Три варианта и едно решение за ЧЕЗ
Вече трета седмица живеем в сагата ЧЕЗ, без да е ясно дали и по кое време ще има развръзка. На процедура главните разновидности за развиване на договорката са три: недопускане от българските регулатори или нейното "пускане ", без или със присъединяване на страната в собствеността, написа Евгений Кънев за "Капитал ". При realpolitik обаче подобаващият вид зависи не просто от волята и опциите на страната, а най-много от това какви действителни или хипотетични опасности желае да адресира, с цел да стане тя допустима за необятната аудитория.
Да разгледаме тези разновидности в резюме.
Вариант 1: Недопускане на договорката.
От позиция на потребителите, данъкоплатците, а и на самата страна е най-удачно тази договорка да не се осъществя. А най-лесният метод това да стане е регулаторите - най-много Комисия за защита на конкуренцията и КВЕР - да си свършат работата, в случай че са налице действителни опасности. Ако липсват лостове - което е много подозрително – внасят се промени в законодателството, преди тези регулатори да са сезирани и по този начин договорката се обезсмисля. Или политическият риск толкоз нараства, че става недопустим за банките, които са подготвени да я финансират.
И в действителност - в случай че най- сериозният проблем на тази договорка е неналичието на управнически и финансов потенциал на "Инерком ", то тогава за какво той би трябвало да е на българските консуматори, а не на ЧЕЗ, която би трябвало да откри покупател, отговарящ на същите условия от 2004 година за приемане на лиценз от КВЕР?
Вариант 2: "Пускане " на договорката
При такова всеобщо отрицание на купувача обаче наподобява, чевариантът за безпроблемно утвърждение на договорката от регулаторите и без друга интервенция на страната е минимум евентуален. Дори хипотетично да нямаше основни опасности с управническия потенциал (примерно нает професионален мениджърски екип) или с произхода на част от финансирането (примерно изцяло легално и чисто въпреки и от политически неприемливи дестинации) на купувача, държавно управление е към този момент в режим "да се направи нещо и да се успокоят хората ".
Вариант 3: "Пускане " на договорката с присъединяване на страната в собствеността
Най-лошият вид. Освен че е противопоказен (виж "Десет аргументи страната да не придобива дял в ЧЕЗ България "), този вид ще има отрицателни резултати за всички участници и на пазара, и в ръководството и ненужно ще ангажира бюджета с доста скъпа инвестиция за решение на проблем от компетенциите не на акционерите, а на регулаторите.
В най-лошия случай тази държавна инвестиция ще стане отвратително скъпа, в случай че при неразбираемите клаузи на офшорното финансиране присъединяване на страната единствено в капитала на "Инерком ", каквато е поръчката, се окаже незадоволително за ефикасен надзор. А придобиването на мажоритарен пакет или цялостен надзор, както и наложителната тежка капиталова стратегия за развиване на мрежата ще костват евентуално не стотици милиони, а над милиард. Ако се стигне до този призрачен сюжет, то най-малко страната би трябвало да употребява всички механизми да получи опцията за привличане на другите акционери при бъдеща продажба на каузи си и незабавно да стартира такава процедура.
Така на процедура единственото положително решение е, в случай че регулаторите откажат договорката. Но като теглим чертата, най-големият въпрос е за какво ЧЕЗ не може да откри действителен стратегически вложител. Въпрос с доста дълъг, само че може би не толкоз комплициран отговор.
*Авторът Евгений Кънев е капиталов съветник
Да разгледаме тези разновидности в резюме.
Вариант 1: Недопускане на договорката.
От позиция на потребителите, данъкоплатците, а и на самата страна е най-удачно тази договорка да не се осъществя. А най-лесният метод това да стане е регулаторите - най-много Комисия за защита на конкуренцията и КВЕР - да си свършат работата, в случай че са налице действителни опасности. Ако липсват лостове - което е много подозрително – внасят се промени в законодателството, преди тези регулатори да са сезирани и по този начин договорката се обезсмисля. Или политическият риск толкоз нараства, че става недопустим за банките, които са подготвени да я финансират.
И в действителност - в случай че най- сериозният проблем на тази договорка е неналичието на управнически и финансов потенциал на "Инерком ", то тогава за какво той би трябвало да е на българските консуматори, а не на ЧЕЗ, която би трябвало да откри покупател, отговарящ на същите условия от 2004 година за приемане на лиценз от КВЕР?
Вариант 2: "Пускане " на договорката
При такова всеобщо отрицание на купувача обаче наподобява, чевариантът за безпроблемно утвърждение на договорката от регулаторите и без друга интервенция на страната е минимум евентуален. Дори хипотетично да нямаше основни опасности с управническия потенциал (примерно нает професионален мениджърски екип) или с произхода на част от финансирането (примерно изцяло легално и чисто въпреки и от политически неприемливи дестинации) на купувача, държавно управление е към този момент в режим "да се направи нещо и да се успокоят хората ".
Вариант 3: "Пускане " на договорката с присъединяване на страната в собствеността
Най-лошият вид. Освен че е противопоказен (виж "Десет аргументи страната да не придобива дял в ЧЕЗ България "), този вид ще има отрицателни резултати за всички участници и на пазара, и в ръководството и ненужно ще ангажира бюджета с доста скъпа инвестиция за решение на проблем от компетенциите не на акционерите, а на регулаторите.
В най-лошия случай тази държавна инвестиция ще стане отвратително скъпа, в случай че при неразбираемите клаузи на офшорното финансиране присъединяване на страната единствено в капитала на "Инерком ", каквато е поръчката, се окаже незадоволително за ефикасен надзор. А придобиването на мажоритарен пакет или цялостен надзор, както и наложителната тежка капиталова стратегия за развиване на мрежата ще костват евентуално не стотици милиони, а над милиард. Ако се стигне до този призрачен сюжет, то най-малко страната би трябвало да употребява всички механизми да получи опцията за привличане на другите акционери при бъдеща продажба на каузи си и незабавно да стартира такава процедура.
Така на процедура единственото положително решение е, в случай че регулаторите откажат договорката. Но като теглим чертата, най-големият въпрос е за какво ЧЕЗ не може да откри действителен стратегически вложител. Въпрос с доста дълъг, само че може би не толкоз комплициран отговор.
*Авторът Евгений Кънев е капиталов съветник
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ