Индийската “Марсианска орбитална мисия” активира всички инструменти, започва да търси изчезналия метан!
Вчера, на 1 октомври (сряда), индийската “Марсианска орбитална задача ” стартира публично своята научна активност, откакто всички принадлежности на борда бяха сполучливо задействани.
Очакваше се автоматизираната междупланетна станция да работи в орбита към Марс най-малко шест месеца, само че по-късно се оказа, че маневрата за нахлуване в орбита е изразходила по-малко гориво от предстоящото, което е чудесна вест и може да разреши работа в продължение на най-малко една година. Разбира се, всичко зависи от работоспособността на бордовите системи.
На фотографията: метановият датчик, един от научните принадлежности на индийската “Марсианска орбитална задача ”. Photo credit: ISRO
Камерата на “Марсианска орбитална задача ” беше задействана първа, незабавно след идването. След това беше задействан метановия датчик, след него термалния спектрометър и екзосферния анализатор. Вчера бе задействан последния уред – Лайман-алфа фотометъра.
Засега има проекти да бъде сбъднат един рунд на наблюдения до 19 октомври, след което комета ще облети Марс. След облитането на кометата ще бъде извършен втори рунд на наблюдения.
От всички научни принадлежности, учените чакат с неспокойствие новините най-много от метановия датчик. Метанът е най-простата органична молекула и тъй като на Земята 90% от неговото количество е артикул от активността на живите организми, смята се, че възможното му съществуване в марсианската атмосфера може да е белег и за съществуването на марсиански живот.
Проблемът е, че до този миг марсоходът “Кюриосити ” (който работи на повърхността на Марс от 2012 година) не е съумял да открие никакъв метан. А това е в несъгласие с наблюдения през 2003 и 2006 година, които демонстрират, че на Марс има метан. Съгласно разбиранията ни за марсианската атмосфера, метанът може да просъществува не повече от 300-600 година, което е къс геологичен период. Ако метан бъде открит на Марс, има огромна опция да е получен от активността на живи организми. Разбира се, геологични източници също не са изключени – да вземем за пример, посредством геохимичния развой серпентинизация – чрез химични взаимоотношения с минерала оливин.
При всички случай, в случай че на Марс има метан, това би било индикатор, че планетата е или биологически, или геологически дейна.
Освен всичко това, на 30 септември админите на НАСА и индийската галактическа организация подписаха документи, които узаконяват изстрелването на взаимен сателит за наблюдаване на Земята и поставят началото на бъдеща взаимна задача до Марс.
По време на сегашния стадий на проучването на Червената планета, данни от екзосферния анализатор на индийската задача ще бъдат оценени взаимно с данни от американската задача “Мейвън ”, която също дойде в орбита към Марс предходната седмица и която ще учи атмосферата на планетата.
За повече информация: Planetary.org
