Разпада ли се демокрацията у нас?
За тези читатели, които се стопират единствено на заглавието и първото изречение, и минават към идната публикация: да, разпада се. Разпада се под тежестта на апатията на все по-голям дял от гласоподавателите, все по-широкото въздействие на популизма и неспособността на обичайните партии да се приспособяват към непрекъснато изменящите се действителности.
Незаобиколимият факт е, че все по-малко хора вземат присъединяване в изборния развой. Историческият обзор обособява няколко стадия на развиване на изборната интензивност у нас – през 90-те години тя е извънредно висока, в огромна степен в резултат на промяната на режима и еуфорията от измененията. В идващите две десетилетия интензивността се задържа в диапазона 50-55% (ако оставим настрани изборите за европейски парламент, които обичайно притеглят по-малко интерес) – релативно ниско за страна с рекламация за развита народна власт, само че към момента надалеч от притеснителното. Изборната серпантина, почнала след пандемията обаче донесе спад със приблизително 10 пункта от предходните нива – към 40% на множеството избори след 2020 година, до малко над 1/3 на последните, провели се предходната неделя.
Причината, заради която демокрацията въобще съществува, е, с цел да даде достъп на жителите си до лост, с който да въздействат на процеса на взимане на групови решения. В актуалната обстановка обаче над 2/3 от тези, които имат това право у нас непринудено се отхвърлят от него.
Причините, наподобява, са най-общо две: първата е, че измежду поредност от парламентарни избори, които не съумяват да доведат до устойчиво ръководство на масата от гласоподавателите им е омръзнало да се разхождат до урните, очаквайки че още веднъж няма да има позитивен резултат. Другата, и надалеч по-притеснителна, е че значително хора към този момент не намират този модел на ръководство изначално за подобаващ, и надлежно бойкотират присъединяване в него.
Този извод е в ясно благозвучие със сериозния растеж на изборните резултати на антисистемните популистки партии, които взети дружно получават над 24% от гласовете. Основният им мотор е отричането както на демократичната народна власт, по този начин и на осъзнатия разумен избор на България да бъде част от групата на европейските и натовските страни. Това, несъмнено, върви с фаворизиране на властническия модел на ръководство, комбиниран с увлечение към Русия и съдружниците ѝ, въпреки видимо пакетиран като „ личен път “ или „ интереса на елементарния човек “. Тази група гласоподаватели – дружно със забележителен дял от негласуващите – би предпочела цялостна смяна на модела и преориентиране на страната, което няма по какъв начин да се дефинира по различен метод с изключение на като разпад на демокрацията.
В такива случаи е редно да се потърсят и виновниците. Негласувалите най-вероятно имат причина за това, а хората с антилиберални полезности – причина, заради която не имат вяра в демократичната народна власт. Вероятно част от негласувалите са удовлетворени от положението на нещата до степен да не търсят нито „ наказване “, нито „ смяна “; същите може и да смятат, че като цяло всички съществени играчи на политическия терен са еднообразно допустими и не биха заплашили триумфа на бизнеса им или качеството на персоналния им живот.
Но в следствие виждаме некадърност на обичайните, „ систематични “ партии да убедят все по-голям дял от електората, че заслужават доверие да ръководят и че са в положение по някакъв метод да допринесат за подобряването на средата и благосъстоянието. Ако партиите неведнъж и дълготрайно се провалят в тази си задача, целият развой на представителна народна власт се изпразва от наличие – в случай че няма кой да бъде определен, няма смисъл от избори.
Разбира се, разпадът на демокрацията у нас под натиска на апатията, популизма и неадекватността на партиите надалеч не е неминуем. За да бъде избегнат обаче е належащо всички участници в политическия развой да положат неимоверното изпитание и да покажат, че могат да ръководят за реализация на хрумвания и цели, разнообразни от властта сама за себе си.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Незаобиколимият факт е, че все по-малко хора вземат присъединяване в изборния развой. Историческият обзор обособява няколко стадия на развиване на изборната интензивност у нас – през 90-те години тя е извънредно висока, в огромна степен в резултат на промяната на режима и еуфорията от измененията. В идващите две десетилетия интензивността се задържа в диапазона 50-55% (ако оставим настрани изборите за европейски парламент, които обичайно притеглят по-малко интерес) – релативно ниско за страна с рекламация за развита народна власт, само че към момента надалеч от притеснителното. Изборната серпантина, почнала след пандемията обаче донесе спад със приблизително 10 пункта от предходните нива – към 40% на множеството избори след 2020 година, до малко над 1/3 на последните, провели се предходната неделя.
Причината, заради която демокрацията въобще съществува, е, с цел да даде достъп на жителите си до лост, с който да въздействат на процеса на взимане на групови решения. В актуалната обстановка обаче над 2/3 от тези, които имат това право у нас непринудено се отхвърлят от него.
Причините, наподобява, са най-общо две: първата е, че измежду поредност от парламентарни избори, които не съумяват да доведат до устойчиво ръководство на масата от гласоподавателите им е омръзнало да се разхождат до урните, очаквайки че още веднъж няма да има позитивен резултат. Другата, и надалеч по-притеснителна, е че значително хора към този момент не намират този модел на ръководство изначално за подобаващ, и надлежно бойкотират присъединяване в него.
Този извод е в ясно благозвучие със сериозния растеж на изборните резултати на антисистемните популистки партии, които взети дружно получават над 24% от гласовете. Основният им мотор е отричането както на демократичната народна власт, по този начин и на осъзнатия разумен избор на България да бъде част от групата на европейските и натовските страни. Това, несъмнено, върви с фаворизиране на властническия модел на ръководство, комбиниран с увлечение към Русия и съдружниците ѝ, въпреки видимо пакетиран като „ личен път “ или „ интереса на елементарния човек “. Тази група гласоподаватели – дружно със забележителен дял от негласуващите – би предпочела цялостна смяна на модела и преориентиране на страната, което няма по какъв начин да се дефинира по различен метод с изключение на като разпад на демокрацията.
В такива случаи е редно да се потърсят и виновниците. Негласувалите най-вероятно имат причина за това, а хората с антилиберални полезности – причина, заради която не имат вяра в демократичната народна власт. Вероятно част от негласувалите са удовлетворени от положението на нещата до степен да не търсят нито „ наказване “, нито „ смяна “; същите може и да смятат, че като цяло всички съществени играчи на политическия терен са еднообразно допустими и не биха заплашили триумфа на бизнеса им или качеството на персоналния им живот.
Но в следствие виждаме некадърност на обичайните, „ систематични “ партии да убедят все по-голям дял от електората, че заслужават доверие да ръководят и че са в положение по някакъв метод да допринесат за подобряването на средата и благосъстоянието. Ако партиите неведнъж и дълготрайно се провалят в тази си задача, целият развой на представителна народна власт се изпразва от наличие – в случай че няма кой да бъде определен, няма смисъл от избори.
Разбира се, разпадът на демокрацията у нас под натиска на апатията, популизма и неадекватността на партиите надалеч не е неминуем. За да бъде избегнат обаче е належащо всички участници в политическия развой да положат неимоверното изпитание и да покажат, че могат да ръководят за реализация на хрумвания и цели, разнообразни от властта сама за себе си.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ