Възможно ли е извънземни да са открили живот на Земята

Възможно ли е извънземни да са разкрили живот на Земята по време на ледниковия интервал? Нови научни проучвания търсят отговора на този въпрос и се пробват да дефинират какъв брой рисковите климатични промени в предишното са засегнали светлината, отразена от земната растителност и предавана в космоса.

Погледната от надалеч, нашата планета съставлява една точица светлина в небето. Въпреки че голям брой радио сигнали са изпратени до евентуални извънземни слушатели, нито един от тези сигнали не е пътувал повече от няколко десетки светлинни години. От своя страна предаваните земни светлини предизвестяват галактиката за своето наличие в продължение на милиони години. Сухоземните растения отразяват мощно инфрачервената светлина, предавана от земната повърхнина, което резултира като отличителна линия, наречена растителна алена външна страна или VRE.

" Ние знаем от по-ранни изследвания, че растителността е доловима в актуалния набор, само че била ли е растителността забележима, когато на Земята е било доста по-студено, в сравнение с през днешния ден? ", се чуди Люк Арнолд от Обсерваторията на Хот Прованс във Франция.

Арнолд и сътрудниците му взимат климатичните модели от неотдавнашните ледникови интервали, както и от последните топли интервал и ги употребяват за възпроизвеждане на отразяващия набор на Земята от предишното.Резултатите от тези опити демонстрират, че VRE е останал релативно непрекъснат междузвезден фар през хилядолетията.

Данните от наблюденията на галактическите кораби, както и земното отражение, следено от Луната, демонстрират, че съществуват следи на живот в спектъра на светлината, отразявана от Земята. Така също и остатъчните следи от газове като О2 и метан, са намек за съществуването на живот. Дори още повече говореща за това е дребна вадичка в спектъра на 700 нанометъра, където рефлектирането на светлината внезапно става по-силно към по-дълги талази.

Тази периферна линия, зараждаща на границата сред забележимата светлина и инфрачервената, се дължи на фотосинтезиращите растения. Те гълтам забележимата част на спектъра светлина, където по-голямата част от силата е резултат от слънчевата светлина. Растенията също по този начин отразяват и инфрачервената светлина, евентуално с цел да се избегне прегряване.

Поради растителното си покритие, Земята отразява 5% повече инфрачервена светлина, в сравнение с би отразявала, в случай че не са налични растения. Арнолд и сътрудниците му са любопитни, дали този дребен VRE сигнал е бил вероятен за наблюдаване по време на ледниковия интервал.

Използвайки палеоклиматични модели, откривателите дефинират какъв е бил биомът (тундрата, тропическите гори, пустинята и т.н.) за всяка точка на Земята по време на един от най-топлите и на най-студените интервали.

Всеки биом отразява друг набор на светлината в космоса. Спътникът на Европейската галактическа организация GOME (Глобален мониторинг на озоновия експеримент) е записал отражението, което дава всеки от тези биоми.

Чрез съчетание на местоположението на биомите и сателитните данни с модели на облачно покритие и морски лед, екипът учени възпроизвежда глобално-осреднен набор светлина за Земята. Резултатите демонстрират, че VRE е бил по-малък (около 4%) по време на на най-студения интервал и по-голям (около 6%) по време на най-топлия интервал.

" Основният извод е, че даже и при климатични крайности растителността остава забележима ", споделя Арнолд.