Как да мислим спокойно при плащане в нова валута и за секунди да сметнем рестото наум
От през днешния ден към този момент публично сме в еврозоната. През януари ще можем да плащаме в магазина както с левове по този начин и с евро. Тънкият миг при разпоредбите е, че в случай че платим сметка от 26,83 лева с банкнота от 50 лв., ще получим рестото в евро – 11,84 евро. Много е объркващо и терзанието, както за нас, по този начин и в главата на търговеца. ФОКУС ще се опита да внесе малко ред в този безпорядък.
Смяната на валутата не се усеща най-силно в новините, а в най-обикновените обстановки – в магазина, в аптеката, на касата. Там, където решенията се взимат бързо, а сметките – мислено. Един от най-чувствителните моменти в този развой е връщането на рестото.
Точно в тези няколко секунди човек остава без нормалните си ориентири. Сумата е позната, само че валутата – не напълно. В главата потегля превалутиране, до момента в който обстановката към този момент е завършила и касата е затворена. Това поражда не толкоз съмнение, колкото чувство за неустановеност – дали всичко е било тъкмо.
Важно е да се каже ясно, че в първите месеци множеството грешки няма да са умишлени. И продавачите, и клиентите ще се приспособяват. Именно по тази причина обаче вниманието става по-важно от всеки път.
Менталната инспекция или по какъв начин да сметнем за 3 секунди
Не е нужно да знаете точния курс до петия знак след запетаята. За ежедневни покупки е задоволителна приблизителна, само че бърза инспекция.
Най-лесният ориентир –1 евро е почти 2 лв.
Да, курсът не е тъкмо подобен, само че за ресто от няколко евро е изцяло задоволителен и ще ви покаже незабавно дали има фрапираща разлика.
ФОКУС дава прегледен образец:
– Ако би трябвало да получите към 4 лева ресто очаквайте почти 2 евро.
– Ако получите 1 евро, има проблем.
– Ако получите 1,90–2,10 евро, приемате, че е в границите на естественото.
Най-често проблемите ще идват не от огромни разлики, а от дребни отклонения. Закръгляване, бързане, автоматизъм. Понякога самата динамичност на обстановката – опашка, звук, идващ клиент, кара човек да одобри рестото, без да го огледа деликатно.
Има и чисто психически миг. Много хора се тормозят да попитат, с цел да не наподобяват дребнави или подозрителни. Това безмълвие обаче работи против самите тях.
Проблемът е, че старите привички към този момент не работят по същия метод. Докато изградим нови, несигурността е естествена.
Смяната на валутата не се усеща най-силно в новините, а в най-обикновените обстановки – в магазина, в аптеката, на касата. Там, където решенията се взимат бързо, а сметките – мислено. Един от най-чувствителните моменти в този развой е връщането на рестото.
Точно в тези няколко секунди човек остава без нормалните си ориентири. Сумата е позната, само че валутата – не напълно. В главата потегля превалутиране, до момента в който обстановката към този момент е завършила и касата е затворена. Това поражда не толкоз съмнение, колкото чувство за неустановеност – дали всичко е било тъкмо.
Важно е да се каже ясно, че в първите месеци множеството грешки няма да са умишлени. И продавачите, и клиентите ще се приспособяват. Именно по тази причина обаче вниманието става по-важно от всеки път.
Менталната инспекция или по какъв начин да сметнем за 3 секунди
Не е нужно да знаете точния курс до петия знак след запетаята. За ежедневни покупки е задоволителна приблизителна, само че бърза инспекция.
Най-лесният ориентир –1 евро е почти 2 лв.
Да, курсът не е тъкмо подобен, само че за ресто от няколко евро е изцяло задоволителен и ще ви покаже незабавно дали има фрапираща разлика.
ФОКУС дава прегледен образец:
– Ако би трябвало да получите към 4 лева ресто очаквайте почти 2 евро.
– Ако получите 1 евро, има проблем.
– Ако получите 1,90–2,10 евро, приемате, че е в границите на естественото.
Най-често проблемите ще идват не от огромни разлики, а от дребни отклонения. Закръгляване, бързане, автоматизъм. Понякога самата динамичност на обстановката – опашка, звук, идващ клиент, кара човек да одобри рестото, без да го огледа деликатно.
Има и чисто психически миг. Много хора се тормозят да попитат, с цел да не наподобяват дребнави или подозрителни. Това безмълвие обаче работи против самите тях.
Проблемът е, че старите привички към този момент не работят по същия метод. Докато изградим нови, несигурността е естествена.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ