Остатъците от активите наАгробиохим в Стара Загора вече се ...подаряват
Вече четвърт век научаваме нови и нови обстоятелства за незаконната приватизация сред които и за унищожаването на най-големия Азотно-торов цех ( "Агробиохим " АД) в Стара Загора.
За следващ път синдикът на сдружението Димитър Смиленов се пробва да събере
последните мижави средства,
посредством продажбата на „ огризките “ от активите на оповестения в неплатежоспособност някогашен химически комбинат.
За 11 декември той е оповестил осем търга за продажба на парцели, които са били благосъстоятелност на предприятието. След десетките опити за продажба цената им към този момент е станала повече от смехотворна.
Така да вземем за пример 18 132 кв.м. аграрни терен в землището на село Хрищени край Стара Загора, ще се търгува на цена от 9 660 лв.. Или за по два декара за...лев. Същата е обстановката с още 15 042 кв.м., които ще бъдат продавани за 7 980 лв.. И макар сякаш възходящия интерес към придобиване на аграрни земи у нас, в случай че се вгледаме в печалния опит от предходните продажби, надали можем да чакаме, че мераклиите ще направат опашка пред офиса на синдика.
Други 3 878 кв.м. в същото землище пък ще се продават за 60 % от последната им оценка или за 1800 лв.. Още три терена в урбанизирана територия на същото място с обща повърхност от близо 7.5 дка са оценени на 9024 лв.. Остатъкът от предопределената за химическа и каучукова индустрия парцел (така е избран в обявлението) с повърхност от 111 кв.м. е оценена на 768 лв.. По-скъпи тук са парцелите, които имат статут на така наречен „ територия за превоз “. Четирите поземлени парцела в нея с обща повърхност към 8 дка са с оценка 120 912 лв..
Още 5920 кв.м в село Дълбоки се оферират за 2160 лв..
Още при предходните търгове, оповестени от синдика, когато други сходни парцели се търгуваха "малко по-скъпо “ – за към 4 лева на квадратен метър,
„ Банкеръ “ изрази недоумението си от обстоятелството,
че въпреки ръководещите да настояват, че ползата към индустриалните зони у нас е по-голям, в сравнение с са опциите на държавното дружество „ Индустриални зони “, управлението на въпросното сдружение като че ли по никакъв начин не се интересува от опцията за покупки на земи в тях. Въпреки, че става въпрос за парцели с построена инженерна инфраструктура и това е известно от дълго време.
Дълговете на банкрутиралите предприятия от химическата промишленост, които наброяват десетки милиони са основно към държавните сдружения „ Булгаргаз, “ НЕК и Мини „ Марица Изток “,а при тези равнища на търговия те посмъртно няма по какъв начин да бъдат върнати.
Задълженията, за които става дума към 30 септември 2000-а, когато комбинатът в Стара Загора се насочи по пътя към банкрута, надвишават 90 млн. лв.. А единствено отговорностите към служащите в него по това време бяха на стойност 5 млн. лв..Пак тогава наличните материални активи не надвишават 10-12 млн. лв. (но преди десетките им преоценки).
Не бива да се не помни също, че през годините се е налагало държавната хазна да отпуска спомагателни средства за „ обезопасяването “ на региона от остатъчни рискови химикали и токсични субстанции. Съвсем неотдавна за следващ път се наложи хазната да "олекне " с близо 500 хил.лв,, с цел да бъдат изкупени 83 дка, частни улици на територията на някогашния азотно –торов цех, с цел да може компаниите, които работят на тази територия, да разширят производствата си и в последна сметка да работят обикновено.
Чрез тези
продажби на парче
през годините проблемите освен не се решаваха, а в противен случай - задълбочаваха се.
Преди няколко години стана ясно, че компаниите, които работят на площадка на “Агробиохим” изпитват изострен дефицит от електрическа енергия поради ниския потенциал на съществуващата кабелна мрежа. Тогава общината и обслужващият района търговец на електрическа сила - ЕВН България Електроразпределение” АД, бяха принудени да вършат всевъзможни гимнастики, с цел да могат да изградят нужните им уреди.
И за следващ път „ Банкеръ “ задава въпроса не е ли време, днешните управници да престанат да се оправдават за несгодите единствено с несъмнено безумните решения на предшествениците си за приватизация и полуприватизация на сходни сдружения. И да решат какво може да бъде избавено през днешния ден и в този момент. Още повече, че в тази ситуация с „ Агробиохим “, въпреки повече от 20 на 100 от акциите да „ прелетяха “ към всевъзможен тип приватизационни фондове, въпреки всичко контролният пакет остава в Министерството на стопанската система...
Това сочат данните от осведомителната система "Дакси " към 2002 –а, когато притежател на 79% от капитала на "Агробиохим " е Министерството на стопанската система. Тогава "Стара планина холд " е имало 10.48% от сдружението, група физически лица са притежатели са държали акции за 7.3% от капитала. Останалите акции са били разпределени на към 20 акционери, главно капиталови медиатори, само че дяловете им са под 1 на 100.
За следващ път синдикът на сдружението Димитър Смиленов се пробва да събере
последните мижави средства,
посредством продажбата на „ огризките “ от активите на оповестения в неплатежоспособност някогашен химически комбинат.
За 11 декември той е оповестил осем търга за продажба на парцели, които са били благосъстоятелност на предприятието. След десетките опити за продажба цената им към този момент е станала повече от смехотворна.
Така да вземем за пример 18 132 кв.м. аграрни терен в землището на село Хрищени край Стара Загора, ще се търгува на цена от 9 660 лв.. Или за по два декара за...лев. Същата е обстановката с още 15 042 кв.м., които ще бъдат продавани за 7 980 лв.. И макар сякаш възходящия интерес към придобиване на аграрни земи у нас, в случай че се вгледаме в печалния опит от предходните продажби, надали можем да чакаме, че мераклиите ще направат опашка пред офиса на синдика.
Други 3 878 кв.м. в същото землище пък ще се продават за 60 % от последната им оценка или за 1800 лв.. Още три терена в урбанизирана територия на същото място с обща повърхност от близо 7.5 дка са оценени на 9024 лв.. Остатъкът от предопределената за химическа и каучукова индустрия парцел (така е избран в обявлението) с повърхност от 111 кв.м. е оценена на 768 лв.. По-скъпи тук са парцелите, които имат статут на така наречен „ територия за превоз “. Четирите поземлени парцела в нея с обща повърхност към 8 дка са с оценка 120 912 лв..
Още 5920 кв.м в село Дълбоки се оферират за 2160 лв..
Още при предходните търгове, оповестени от синдика, когато други сходни парцели се търгуваха "малко по-скъпо “ – за към 4 лева на квадратен метър,
„ Банкеръ “ изрази недоумението си от обстоятелството,
че въпреки ръководещите да настояват, че ползата към индустриалните зони у нас е по-голям, в сравнение с са опциите на държавното дружество „ Индустриални зони “, управлението на въпросното сдружение като че ли по никакъв начин не се интересува от опцията за покупки на земи в тях. Въпреки, че става въпрос за парцели с построена инженерна инфраструктура и това е известно от дълго време.
Дълговете на банкрутиралите предприятия от химическата промишленост, които наброяват десетки милиони са основно към държавните сдружения „ Булгаргаз, “ НЕК и Мини „ Марица Изток “,а при тези равнища на търговия те посмъртно няма по какъв начин да бъдат върнати.
Задълженията, за които става дума към 30 септември 2000-а, когато комбинатът в Стара Загора се насочи по пътя към банкрута, надвишават 90 млн. лв.. А единствено отговорностите към служащите в него по това време бяха на стойност 5 млн. лв..Пак тогава наличните материални активи не надвишават 10-12 млн. лв. (но преди десетките им преоценки).
Не бива да се не помни също, че през годините се е налагало държавната хазна да отпуска спомагателни средства за „ обезопасяването “ на региона от остатъчни рискови химикали и токсични субстанции. Съвсем неотдавна за следващ път се наложи хазната да "олекне " с близо 500 хил.лв,, с цел да бъдат изкупени 83 дка, частни улици на територията на някогашния азотно –торов цех, с цел да може компаниите, които работят на тази територия, да разширят производствата си и в последна сметка да работят обикновено.
Чрез тези
продажби на парче
през годините проблемите освен не се решаваха, а в противен случай - задълбочаваха се.
Преди няколко години стана ясно, че компаниите, които работят на площадка на “Агробиохим” изпитват изострен дефицит от електрическа енергия поради ниския потенциал на съществуващата кабелна мрежа. Тогава общината и обслужващият района търговец на електрическа сила - ЕВН България Електроразпределение” АД, бяха принудени да вършат всевъзможни гимнастики, с цел да могат да изградят нужните им уреди.
И за следващ път „ Банкеръ “ задава въпроса не е ли време, днешните управници да престанат да се оправдават за несгодите единствено с несъмнено безумните решения на предшествениците си за приватизация и полуприватизация на сходни сдружения. И да решат какво може да бъде избавено през днешния ден и в този момент. Още повече, че в тази ситуация с „ Агробиохим “, въпреки повече от 20 на 100 от акциите да „ прелетяха “ към всевъзможен тип приватизационни фондове, въпреки всичко контролният пакет остава в Министерството на стопанската система...
Това сочат данните от осведомителната система "Дакси " към 2002 –а, когато притежател на 79% от капитала на "Агробиохим " е Министерството на стопанската система. Тогава "Стара планина холд " е имало 10.48% от сдружението, група физически лица са притежатели са държали акции за 7.3% от капитала. Останалите акции са били разпределени на към 20 акционери, главно капиталови медиатори, само че дяловете им са под 1 на 100.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ