Путин и властта - докато смъртта ги раздели
Вече никой не може да надмине Путин: той би могъл да остане президент на Русия, до момента в който навърши 84 години. Как ли ще наподобява страната през 2036? Константин Егерт рисува мрачна картина в коментар за Deutsche Welle .
Класическото произведение на Пушкин " Борис Годунов ", оповестено през 1831, стартира с една сцена, в която жителите на Москва - и благородниците, и елементарните хора - се събират пред портите на един манастир. Главният воин, който е зет на умрелия цар Фьодор, се е затворил в светата обител. Царят не е оставил собствен директен правоприемник и Годунов се преструва, че не желае да заеме престола, предлаган му от Съвета на болярите. Първоначално той инсценира своето отвращение, само че по-късно " приема " молбата на масите да се възкачи на престола.
По творбата на Пушкин, чието деяние се развива в края на 16-и и началото на 17-и век, по-късно Модест Мусоргски основава световноизвестната си опера. Творбата се трансформира в едно от най-хубавите на практика управления за съветската (и изобщо за авторитарна) политика.
Във вторник Владимир Путин влезе в ролята на Годунов: той се остави да бъде " уверен " от депутатите в Държавната дума, че било добре за стабилността на Русия да се нулират неговите досегашни управнически мандати. През 2024 година ще изтече неговият четвърти и, съгласно Конституцията, финален вероятен президентски мандат. Сега обаче нещата се трансформират: откакто досегашните мандати се нулират, Путин ще може да се кандидатира за още два и да остане в Кремъл до 2036 година, когато би навършил 84 години. Конституционната корекция, предвиждаща нулирането, беше препоръчана от Валентина Терешкова - първата космонавтка в света, която се радва на огромна известност измежду сънародниците си. От тази позиция това беше един доста интелигентен пиар ход на Кремъл.
Само час по-късно Путин (чиято стратегия нормално е запълнена за месеци напред) се появи персонално в Народното събрание и показва цялостно примирение. Той разгласи, че ще одобри предлагането, в случай че преди този момент Конституционният съд на страната удостовери законността на тази стъпка. И в случай че на планувания за април референдум, който няма наложителен темперамент, съветските гласоподаватели одобрят препоръчаната от самия Путин конституционна промяна. А защото тя планува и повече обществени заплащания за по-бедните руснаци, няма никакво подозрение, че съветските жители ще поддържат предлагането. Ако ли пък не, тогава управляващите ще се погрижат да обезпечат " верните " резултати - посредством нормалните лостове за операция на изборните описи и стартирането на съответните бюлетини в урните.
По-трудно би било да се обезпечи утвърждението на конституционните съдии. Така да вземем за пример през 1998 година същият този съд отхвърли да нулира управническите мандати на Борис Елцин, макар че първият му мандат беше на един в това време разрушен юридически индивид - той беше определен за президент на една от руските републики, а не на самостоятелна страна. Освен това през 1993 година Русия одобри нова конституция. Сегашните конституционни съдии обаче се славят с това, че постоянно извършват желанията на Путин. Да не забравяме и това, че съветското правораздаване не се базира на правосъдна процедура и затова съдиите елементарно биха могли да кажат, че " преди е било по този начин, само че през днешния ден е друго ".
Демонстративно Путин отхвърли предлагането на един народен представител да отпаднат всички ограничавания във връзка с президентските мандати. Новите конституционни ремонти плануват два мандата по шест години. Така Путин става единственият, управлявал толкоз дълго, и се трансформира в един тип " бащица на народа ". На доктрина поправките съставляват напредък, защото съгласно сегашната правна уредба президентът има право на два поредни управнически мандата - само че не еднократно. Путин един път към този момент употребява тази малка врата, когато през 2008 година - след изкарани два президентски мандата - за малко си замени мястото с тогавашния министър-председател Дмитрий Медведев.
Като се има поради сегашната му възраст (през октомври той ще навърши 68 години) новите ремонти де факто биха създали Владимир Путин пожизнен президент - стига той да го желае. Първоначално това ще му донесе известни преимущества, само че в дълготраен проект ще си навлече неприятности.
Путин още един път се потвърди като безспорен център на политическия живот в Русия. Сега, когато всички във и към Кремъл ще стартират да гадаят по кое време Путин ще се откаже от президентското място и на кого ще съобщи поста, подмазването измежду представителите на така наречения политически хайлайф ще доближи нова връхна точка. Путин постави край и на неяснотата, която настъпи след 15 януари, когато разгласи предлагането си за конституционни промени. Сега той ще получи повече власт, без обаче публично да носи отговорност за икономическата обстановка в страната. А тя несъмнено ще се утежнява, откакто предходната седмица Кремъл влезе във война със страните от ОПЕК.
В по-дългосрочна вероятност нещата не наподобяват по никакъв начин розови. И тъй като ядрото гласоподаватели на Путин, които са родени още по руско време, непрекъснато се свива, все по-трудно ще бъде да разграничаваме сред непоклатимост и застоялост. А хората в огромните градове като Москва, Санкт Петербург и още десетина други места, където се прави съветската политика, ще знаят, че конституционната промяна нарушава освен духа, само че и буквата на закона. Част от тях евентуално ще избяга от страната, а това ще отслаби още повече икономическия и интелектуален капацитет на Русия.
Онези, които ще останат, ще се тревожат от ден на ден. По-младите в управническия кръг на Путин няма да останат изключително удовлетворени от вероятността да търпят още 15 години застаряващия си началник, както и старците в неговия вътрешен кръг на властта. Засега не се обрисуват вътрешни борби за власт както по времето на Сталин, само че отсега нататък това не е изключено.
Като слага знак за тъждество сред " непоклатимост " и " Путин ", президентът поема голямо задължение на плещите си. В хилядолетната история на страната то нерядко се е оказвало непостижимо за индивида, поел тази отговорност. Просто прочетете Пушкин.
Класическото произведение на Пушкин " Борис Годунов ", оповестено през 1831, стартира с една сцена, в която жителите на Москва - и благородниците, и елементарните хора - се събират пред портите на един манастир. Главният воин, който е зет на умрелия цар Фьодор, се е затворил в светата обител. Царят не е оставил собствен директен правоприемник и Годунов се преструва, че не желае да заеме престола, предлаган му от Съвета на болярите. Първоначално той инсценира своето отвращение, само че по-късно " приема " молбата на масите да се възкачи на престола.
По творбата на Пушкин, чието деяние се развива в края на 16-и и началото на 17-и век, по-късно Модест Мусоргски основава световноизвестната си опера. Творбата се трансформира в едно от най-хубавите на практика управления за съветската (и изобщо за авторитарна) политика.
Във вторник Владимир Путин влезе в ролята на Годунов: той се остави да бъде " уверен " от депутатите в Държавната дума, че било добре за стабилността на Русия да се нулират неговите досегашни управнически мандати. През 2024 година ще изтече неговият четвърти и, съгласно Конституцията, финален вероятен президентски мандат. Сега обаче нещата се трансформират: откакто досегашните мандати се нулират, Путин ще може да се кандидатира за още два и да остане в Кремъл до 2036 година, когато би навършил 84 години. Конституционната корекция, предвиждаща нулирането, беше препоръчана от Валентина Терешкова - първата космонавтка в света, която се радва на огромна известност измежду сънародниците си. От тази позиция това беше един доста интелигентен пиар ход на Кремъл.
Само час по-късно Путин (чиято стратегия нормално е запълнена за месеци напред) се появи персонално в Народното събрание и показва цялостно примирение. Той разгласи, че ще одобри предлагането, в случай че преди този момент Конституционният съд на страната удостовери законността на тази стъпка. И в случай че на планувания за април референдум, който няма наложителен темперамент, съветските гласоподаватели одобрят препоръчаната от самия Путин конституционна промяна. А защото тя планува и повече обществени заплащания за по-бедните руснаци, няма никакво подозрение, че съветските жители ще поддържат предлагането. Ако ли пък не, тогава управляващите ще се погрижат да обезпечат " верните " резултати - посредством нормалните лостове за операция на изборните описи и стартирането на съответните бюлетини в урните.
По-трудно би било да се обезпечи утвърждението на конституционните съдии. Така да вземем за пример през 1998 година същият този съд отхвърли да нулира управническите мандати на Борис Елцин, макар че първият му мандат беше на един в това време разрушен юридически индивид - той беше определен за президент на една от руските републики, а не на самостоятелна страна. Освен това през 1993 година Русия одобри нова конституция. Сегашните конституционни съдии обаче се славят с това, че постоянно извършват желанията на Путин. Да не забравяме и това, че съветското правораздаване не се базира на правосъдна процедура и затова съдиите елементарно биха могли да кажат, че " преди е било по този начин, само че през днешния ден е друго ".
Демонстративно Путин отхвърли предлагането на един народен представител да отпаднат всички ограничавания във връзка с президентските мандати. Новите конституционни ремонти плануват два мандата по шест години. Така Путин става единственият, управлявал толкоз дълго, и се трансформира в един тип " бащица на народа ". На доктрина поправките съставляват напредък, защото съгласно сегашната правна уредба президентът има право на два поредни управнически мандата - само че не еднократно. Путин един път към този момент употребява тази малка врата, когато през 2008 година - след изкарани два президентски мандата - за малко си замени мястото с тогавашния министър-председател Дмитрий Медведев.
Като се има поради сегашната му възраст (през октомври той ще навърши 68 години) новите ремонти де факто биха създали Владимир Путин пожизнен президент - стига той да го желае. Първоначално това ще му донесе известни преимущества, само че в дълготраен проект ще си навлече неприятности.
Путин още един път се потвърди като безспорен център на политическия живот в Русия. Сега, когато всички във и към Кремъл ще стартират да гадаят по кое време Путин ще се откаже от президентското място и на кого ще съобщи поста, подмазването измежду представителите на така наречения политически хайлайф ще доближи нова връхна точка. Путин постави край и на неяснотата, която настъпи след 15 януари, когато разгласи предлагането си за конституционни промени. Сега той ще получи повече власт, без обаче публично да носи отговорност за икономическата обстановка в страната. А тя несъмнено ще се утежнява, откакто предходната седмица Кремъл влезе във война със страните от ОПЕК.
В по-дългосрочна вероятност нещата не наподобяват по никакъв начин розови. И тъй като ядрото гласоподаватели на Путин, които са родени още по руско време, непрекъснато се свива, все по-трудно ще бъде да разграничаваме сред непоклатимост и застоялост. А хората в огромните градове като Москва, Санкт Петербург и още десетина други места, където се прави съветската политика, ще знаят, че конституционната промяна нарушава освен духа, само че и буквата на закона. Част от тях евентуално ще избяга от страната, а това ще отслаби още повече икономическия и интелектуален капацитет на Русия.
Онези, които ще останат, ще се тревожат от ден на ден. По-младите в управническия кръг на Путин няма да останат изключително удовлетворени от вероятността да търпят още 15 години застаряващия си началник, както и старците в неговия вътрешен кръг на властта. Засега не се обрисуват вътрешни борби за власт както по времето на Сталин, само че отсега нататък това не е изключено.
Като слага знак за тъждество сред " непоклатимост " и " Путин ", президентът поема голямо задължение на плещите си. В хилядолетната история на страната то нерядко се е оказвало непостижимо за индивида, поел тази отговорност. Просто прочетете Пушкин.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ