СТУДЕНИ ДОСИЕТА – НАЧАЛОТО НА КРАЯ, СКРИТО В ПОЩЕНСКА КУТИЯ: 24 години от ликвидирането на Митко Маймуняка
Легендата на ВИС Митко Маймуняка бе премахнат преди 24 години, а поръчителите и причинителите на атентата против него са следващите неразкрити убийци от годините на прехода. Екзекуцията на зам.-шефа на ВИС-2 Димитър Димитров в действителност слага началото на чистката, която завърши с убийството на Георги Илиев и краха на силовата формация.
О, времена, о, нрави
През 2003 година умират още Филип Найденов-Фатик, Румен Маринов-Нарциса и Константин Димитров-Самоковеца. За убийството на Нарциса полицията подозира интервенция на други висаджии като безследно изчезналия Мето Илиенски. Методи Методиев изчезва след погребението на Нарциса, а през 2008 година е разгласен за мъртъв. Същата версия върлува и за Митко Маймуняка – че е поръчан от среди в самата формация, която стартира да се разпада. Краят на ерата ВИС завършва с убийството на боса на ВАИ Холдинг Георги Илиев на 25 август 2005 година, убит от незнаен снайперист в курорта Слънчев бряг.
След убийството на Главния през годините от ВАИ Холдинг умират още контрабандистът Иван Тодоров-Доктора и Антон Милтенов – Клюна, а холдинга се наследи от Мая Илиева. Веселата вдовица продаде сдружението през 2018г. на друга вдовица от силовата формация – Надя Ставрева Иванова, дамата на Маймуняка.
Сделката бе на мрачно дълго време, само че излезе от анонимност на 28 септември 2018-а. Според контракта за прекачване на дялове „ радостната вдовица ” е отстъпила всичките 1000 дружествени дяла, представляващи 100% от капитала на комерсиалното сдружение, на друга вдовица от силовата формация – Надя Ставрева Иванова. Цената на договорката е повече от „ впечатляваща “ – смешните 10 хиляди лв..
Така, против единствено тези 10 бона вдовицата на Димитър Димитров стана едноличен притежател на холдинга с активи за стотици хиляди и стабилен бизнес с заведения за хранене и счетоводни услуги.
Емблематичното сдружение е директен правоприемник на скандалната застрахователната компания ВИС-2 и предшествалата я охранителната компания ВИС. Чрез холдинга през годините бяха вложени милионите, изкарани от рекет, силово обезпечаване и трафик на дрога от Васил и Георги Илиеви.
Историята
Около 20 часа на 28 януари 2002 година най-близкият им сподвижник, 35-годишният Димитър Димитров-Маймуняка паркира мерцедеса си в столичния квартал „ Стрелбище “ пред блока, в който живее приятелката му Надя Иванова. От автомобила излизат тримата му гардове. Във входа влиза първо единият, следван от Маймуняка, а вторият се движи компактно зад него. Третият застава да чака пред входа, оглеждайки обширно региона на междублоковото пространство. Няколко секунди след влизането във входа на Маймуняка и гардовете му последва страховит гърмеж.
Бомба, заложена в една от пощенските кутии на най-горния ред, избухва, разкъсвайки телата на мъжете. По-късно проверяващите откриват, че адската машина е с 500 г тротилов еквивалент. Задействана е с отдалечено. Мощността й е толкоз огромна, че избива вратите и изпочупва прозорците на жилищата до осмия етаж в блок 27.
Истинско знамение е, че Маймуняка и защитата му към момента са живи. Причината, открита след това е, че гърмежът е над главите им и това ненапълно ги съхранява.
Бомбата, умъртвила Димитър Димитров, е същински шедьовър, толкоз съвършено нападение с експлозив не е имало в България през последните години, настояват специалисти по гърмежите. Според тях атентатът против Маймуняка е доста по-добре квалифициран даже от убийството на Йордан Марков, който беше взривен в асансьор във Варна на 21 ноември 1996 година.
В адската машина поръчана за убийството на Димитров има с изключение на 500-грамовият тротилов еквивалент и различен експлозив. Бомбата е била сложена в пощенска кутия навръх височината на главата на жертвата. Това демонстрира, че атентаторите са се подготвяли дълго и доста добре са проучили целта.
Терористите са следили напълно от близко по какъв начин мерцедесът на Маймуняка стопира пред входа. После по какъв начин вътре влиза единият телохранител, след това вторият. Димитров прекрачва прага трети, след него се шмугва водачът. Точно сега, в който босът от ВИС минава до пощенската кутия, атентаторите натискат копчето и взривяват експлозива.
Макар и съществено ранени, гардовете на Маймуняка съумяват да го качат на мерцедеса и да го откарат във Военномедицинска академия. Той издъхва след два дни в кома – на 30 януари към 17 часа. Лекуващият доктор подвига плещи:
„ Тежък кръвоизлив на мозъка. Леталният излаз бе неминуем. Нямаше бъдеще за моя пациент, не и на тоя свят. “
На „ другия “ свят Маймуняка може да се е срещнал към този момент с най- положителните си другари
Приживе държи на бюрото си фотосите трансформирали се в некролози. На борческата легенда Васил Илиев. И на неуловимия автокрадец Мико Цанов. Тяхно общо дело е охранителната компания ВИС-1, те тримата я основават през 1993 година. Заедно са във възходи и падения до оня априлски ден на 1995 година, когато Маймуняка носи кръста пред ковчега на Васил Илиев в траурното шествие събрало стотици висаджии и хиляди хора в Кюстендил.
Aтентатът против боса от някогашната формация ВИС се случва тъкмо когато по малкия екран се оповестява за всеобщи арести на 180 престъпни лица с висящи каузи. Покушението е осъществено в миг, когато най-демонстративно са вдигнати на крайник всички сили на реда в България.
Престъпниците пет пари не дават за пушилката на полицията – гърмят навръх старта й, с цел да чуят висаджиите, че по-нататък не те ще командват парада.
Убийството на Маймуняка се преглежда като сигнал за разбъркването на пластовете в подземния свят. Избраният за цел е освен дясна ръка на починалия Васил Илиев, само че и един от най-приближените на брат му Георги Илиев, който е поел юздите на ВИС.
Факт е, че висаджиите не са давали такава едрокалибрена жертва от 1995 година, когато са премахнати поредно основателят на групировката и представителят й за Южното Черноморие – босът на Първа частна милиция Георги Николов-Мечката.
Целта е водачите на ВИС да се почувстват уязвими. Взривът е поръчан от среди в самата формация, която от няколко години е разпокъсана, оповестиха тогава източници от Министерство на вътрешните работи.
Убийството сигурно няма да провокира ответни терористични удари и разпалване на гангстерска война в страната
Заради атентата даже ще се успокои напрежението, натягано от известно време в някои среди от някогашната ВИС, безапелационни са специалистите от вътрешното министерство. Малко преди да бъде пратен на оня свят, Димитър Димитров декларира пред кореспондент от вестник „ Дневник “:
„ Доста предприемачи приготвят и осъществят предизборната акция на политиците, няма какво да се лъжем… Всички ние, по този начин наречените мутри, сме нужни единствено преди избори. После всички се покриват “.
По това време ВИС стартира да губи протекциите на кабинета на Иван Костов, откакто той отстъпва властта на Симеон. През мандата на Костов следовниците на Васил Илиев укрепват бизнеса си и получават апетитни части от приватизацията. Докато сикаджиите по Костово време са изместени от доходоносните браншове.
В годините преди Симеон Сакскобургготски да поеме властта, множеството от ликвидираните са свързани със структурите на СИК. Така е с разстрела на Пламен Иванов-Фалконети, с бомбения атентат в хотел „ Амбасадор “, с взривяването на Момчил Бенев в „ Бояна “, с изтезанието на Поли Пантев на остров Аруба.
Дали Маймуняка – момчето от петричкото село Добрилати, е заслужен да бъде обект на политическа вендета?
Да, уверени са в НСБОП, където е оперативното му дело.
МИТКО, ВЪЗПИТАНИКЪТ на школата по битка в ЦСКА, става прочут на полицейските издирвачи на първо време около кървавата престрелка в столичния квартал „ Дружба “ през 1994 година. По това време той крачи отпред на ударните бригади на ВИС. Периодът на рекета – с лепенките на застрахователите от ВИС и СИК по колите и магазините. Времена за знамение и приказ – притежатели на коли и търговски обекти, които са пропущали да се застраховат при него понасят жестоки санкции – на мода са бухалките и бомби самоделки.
Сочат го като създател на метода „ аутодафе “ – крадените коли да се скриват на Витоша – нагоре в планината и да избухват в пламъци, в случай че някой не заплати за тях.
Първата му служба във ВИС е на лидер на група по издирването на коли. Маймуняка се самоназначава на нея малко след 1998 година, когато скандалните трибуквени застрахователни компании остават без лицензи. Взема им ги тогавашният началник на Министерство на вътрешните работи Богомил Бонев и по този начин удря мъчително автомафията.
Но тя се съвзема след нещо сходно на пластична интервенция: ВИС се преобразява в „ Юпитер “, а СИК – в „ Булинс “.
Когато висаджиите почват да губят пазари, Димитър Димитров и аверът му Мико Цанов нападат конкуренцията. Серията демонстративни обири на коли, застраховани в „ Булинс “, носи обръщение:
„ Уважаеми клиенти, елате в „ Юпитер “, тя е по- надеждната! “
Бригадите за коли на ВИС са разпуснати, откакто изчезват колите на някои „ уважаеми “ босове на сенчестия бизнес. Тактическа неточност. Тогавашният началник на НСБОП военачалник Румен Миланов отбелязва в изявление:
– Силовите групировки ВИС и СИК се размиват дотам, че съвсем не съществуват.
Всъщност групировките са си налице и си съществуват, просто босовете им легализират бизнеса си, стават финансови благодетели на футболни клубове.
Маймуняка също основава законна скица на облагите си
Официално той е съучастник на Георги Илиев във „ ВАИ Петролиум “ АД. Фирмата му „ Ирида-71″ ЕООД развива комерсиална и складова активност. А сдружението му „ Металтест “ ООД е основано за внос-износ на метали и скрап.
Същевременно някогашният рекетьор спонсорира тима на столичния квартал „ Дружба “, вкарва го в Б-група. После придвижва целия отбор дружно с треньорите в Пазарджик. Става президент на футболния клуб „ Хебър “. Отборът изпада от елита, само че той употребява след това неговия лиценз, с цел да взе участие с отбора „ Беласица “ във висшата футболна лига. Знае се, че той печели от взети на концесия плажове в Поморие, Созопол и Слънчев бряг, както и от заведенията към тях. Споделял обаче в последно време, че му трябват огромни суми, с цел да влага още в морския бизнес.
Твърди се, че същинската причина за изтезанието са свързани с ползите на Маймуняка към набиращата скорост по това време втора вълна от всеобщата приватизация у нас.
Точно в този интервал 1998-2005 година доста хора от междинен диаметър се разсъниха богати, а други не съумяха да се класират и изпаднаха зад борда. Може би по никакъв начин не е инцидентен фактът, че и до момента убийството на Митко Маймуняка, както и разстрелите на неговите съратници от тъмната страна на прехода, не са разкрити. Публична загадка е, че тогавашният ешелон на бързобогатеещите през днешния ден е част от едрия капитал у нас.
35-годишният някогашен герой от петричкото село Добри лаки (общ. Струмяни) не беше малоумен. Още приживе в частен диалог той споделя:
„ Ще пристигна време, когато тези от нас, които сложиха началото, ще станат демоде и тогава ще почнат да ги убиват наред “.
Прогнозата се оказва точна
Със гибелта му настава и края на ерата на приемливост в средите на мутрите.
Неговата гибел изважда на ярко и връзките на мутрите с политиката – споделя някогашният началник на НСБОП Кирил Радев. Всяка власт си има любимци измежду групировките. Бомбата за Димитър Димитров гръмна малко откакто сините отстъпиха на жълтите Национална движение „Симеон Втори" ръководството на страната. И откакто стана ясно, че ВИС и СИК – в своя мутирал тип – ще би трябвало да сменят позициите си.
А другояче фасон за по-умерена политика на групировката е завещан от убития в края на април 1995 година основател на империята ВИС Васил Илиев.
„ Маймуняка беше извънредно непосредствен с него, както и с брат му Георги, само че същото не може да се каже за взаимоотношенията сред братята “, настояват осведомени близки до върховете на групировката.
Вицепрезидентът на ФК „ Беласица “ Димитров постоянно е бил за безконфликтно развиване на бизнеса на някогашната застрахователна компания. Той даже постоянно е посредничел интензивно в туширането на напрежение сред ВИС и други силови групировки – СИК, ТИМ и „ Спартак “, свидетелстват пък оперативни служащи.
Единственият по-сериозен случай преди убийството му е през 1995 година, когато барети го атакуват дружно с защитата му на пазара в столичния квартал „ Иван Вазов “.
Маймуняка е главният трафикант на скъпи лимузини, които се крадат и се употребяват за потребностите на холдинга. Като осигурител пък се занимава с издирването на крадени коли от съперници. Маймуняка е директен „ шеф “ на Митко Цанов – Митко Шперца или Цайса. Според Министерство на вътрешните работи този човек е от най-хубавите в занаята с отключването на коли.
Прякорът
Димитър Димитров е наименуван Маймуняка, тъй като по рождение единият му крайник е по-къс и леко накуцва. Това обаче не му пречи да се потвърждава на тепиха. Мятал се като маймуна, престорвал се на надвит и внезапно се нахвърлял на съперника. Устремът му бил толкоз огромен, че в детските години в Петричко първо го наричали Петлето.
Маймуняка влиза в полезрението на Министерство на вътрешните работи още при започване на мутренската война. При кървавата престрелка в столичния квартал „ Дружба “ на 11 януари 1994 година, при която умират четирима от ударните бригади, които Маймуняка оглавява – познатите в тези години момчета с спортни екипи и златни ланци, признаващи предпочитано марката „ Мерцедес “.
Знаков миг в историята на Димитър Димитров – Маймуняка е казусът от февруари 2000 година, когато с 30 изстрела в тавана на кръчма „ Стражите “ в Банско приключва сборичкване и респектира шефката, която понечила още в 3 след среднощ да загаси осветлението. Това се случва по време на присъединяване на фолкзвездата Лия и негова държанка към оня миг, до момента в който Надя, настоящата му и публична другарка си е в столичния квартал „ Стрелбище “, където по-късно той намира гибелта си.
Публична загадка е, че шлагерът на Лия „ Дяволски чаровник “, в действителност е отдаден точно на Димитър Димитров. Динамиката във взаимоотношенията сред Лия, Маймуняка и Надя останаха недоизказани и недоразбрани, само че на погребението му беше фолкзвездата, до момента в който тогава 25-годишната Надя се оказа шефка на митичната ВАИ Холдинг.
„ Няма какво да приказвам! “ – отсича внезапно Лия, запитана за огромната обич на нейния живот.
Всеки идващ ден я отдалечава от времето, в което тя изпява на фамозния някогашен герой най-нежните думи:
„ Ти, мъж като магия. Ти, огън и буря.
Ти, безконечната мистерия. Ти, моя болежка сладка! “
„ Болките ми в този момент са други “ – прибавя красивата певица няколко години откакто лирическият воин на шлагера й е грубо погубен.
– Нямам концепция за какво взривиха Митко…
Двайсет и четири години по-късно ехото от гърмежа още отеква, само че отговорите по този начин и не пристигнаха. В досието „ Маймуняка “ истината остана затрупана под руините на прехода, дружно с цяла една ера, в която гибелта решаваше разногласията, а паметта се опасяваше да приказва.
Димитър Димитров/ SafeNews
Източници: telegraph, lupa.bg,pomislete.com
Още вести четете в: България, Крими & Темида, Темите на деня За още настоящи вести: Последвайте ни в Гугъл News