Вече се появиха спекулации, че дните на Ангела Меркел като

Вече се появиха спекулации, че дните на Ангела Меркел като канцлер са преброени. Провалът на по този начин наречената „ ямайска “ коалиция сред Свободната демократическа партия, „ Зелени “ и Съюза (ХДС/ХСС), хвърли Германия в неспокойно море на неустойчивост. Германските ръководещи и най-много медии упрекват младия водач на Свободната демократическа партия Кристина Линднер за неналичието на съдружно съглашение. Заради тяхното отдръпване от масата на договарянията Меркел загуби сили и има вероятност за безпорядък, какъвто Федералната република не е виждала от дните на Ваймарска Германия. А дали всичко това е по този начин? Сега, когато договарянията за „ ямайска “ коалиция се провалиха, натискът против Социалдемократическата партия на Мартин Шулц се усилва, с цел да ги накара да създадат тъкмо това, което Шулц се зарече да не прави – присъединяване в нова огромна коалиция. Трудно е човек да се сети за по-добър метод за опазване на стабилността в Германия от този. Голяма коалиция ще завоюва време и ще разреши да се избегнат нови, предварителни избори, чийто резултат е непредсказуем. Най-големият печеливш от предварителен избор ще бъде „ Алтернатива за Германия “, на която ще се отдаде да потвърди, че обичайните парии са неспособни да правят даже съществени задания като образуване на държавно управление.
Е, и огромната коалиция си има минуси. Нито Съюза (ХДС/ХСС), нито Социалдемократическата партия завоюваха политически дивиденти от съглашението между тях. В последните федерални избори и двете обединения демонстрираха много слаб резултат, до момента в който в това време Свободната демократическа партия и " Алтернатива за Германия " взеха надлежно 10.7% и 13% и влязоха в Бундестага за първи път.
Идеята за „ ямайска “ коалиция от дълго бе фантазия на немските центристи, които бяха погълнати от вярата, че „ Зелени “, до неотдавна определяни от някои като консервативни, могат да работят дружно с Християндемократическия съюз. Всъщност, би трябвало да отбележим, че много вода изтече от образуването на партията „ Зелени “, като групировката стана много комерсиална, а последния път, в който бе включена в държавно управление бе по времето на канцлера Герхард Шрьодер, който заемаше длъжността до 2005 година
Що се отнася до Свободната демократическа партия, тя най-вероятно направиха по-добрия ход от своя позиция. Последния път, в който групировката се коалира в Меркел, бе обсъждана като „ патерица на властта “ и като резултат даже не съумя да мине бариерата от пет % на изборите през 2013 година Пътят към възобновяване на престижа на партията бе дълъг и сложен. Младият водач Линднер прокара нова линия във групировката, в това число и по-твърда позиция що се отнася до бежанците. Пред него стои опцията да продължи със завоя към дясното от ролята на опозиционер, събирайки по този метод политически дивиденти по сходство на Себастиан Курц, който завоюва парламентарните избори в Австрия по-рано тази година.
Една от аргументите, поради която Германия стана очевидец на завръщането на Свободната демократическа партия и издигането на „ Алтернатива за Германия “, е тъй като Християндемократическия съюза на Меркел постепенно се придвижи към центъра на политическия набор, което бе и за голямо страдание на Християнсоциалния съюз, баварския сътрудник на Меркел. По сходство на Конрад Аденауер, мотото на Меркел също е „ Без опити “. Точно тя постави всички спънки пред развиването на нуклеарната енергетика след повредата в АЕЦ Фукушима в Япония. Меркел също по този начин одобри бежанците от Близкия изток, нещо което оказа помощ да се сътвори нужната среда за издигане на дясна партия, каквато е " Алтернатива за Германия ". И въпреки крайнодясната групировка да стартира като партия, искаща възобновяване на Дойче марката, тя последователно се измести към популисткото дясно, нещо което е подтиквано от миграционната политика на Меркел, като постепенно и последователно разви избран политически ревизионизъм.
Въпросът пред германците сега е елементарен: желаят ли те да се отделят от „ майчината “ грижа на Меркел и да влязат в нова епоха, която скъсва всички обичаи открити от остарялата Бонска република? Или желаят ли да продължат да свирят на същата струна, сигурни, че ще има кой да държи хаоса надалеч от страната, най-малко за още няколко години, преди Меркел да реши да постави завършек на политическата си кариера. Прост въпрос, в действителност.
National Interest