Русия за лична уникалност (sui generis) в свят на разнородни други култури, неспособността ѝ да се свързва и нежеланието ѝ да се учи от другите. Проучванията на публичното мнение демонстрират, че болшинството има вяра, че " Русия има собствен личен път ", само че все пак няма общо схващане за този път. Значително болшинство (56% против 12%) не се усещат европейци.
Култура и география
Вярвам, че културното завещание е изиграло решаваща роля в неспособността на Русия да се освободи от комунистическото си минало и решително да продължи напред. Русия се вкопчва в предишното си точно тъй като не знае накъде да поеме. Анкетите демонстрират, че болшинството руснаци изпитват носталгия по Съветския съюз и биха били по-склонни да сътрудничат с комунистите, в случай че те дойдат на власт посредством прелом. Това отношение пречи на руснаците да отворят нова глава в своята история. Следващият фактор е географията. Русия продължава да има голяма територия и остава най-голямата страна в света, даже откакто губи колониите си. Географията също води до редица последствия, най-вече негативни. Първото от тези последствия е неприятното качество на съветското ръководство. След като си връща Ливония и Естония от Швеция, Петър Велики с изненада открива, че Швеция харчи повече за ръководството на този дребен анклав, в сравнение с Санкт Петербург за цялата си империя. Следователно на московските служители публично е било разрешено да се " хранят от служебната си позиция ", а откакто тази процедура е отстранена - да вземат подкупи. Прословутото подкупване на съветски служители е просто разследване от неспособността на Русия да компенсира съответно тези, които ръководят големите ѝ владения.
Друго значително разследване от големите размери на Русия е било и продължава да бъде едва развитото национално възприятие. Фактът, че руснаците от 13-ти век постоянно са се обединявали, с цел да пазят родината си от задгранични нашественици, не трябва да ни подвежда по отношение на възприятието им за национално единение. Те се изправяха на отбрана на Русия, тъй като виждаха врага като " неверници ", идващи да завземат земята и имуществото им. Като цяло руснаците се характеризират с обвързаност повече към своята " дребна татковина ", в сравнение с към страната като цяло. Потвърждение за това идва от непредвиден източник – изказване на Вячеслав Никонов, политолог, непосредствен до днешния ръководещ хайлайф: " Всъщност един от най-значимите фактори за слабостта и разпадането на Руската империя, Съветския съюз и проблемите на модерна Русия е невъзможността да се сътвори единна гражданска нация, нещо, което други огромни страни са съумели ". Тази некадърност по един или различен метод е обвързвана с размера на Русия. Опитът демонстрира, че дребните страни по-лесно сплотяват своите жители в нация.
Въпреки че славянофилите твърдяха, че руснаците са неповторим народ, податлив към колективизъм, и тази концепция като че ли се удостоверява от техния реформаторски опит да основат комунистическо общество, моят личен опит демонстрира, че руснаците, в противен случай, са надълбоко индивидуалистични. Американците се гордеят с принадлежността си към нация от индивидуалисти, само че в реалност са по-конформистки настроени. Руснаците, в противен случай, се стремят да живеят в светове, основани от самите тях, което води до изключителните им достижения в изкуството и литературата. Но в политиката индивидуализмът води до тежки последствия. Руснаците като хора не усещат роднинство между тях. Напротив, възприятието за обграждане от врагове ( " на обсадена цитадела ", бел. ред.) участва както в страната, по този начин и в отношението на всеки обособен човек към своите съграждани. Validata, компания за проучване на публичното мнение, основана в Санкт Петербург, приключва своето изследване за съветското държание с поразително умозаключение: " Руснаците живеят в окопи ". С други думи, руснаците усещат непрекъсната опасност от своите съграждани. Това е една – и може би най-важната – причина, заради която руснаците избират властническо ръководство пред всяка народна власт.
Недоверието към съседите им пречи да се обединят, с цел да открият режим, удовлетворяващ всички, и по тази причина те са ангажирани с необработен, " застрашителен " режим, с цел да поддържат реда. Проучване, извършено във Воронежска област преди осем години, сподели, че голямото болшинство от интервюираните (приблизително 88%), изправени пред алтернативата " независимост " или " ред ", избират " ред ", тъй като в съзнанието им " свободата " значи безпорядък, безредица и неустановеност. Това отношение лимитира способността на Русия да се развива в свободно и законопослушно общество.
Има и друго разследване от голямото пространство на страната, което бих желал да подчертая: безконечното изказване на Русия, че щом е толкоз обширна, тя по своята същина би трябвало да е велика мощ. Трайната известност на Сталин в страната, която той опустоши, произтича най-вече от убеждението, че като е довел Съюз на съветските социалистически републики до победа над Германия, Сталин е трансформирал Русия в международна мощ, противник на Съединените щати. Но това разбиране е безпричинно. Една нация става велика не поради големия си размер или даже поради успеха във войната, а вследствие на усърдна, търпелива и дискретна работа, която води до образуването на жизнеспособно общество и ефикасна стопанска система.
Проблемът с идентичността
Прието е да се мисли, че съглашението, подписано в Беловежката пуща на 8 декември 1991 година от Елцин и неговите украински и беларуски сътрудници, е довело до разпадането на Съветския съюз. Всъщност до този миг разпадането към този момент е било приключен факт. Всички съюзни републики, като се изключи Русия и Казахстан, към този момент са оповестили своята самостоятелност. В изследване, извършено месец преди срещата в Беловежката пуща, единствено 17% от съветските респонденти имат вяра, че Съветският съюз към момента съществува. Разпадането на Съюза е оказало надълбоко влияние върху съветската душeвност. Тази империя се разграничава от другите модерни европейски империи по това, че е издигната не след образуването на националната страна, а по едно и също време с нея. По времето, когато Англия или Испания превземат колониите си, тези европейски страни към този момент са били толкоз изцяло завършени национални страни, че не е могло да възникне комплициране сред метрополията и колониите, изключително откакто колониите са били отделени от тях от океан. В случая с Русия основаването на националната страна и империята е станало по едно и също време. Освен това, съветските колонии граничеха с национална страна, напомняща повече за античните Персийска и Римска империя. В резултат на това загубата на империята нанесе тежка контузия на съветското схващане и докара до това, че руснаците в този момент изпитват огромни компликации при определянето на личната си национална еднаквост.
Резултати от промените
Най-положителното достижение на 90-те години на предишния век беше освобождението на икономическата интензивност. Комунистическата концепция, че национализирането на индустриалните запаси на страната ще докара до невиждана успеваемост на производството, се оказа фикция. Комунистическите страни изоставаха доста от пазарните стопански системи във всяко отношение и една след друга се отказваха от концепцията за централизирана стопанска система. Днес сме очевидци на удивителен театър: стартирането на частното предприемачество от комунистически Китай - и вследствие на това, близостта му до превръщането му във втората по величина стопанска система в света. Въпреки че промените от началото на 90-те години се оказаха мъчно тестване за доста съветски жители, съгласно мен те бяха неизбежни. Приватизацията на предприятията и земята, премахването на контрола върху цените и изоставянето на държавния монопол върху валутните интервенции - всичко това разреши на виталния стандарт да се увеличи до невиждани висоти.
През първите 10 години на 21-ви век стопанската система продължи да пораства с над 6% годишно, търговията на дребно, откакто се поправя по отношение на инфлацията, съвсем се удвои сред 1999 и 2007 година, а междинната работна заплата се утрои. Реформите обаче не доведоха до появяването на стопанска система на свободната самодейност. Политологът Леон Арон го обобщава по следния метод: " Руският капитализъм се роди в институционален и юридически вакуум. Докато Върховният съвет не затвори източника на нови политически благоприятни условия, съветските приватизатори поставиха всички старания да трансфорат държавната благосъстоятелност в частна, без да си създадат труда да открият главната институционална и правна конструкция, която се е развивала през вековете, с цел да понижи разноските на капитализма, като да вземем за пример: неприкосновеността на контракта, обезпечена от самостоятелна и обективна правосъдна система; самостоятелни професионални асоциации; държавни организации, които пазят вложителите и потребителите; модерни цивилен, търговски и наказателни кодекси ".
Източник: zonanews.bg
КОМЕНТАРИ