Митрополит Николай: Да позволим на Христос да се роди в душите ни
Възлюбени в родилия се Богомладенец братя и сестри,
Отново Светата Църква с боязън и наслада ни благовести тайната на благочестието: „ Бог се яви в плът ” /1Тим.3:16/.
Какъв път би трябвало да извървим ние, днешните християни, с цел да отправим чист, преклонен, благочестив поглед към тази загадка? Път дълъг, по-дълъг и по-труден от пътя на халдейските мъдреци, път който води през скърби към наслада, през времето към вечността. Небесният Цар от великодушие се яви на земята, живя с индивидите, благовести Божията истина, страда и беше разпнат за нас, само че и възкръсна, та всякой, който има вяра в Него, да не погине, а да има живот безконечен. Божият Син се въплъти, с цел да донесе на земята светлина, наслада, мир и обич.
Божествената светлина на Младенеца огрява душата, топли сърцето и успокоява съвестта. Ако светът е озарен от тази незалязваща светлина, би настанала същинска наслада, която никой не може да отнеме, тъй като тази наслада е небесен подарък. Колко умерено ще бъде човечеството, в случай че откри положителния път към мира. Ако открие скъпото богатство на разбирателството, в случай че популяризира богатствата воля и положителните връзки. Тогава ще настъпи същинското утешение, цялостна откровеност и трайно благополучие.
Първата и най-голяма заповед, която Господ Иисус Христос донесе на земята, е да обичаме Бога с всичкото си сърце и всичката си душа, и с всичкия си разсъдък и близък си като себе си. Въпреки тестванията, пред които сме изправени ежедневно със страшната болест на ковид, която през днешния ден покосява страни, нации и доста наши сънародници, макар компликациите, в които се намираме, макар изкушенията в обществото ни, Спасителя Христос се роди поради нас и поради нашето избавление. Но, от опит знаем, че всички сме засегнати от жилото на прегрешението, по тази причина боледуваме и страдаме от непокорство към Божията воля.
Как да се очистим ние, индивидите, облечени в плът? Защо не чуваме Божия апел - „ Елате при мене всички отрудени и обременени и Аз ще ви успокоя “ ( Мат. 11:28)? Когато Господ ни споделя - „ призови Ме в печален ден; Аз ще те избавя… “. (Пс.49:15) и не Го чуваме? Защо мъчно вършим положително, а елементарно вършим зло? Не честваме ли още веднъж Рождество Христово със остарял мая на завист и коварство? (1Кор.5:8).
В този ярък ден кое пречи да се радваме? Кое препятства да се обичаме? Кое отдалечава родственици? Не прегрешението ли, който е от дявола? От какво загиваме, в случай че не от ненавист и грехове! Христос пристигна да донесе мир, като ни сподели - Моя мир ви давам. А ние отхвърляме този небесен подарък и сътворяваме раздори. Христос ни подарява обич, а ние живеем в ненавист. Христос ни подарява помилван, а ние обитаваме в озлобление.
Какво да вършим? Как да живеем с цел да не стават с нас беди, за които научаваме всеки ден от новините? Как да живеем, с цел да се изправи най-накрай историческият път и орис на нашия народ?
Да вдигнем очи към небето , от където ще ни помощ пристигна, тъй като нашата помощ е от Господа, Който сътвори небето и земята, и тъй като Господ ще ни опази от всякакво зло (срв. Пс 210:1-2).
Да вдигнем очи към небето и да се освободим от вътрешната прикованост на суетата на този свят и от робуването на земното. Да отворим сърцата си, с цел да се роди в тях Христос, да дадем душите си на Него, а това значи – на вярата, вярата и любовта, и на тяхната победа!
Но Христовото Рождество няма да бъде избавително за нас, в случай че Той, Христос, не се роди вътре в нас, във Витлеемската пещера на сърцето ни. Ако ние не отворим сърцата си за Него и не се поклоним на Богомладенеца като на Цар в нашето сърце, тогава ние отстъпваме от Бога и от спасението, което Той ни носи. И когато Христос заживее с нас, тогава ние ставаме способни да преодоляваме всяка болежка, всяка компликация и тестване в нашия живот, тъй като с Бога в сърцето страхът изчезва. И умерено можем да кажем – изцели ни, Господи – и изцелени ще бъдем; избави ни – и избавени ще бъдем, тъй като Ти си нашата хвала (срв. Иер.17:14).
Синът Божи се въплъти, с цел да ни уточни правилният път в живота, безконечната истина за индивида и жертвената обич в света. „ Аз съм Пътят и Истината и Животът “ (Йн.14:6). Христос се роди, с цел да обнови душите ни, Христос се роди, с цел да просвети мозъка ни. Христос се роди, с цел да изцери недъзите ни. Затова дано и ние да Го приемем с обич, за станем любвеобилни, миролюбиви и снизходителни. Да съсредоточим всичките си мисли, стремежи и дейности към това да получим Божия мир в живота си, в обществото, в фамилията и с едно сърце и една душа да споделяме: „ Господи! Ти ни даруваш мир… “ (Ис.26:12).
Възлюбени, дано под светлината на благодатта и истината да се приобщим към тайната на Христовото Рождество! Нека позволим на Богомладенеца Христос, Който единствен е Мир и Любов, да се роди в и в нашите души, и в нашите мозъци, и в нашия живот! „ Христос се ражда - славете Го!
Христос слиза от небесата - посрещнете Го! Христос е на земята - възнесете се! Възпявай Господа, ти цяла земя! Люде, възпявайте Господа с забавление, тъй като Той се популяризира! ” С религия и обич да отправим взор с вяра към Богочовека и Спасителя на човешкия жанр и да възкликнем в молитвен глас сходно на Ангелите в Рождественската нощ, които непрекъснато възпяват Божията популярност: „ Слава във висините Богу и на земята мир, сред индивидите снизхождение “ (Лк.2:14).
Поздравявам освещеният клир на Богоспасаемата Пловдивска епархия и всички православни християни със светлото Христово Рождество, и молитвено искам на всички духовно и телесно здраве, благополучие, мир и избавление! Благодатта на Родилия се Богомладенец Господ Иисус Христос да бъде с всички вас!
Амин!
Честито Рождество Христово!
Отново Светата Църква с боязън и наслада ни благовести тайната на благочестието: „ Бог се яви в плът ” /1Тим.3:16/.
Какъв път би трябвало да извървим ние, днешните християни, с цел да отправим чист, преклонен, благочестив поглед към тази загадка? Път дълъг, по-дълъг и по-труден от пътя на халдейските мъдреци, път който води през скърби към наслада, през времето към вечността. Небесният Цар от великодушие се яви на земята, живя с индивидите, благовести Божията истина, страда и беше разпнат за нас, само че и възкръсна, та всякой, който има вяра в Него, да не погине, а да има живот безконечен. Божият Син се въплъти, с цел да донесе на земята светлина, наслада, мир и обич.
Божествената светлина на Младенеца огрява душата, топли сърцето и успокоява съвестта. Ако светът е озарен от тази незалязваща светлина, би настанала същинска наслада, която никой не може да отнеме, тъй като тази наслада е небесен подарък. Колко умерено ще бъде човечеството, в случай че откри положителния път към мира. Ако открие скъпото богатство на разбирателството, в случай че популяризира богатствата воля и положителните връзки. Тогава ще настъпи същинското утешение, цялостна откровеност и трайно благополучие.
Първата и най-голяма заповед, която Господ Иисус Христос донесе на земята, е да обичаме Бога с всичкото си сърце и всичката си душа, и с всичкия си разсъдък и близък си като себе си. Въпреки тестванията, пред които сме изправени ежедневно със страшната болест на ковид, която през днешния ден покосява страни, нации и доста наши сънародници, макар компликациите, в които се намираме, макар изкушенията в обществото ни, Спасителя Христос се роди поради нас и поради нашето избавление. Но, от опит знаем, че всички сме засегнати от жилото на прегрешението, по тази причина боледуваме и страдаме от непокорство към Божията воля.
Как да се очистим ние, индивидите, облечени в плът? Защо не чуваме Божия апел - „ Елате при мене всички отрудени и обременени и Аз ще ви успокоя “ ( Мат. 11:28)? Когато Господ ни споделя - „ призови Ме в печален ден; Аз ще те избавя… “. (Пс.49:15) и не Го чуваме? Защо мъчно вършим положително, а елементарно вършим зло? Не честваме ли още веднъж Рождество Христово със остарял мая на завист и коварство? (1Кор.5:8).
В този ярък ден кое пречи да се радваме? Кое препятства да се обичаме? Кое отдалечава родственици? Не прегрешението ли, който е от дявола? От какво загиваме, в случай че не от ненавист и грехове! Христос пристигна да донесе мир, като ни сподели - Моя мир ви давам. А ние отхвърляме този небесен подарък и сътворяваме раздори. Христос ни подарява обич, а ние живеем в ненавист. Христос ни подарява помилван, а ние обитаваме в озлобление.
Какво да вършим? Как да живеем с цел да не стават с нас беди, за които научаваме всеки ден от новините? Как да живеем, с цел да се изправи най-накрай историческият път и орис на нашия народ?
Да вдигнем очи към небето , от където ще ни помощ пристигна, тъй като нашата помощ е от Господа, Който сътвори небето и земята, и тъй като Господ ще ни опази от всякакво зло (срв. Пс 210:1-2).
Да вдигнем очи към небето и да се освободим от вътрешната прикованост на суетата на този свят и от робуването на земното. Да отворим сърцата си, с цел да се роди в тях Христос, да дадем душите си на Него, а това значи – на вярата, вярата и любовта, и на тяхната победа!
Но Христовото Рождество няма да бъде избавително за нас, в случай че Той, Христос, не се роди вътре в нас, във Витлеемската пещера на сърцето ни. Ако ние не отворим сърцата си за Него и не се поклоним на Богомладенеца като на Цар в нашето сърце, тогава ние отстъпваме от Бога и от спасението, което Той ни носи. И когато Христос заживее с нас, тогава ние ставаме способни да преодоляваме всяка болежка, всяка компликация и тестване в нашия живот, тъй като с Бога в сърцето страхът изчезва. И умерено можем да кажем – изцели ни, Господи – и изцелени ще бъдем; избави ни – и избавени ще бъдем, тъй като Ти си нашата хвала (срв. Иер.17:14).
Синът Божи се въплъти, с цел да ни уточни правилният път в живота, безконечната истина за индивида и жертвената обич в света. „ Аз съм Пътят и Истината и Животът “ (Йн.14:6). Христос се роди, с цел да обнови душите ни, Христос се роди, с цел да просвети мозъка ни. Христос се роди, с цел да изцери недъзите ни. Затова дано и ние да Го приемем с обич, за станем любвеобилни, миролюбиви и снизходителни. Да съсредоточим всичките си мисли, стремежи и дейности към това да получим Божия мир в живота си, в обществото, в фамилията и с едно сърце и една душа да споделяме: „ Господи! Ти ни даруваш мир… “ (Ис.26:12).
Възлюбени, дано под светлината на благодатта и истината да се приобщим към тайната на Христовото Рождество! Нека позволим на Богомладенеца Христос, Който единствен е Мир и Любов, да се роди в и в нашите души, и в нашите мозъци, и в нашия живот! „ Христос се ражда - славете Го!
Христос слиза от небесата - посрещнете Го! Христос е на земята - възнесете се! Възпявай Господа, ти цяла земя! Люде, възпявайте Господа с забавление, тъй като Той се популяризира! ” С религия и обич да отправим взор с вяра към Богочовека и Спасителя на човешкия жанр и да възкликнем в молитвен глас сходно на Ангелите в Рождественската нощ, които непрекъснато възпяват Божията популярност: „ Слава във висините Богу и на земята мир, сред индивидите снизхождение “ (Лк.2:14).
Поздравявам освещеният клир на Богоспасаемата Пловдивска епархия и всички православни християни със светлото Христово Рождество, и молитвено искам на всички духовно и телесно здраве, благополучие, мир и избавление! Благодатта на Родилия се Богомладенец Господ Иисус Христос да бъде с всички вас!
Амин!
Честито Рождество Христово!
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ