Милиардер и филантроп, обичан и мразен едновременно: Бил Гейтс на 65
Възможно ли е да изградиш световна софтуерна империя и да имаш огатство от 116 милиарда $, а да те дефинират като човеколюбец? Да, в случай че се казваш Бил Гейтс. Създателят на " Майкрософт “ през днешния ден навършва 65 години.
Като младеж Бил Гейтс стартира да се интересува оттогава прохождащите компютърни технологии. През 1970-те той си слага за цел всеки да има достъп до компютър. И стартира настойчиво да работи по въпроса.
През 1975 година Гейтс прекъсва образованието си в “Харвард”, с цел да основе компанията “Майкрософт” със своя другар Пол Алън. През 1980 година му е предоставено да сътвори операционната система за първия компютър на IBM. За 50 000 $ той купува операционна система, която " Майкрософт” доразвива.
Далновидният предприемач си резервира правото да продава системата и на други производители на компютри. Така се поставят основите на триумфа на “Майкрософт”, на Гейтс и на софтуерната промишленост като цяло.
Операционната система Windows и пакетът от стратегии Office направиха работата с компютър налична за множеството хора, с което първата цел на Гейтс е осъществена: всеки да има достъп до компютър. Очакван непряк резултат е, че даже през днешния ден пазарният дял на Windows е 90%. Практически всеки притежател на компютър употребява и стратегии, създадени от “Майкрософт”.
Цел 2: Запазване на монопола
За да циментира позицията на “Майкрософт”, Гейтс избутва от пътя всяка конкуренция. Съществуването на компанията беше заложено на карта през 1990-те години, когато против “Майкрософт” беше стартирана антитръст процедура.
Операционната система Windows идваше с конфигуриран Internet Explorer, който на практика изключваше от пазара сполучливия съперник Netscape. Компанията на Гейтс беше упрекната, че употребява монопола си, с цел да разшири своето въздействие.
През 2000 година беше отсъдено, че „ Майкрософт “ би трябвало да се разбие на две обособени компании. След обжалване решението беше анулирано. През септември 2001 година новата администрация на Съединени американски щати под управлението на Джордж Буш разгласи, че няма да упорства за разбиването на концерна. И до през днешния ден „ Майкрософт “ остава машина за пари. Наскоро пред американския ефирен канал CNBC Гейтс съобщи: „ Мисля, че най-голямата ми неточност беше, че не бях наясно какъв брой е значимо да имаш връзки във Вашингтон “.
Цел 3: Създаване на една от най-влиятелните организации в света
От години Гейтс не е част от управлението на компанията. С силата, с която сътвори „ Майкрософт “, той се впусна в развиването на фондацията, която основа със брачната половинка си Мелинда. Към 2018 година организацията разполага с 47 милиарда $. Сблъсъкът с бедността при едно тяхно пътешестване в Източна Африка отваря очите и разрушава сърцето на семейство Гейтс, изяснява Мелинда.
Фондацията е разграничена на две. Тръстът към нея ръководи финансите. Сред фирмите, които са вложили в него, са да вземем за пример “Уолмарт”, “Кола-Кола”, “Епъл”, “Амазон” и други. Холдингът “Бъркшър Хатауей” на милиардера и човеколюбец Уорън Бъфет има най-големия дял в него - над седем милиарда $ към лятото на 2020 година.
С тези средства останалата част от фондацията осъществя благотворителните цели на семейство Гейтс. В сферата на опазването на здравето те поддържат проучването и развиването на нови медикаменти и ваксини. Борбата против глада, както и образованието са други акценти в работата на организацията. Списъкът на бенефициентите е дълъг. Сред тях са фармацевтични концерни като “Пфайзър” и “Байер”, както и организации като Световната здравна организация и Уницеф.
Гейтс не повтаря “грешката” да не е добре привързан с политиката. Без контакти с политически и стопански играчи работата на фондация “Гейтс” би била немислима.
Между неуместните конспирации и основателната рецензия
Заради уговорката си по създаване на ваксини Бил Гейтс се трансформира в обект на рецензии по време на пандемията. За бранителите на тайните теории той е истински зложелател: една от неуместните теории гласи, че милиардерът желал да “чипира” популацията, употребявайки ковид за предлог.
Но работата на Гейтс повдига и съществени въпроси. Някои считат, че неутралността на СЗО е застрашена, тъй като фондацията на Бил и Мелинда е вторият максимален донор. Четвърти в тази ранглиста пък е “Глобалният алианс за ваксини и имунизации”. Бил и Мелинда са измежду създателите и донорите и на тази самодейност.
Критиците виждат и различен циничен кръг: фармацевтичният отрасъл е измежду сериозните бенефициенти от дарителството на Гейтс. Като вложител пък Гейтс печели от тяхната работа. Други виждат опасност за демокрацията, тъй като с помощта на тяхната власт и тяхното политическо въздействие супербогатите филантропи могат да дефинират целите на помощта, до момента в който структурните усъвършенствания в здравните системи да вземем за пример остават подценени.
Не е ли филантропията резултат от неравенството?
Темата за филантропията повдига въпроси, с които философът Имануел Кант се занимава в своята „ Метафизика на нравите ": „ Възможността да даряваш, която е резултат от положително стичане на събитията, е значително разследване от облагодетелстването на някои хора от несправедливостта на държавното управление, въвеждаща неравноправие в просперитета, което постанова щедрост от страна на трети лица ", счита Кант.
Във всеки случай филантропската активност съвсем не е понижила положението на Бил Гейтс, тъй като акциите на “Майкрософт” непрестанно порастват. „ Фактът, че участвам в лист на най-богатите, значи, че не разпределям парите си задоволително бързо “, съобщи Гейтс в изявление за “Шпигел” през 2018 година.
Като младеж Бил Гейтс стартира да се интересува оттогава прохождащите компютърни технологии. През 1970-те той си слага за цел всеки да има достъп до компютър. И стартира настойчиво да работи по въпроса.
През 1975 година Гейтс прекъсва образованието си в “Харвард”, с цел да основе компанията “Майкрософт” със своя другар Пол Алън. През 1980 година му е предоставено да сътвори операционната система за първия компютър на IBM. За 50 000 $ той купува операционна система, която " Майкрософт” доразвива.
Далновидният предприемач си резервира правото да продава системата и на други производители на компютри. Така се поставят основите на триумфа на “Майкрософт”, на Гейтс и на софтуерната промишленост като цяло.
Операционната система Windows и пакетът от стратегии Office направиха работата с компютър налична за множеството хора, с което първата цел на Гейтс е осъществена: всеки да има достъп до компютър. Очакван непряк резултат е, че даже през днешния ден пазарният дял на Windows е 90%. Практически всеки притежател на компютър употребява и стратегии, създадени от “Майкрософт”.
Цел 2: Запазване на монопола
За да циментира позицията на “Майкрософт”, Гейтс избутва от пътя всяка конкуренция. Съществуването на компанията беше заложено на карта през 1990-те години, когато против “Майкрософт” беше стартирана антитръст процедура.
Операционната система Windows идваше с конфигуриран Internet Explorer, който на практика изключваше от пазара сполучливия съперник Netscape. Компанията на Гейтс беше упрекната, че употребява монопола си, с цел да разшири своето въздействие.
През 2000 година беше отсъдено, че „ Майкрософт “ би трябвало да се разбие на две обособени компании. След обжалване решението беше анулирано. През септември 2001 година новата администрация на Съединени американски щати под управлението на Джордж Буш разгласи, че няма да упорства за разбиването на концерна. И до през днешния ден „ Майкрософт “ остава машина за пари. Наскоро пред американския ефирен канал CNBC Гейтс съобщи: „ Мисля, че най-голямата ми неточност беше, че не бях наясно какъв брой е значимо да имаш връзки във Вашингтон “.
Цел 3: Създаване на една от най-влиятелните организации в света
От години Гейтс не е част от управлението на компанията. С силата, с която сътвори „ Майкрософт “, той се впусна в развиването на фондацията, която основа със брачната половинка си Мелинда. Към 2018 година организацията разполага с 47 милиарда $. Сблъсъкът с бедността при едно тяхно пътешестване в Източна Африка отваря очите и разрушава сърцето на семейство Гейтс, изяснява Мелинда.
Фондацията е разграничена на две. Тръстът към нея ръководи финансите. Сред фирмите, които са вложили в него, са да вземем за пример “Уолмарт”, “Кола-Кола”, “Епъл”, “Амазон” и други. Холдингът “Бъркшър Хатауей” на милиардера и човеколюбец Уорън Бъфет има най-големия дял в него - над седем милиарда $ към лятото на 2020 година.
С тези средства останалата част от фондацията осъществя благотворителните цели на семейство Гейтс. В сферата на опазването на здравето те поддържат проучването и развиването на нови медикаменти и ваксини. Борбата против глада, както и образованието са други акценти в работата на организацията. Списъкът на бенефициентите е дълъг. Сред тях са фармацевтични концерни като “Пфайзър” и “Байер”, както и организации като Световната здравна организация и Уницеф.
Гейтс не повтаря “грешката” да не е добре привързан с политиката. Без контакти с политически и стопански играчи работата на фондация “Гейтс” би била немислима.
Между неуместните конспирации и основателната рецензия
Заради уговорката си по създаване на ваксини Бил Гейтс се трансформира в обект на рецензии по време на пандемията. За бранителите на тайните теории той е истински зложелател: една от неуместните теории гласи, че милиардерът желал да “чипира” популацията, употребявайки ковид за предлог.
Но работата на Гейтс повдига и съществени въпроси. Някои считат, че неутралността на СЗО е застрашена, тъй като фондацията на Бил и Мелинда е вторият максимален донор. Четвърти в тази ранглиста пък е “Глобалният алианс за ваксини и имунизации”. Бил и Мелинда са измежду създателите и донорите и на тази самодейност.
Критиците виждат и различен циничен кръг: фармацевтичният отрасъл е измежду сериозните бенефициенти от дарителството на Гейтс. Като вложител пък Гейтс печели от тяхната работа. Други виждат опасност за демокрацията, тъй като с помощта на тяхната власт и тяхното политическо въздействие супербогатите филантропи могат да дефинират целите на помощта, до момента в който структурните усъвършенствания в здравните системи да вземем за пример остават подценени.
Не е ли филантропията резултат от неравенството?
Темата за филантропията повдига въпроси, с които философът Имануел Кант се занимава в своята „ Метафизика на нравите ": „ Възможността да даряваш, която е резултат от положително стичане на събитията, е значително разследване от облагодетелстването на някои хора от несправедливостта на държавното управление, въвеждаща неравноправие в просперитета, което постанова щедрост от страна на трети лица ", счита Кант.
Във всеки случай филантропската активност съвсем не е понижила положението на Бил Гейтс, тъй като акциите на “Майкрософт” непрестанно порастват. „ Фактът, че участвам в лист на най-богатите, значи, че не разпределям парите си задоволително бързо “, съобщи Гейтс в изявление за “Шпигел” през 2018 година.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ