Експертен анализ: Защо руските бомбардировачи Су-24 са податливи на аварии и катастрофи?
Вчера, 10 октомври, в авиобазата Хмеймим в Сирия изненадващо се разруши при политане съветски свръхзвуков фронтови бомбардировач Су-24М2: самолетът не изхвърчал, не съумял да спре в рамките на пистата и излязъл отвън нея, като екипажът умрял. Това е мотив БЛИЦ да прегледа сложната орис на този несъмнено мощен аероплан, белязан от съвсем 100 тежки случая, като в 40% от тях е умрял най-малко единият от двамата летци. Всички 1400 създадени самолета от този вид са градивно комплицирани машини. Косвена визия дава оборудването в пилотската кабина, командващо системите на бомбардировача: 46 знака, 206 сигнални лампи и лампи-бутони, над 20 ръчки, над 300 изключватели и превключватели.
Високата плътност с електроника и автоматика предизвикат на собствен ред голям брой отводи на системите.
Държавните тествания на самолета са извършени от януари 1970 до юли 1974 година, признат е на въоръжение през февруари 1975 година По време на тестовите полети пораждат „ титанови” пожари в лопатките на компресора на моторите АЛ-21Ф3 и гърмежи в горивните камери.
Първата злополука е още на 28.8.1973 година освен това е двойна – умират екипажи в Ахтубинск и в Липецк. Общо по време на тестванията са изгубени 14 броя Су-24 и са починали 13 летци-изпитатели, посредством катапултиране са се избавили единствено 8 души.
Тежките повреди и произшествия не престават и откакто самолетът е признат на въоръжение: неизправности в моторите (запалват се във въздуха), недостатъци в хидросистемата, отказвало ръководството, единствено едното крило си променяло стреловидността...
В интернет се сочи източник, съгласно който единствено в интервала 1988-1992 година се разрушили 27 самолета, само че цифрите наподобяват повишени. Факт е обаче, че през 1998 година заместник-главнокомандващият Военновъздушни сили Виктор Кот декларирал в Държавната дума, че „ Су-24 в този момент са най-аварийните летателни апарати”.
В другите статистики има разминаване в изброяването на случаите със Су-24, само че техният сбор е много над 80. В това число не влизат бойните загуби в разнообразни спорове (Чечня, Южна Осетия, Сирия), пропуснати са и другите произшествия във Военновъздушни сили на Алжир, Либия, Иран, Сирия, Таджикистан и Украйна. Не влизат и двата загадъчни случая, когато на съветски летища изгарят едновременно по три бомбардировача (единият е в навечерието на инвентаризационна ревизия).
Голямата аварийност на Су-24 припомня за прословутия „ летящ ковчег” МиГ-19. И двата мощни самолета ги сплотява фактът, че в някаква степен бяха преходни сред две генерации и не бяха до дъно „ изпипани” (спираха мотори във въздуха, отхвърляше хидравлика и автоматика).
Сходни обстоятелства и аналогични разсъждения се отнасят и за неповторимия по благоприятни условия американски F-104 Starfighter. Само месец след доставянето в Германия (януари 1962 г.) се разруши първият изтребител, на 19 юни с.г. се разруши цяла група от 4 самолета, а до 11 декември 1984 година починаха 116 немски летци. Общите загуби на Федерална Република Германия възлязоха на колосалните 30% от доставените 960 изтребителя. Канада пък загуби цели 46% от парка F-104s (110 от 235).
Концепцията за изброените три вида изтребители (вкл. F-104) идваше малко подранила във времето – военната просвета формулира потребности, изпреварили опциите в развиването на техниката. Проблемите на МиГ-19 бяха решени с МиГ-21, а Су-24М2 в този момент изразходва в Сирия по директното си предопределение остатъчния времеви запас, преди да го замести Су-34.
Ганчо КАМЕНАРСКИ, БЛИЦ
Високата плътност с електроника и автоматика предизвикат на собствен ред голям брой отводи на системите.
Държавните тествания на самолета са извършени от януари 1970 до юли 1974 година, признат е на въоръжение през февруари 1975 година По време на тестовите полети пораждат „ титанови” пожари в лопатките на компресора на моторите АЛ-21Ф3 и гърмежи в горивните камери.
Първата злополука е още на 28.8.1973 година освен това е двойна – умират екипажи в Ахтубинск и в Липецк. Общо по време на тестванията са изгубени 14 броя Су-24 и са починали 13 летци-изпитатели, посредством катапултиране са се избавили единствено 8 души.
Тежките повреди и произшествия не престават и откакто самолетът е признат на въоръжение: неизправности в моторите (запалват се във въздуха), недостатъци в хидросистемата, отказвало ръководството, единствено едното крило си променяло стреловидността...
В интернет се сочи източник, съгласно който единствено в интервала 1988-1992 година се разрушили 27 самолета, само че цифрите наподобяват повишени. Факт е обаче, че през 1998 година заместник-главнокомандващият Военновъздушни сили Виктор Кот декларирал в Държавната дума, че „ Су-24 в този момент са най-аварийните летателни апарати”.
В другите статистики има разминаване в изброяването на случаите със Су-24, само че техният сбор е много над 80. В това число не влизат бойните загуби в разнообразни спорове (Чечня, Южна Осетия, Сирия), пропуснати са и другите произшествия във Военновъздушни сили на Алжир, Либия, Иран, Сирия, Таджикистан и Украйна. Не влизат и двата загадъчни случая, когато на съветски летища изгарят едновременно по три бомбардировача (единият е в навечерието на инвентаризационна ревизия).
Голямата аварийност на Су-24 припомня за прословутия „ летящ ковчег” МиГ-19. И двата мощни самолета ги сплотява фактът, че в някаква степен бяха преходни сред две генерации и не бяха до дъно „ изпипани” (спираха мотори във въздуха, отхвърляше хидравлика и автоматика).
Сходни обстоятелства и аналогични разсъждения се отнасят и за неповторимия по благоприятни условия американски F-104 Starfighter. Само месец след доставянето в Германия (януари 1962 г.) се разруши първият изтребител, на 19 юни с.г. се разруши цяла група от 4 самолета, а до 11 декември 1984 година починаха 116 немски летци. Общите загуби на Федерална Република Германия възлязоха на колосалните 30% от доставените 960 изтребителя. Канада пък загуби цели 46% от парка F-104s (110 от 235).
Концепцията за изброените три вида изтребители (вкл. F-104) идваше малко подранила във времето – военната просвета формулира потребности, изпреварили опциите в развиването на техниката. Проблемите на МиГ-19 бяха решени с МиГ-21, а Су-24М2 в този момент изразходва в Сирия по директното си предопределение остатъчния времеви запас, преди да го замести Су-34.
Ганчо КАМЕНАРСКИ, БЛИЦ
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ