Човешката жестикулация е наследство от рибите
Вече е открито изчезналото звено, което свързва жестовете с думите и се оказва, че то ни е завещание не от кого да е, а от рибите.
Това изяснява за какво хората употребяват жестове, макар че могат да изкажат възприятията и мислите си единствено благодарение на думите, без да си оказват помощ с ръце.
Учен от Корнуелския университет - професор Андрю Бас, е стигнал до извода, че тайната на човешката жестикулация се крие в специфичен отдел в мозъка на рибите.
Според него този отдел на рибешкия мозък управлява придвижването на перките – те служат на рибите освен за напредване във водата, само че също по този начин и за подаване и приемане на сигнали.
Професорът счита, че при по-висшите организми, какъвто е индивидът, жестикулацията се резервира, макар че налице към този момент е и речта.
Точно този отдел, който управлява придвижването на перките при рибите, при птиците и бозайниците еволюира в комплицирани невронни взаимовръзки.
Те спомагат за управлението на жестовете при тях и по този метод се добавя връзката сред представителите на обособените типове. Това е особено за другите скотски и пернати типове и укрепва връзката.
При хората жестовете се появяват по време на диалог най-вече когато се стигне до прочувствени прояви. Като цяло хората не жестикулират прекомерно доста по време на диалози, изключително когато те са от формален темперамент.
Но когато диалогът одобри прочувствен колорит, ръцете също влизат в роля на комуникатор и с тяхна помощ човек показва разнообразни свои страсти.
С жестовете си той укрепва това, което желае да изрече с думи. Но и без да приказва, всички участници в диалога елементарно схващат какво се пробва да каже с жестове.
Това завещание е част от генетичната памет на хората и се отприщва при прочувствени прояви. Тогава хората, без да осъзнават какво вършат, стартират да ръкомахат, с цел да покажат какво тъкмо желаят да кажат на събеседниците си.
Теорията за еволюцията на невроните у пернатите и бозайниците, които са наследили жестикулацията от рибите, към момента се удостоверява и от самостоятелни откриватели.
