Въздушният транспорт е все по-достъпен. Според статистиките, той е води

Въздушният превоз е все по-достъпен. Според статистиките, той е води и за най-безопасен. Възможността да прекосяваш морета и океани и да достигаш точки от света, които до този миг си виждал единствено на картинка в лъскаво списание, е неоценима независимост. И задачата в действителност са ви по-далечните точки – то летенето със аероплан е неизбежно, а за някои хора е просто рутина.

За доста хора обаче той не е е независимост и премеждие, а цялостен призрачен сън. Птеромерханофобията (още аерофобия - боязън от хвърчене със самолет) е един от най-разпространените страхове на хората и от него страдат не малко от тях по целия свят – такива, които даже не са пътували, тъй като не могат да се качат даже в аероплан, само че и такива, за които самолетите са постоянно прекарване и въпреки всичко - не могат да свикнат и да се провиснал.

На какво се дължи страхът от хвърчене?

Фобиите имат това качество да бъдат изцяло ирационални, изключително, в случай че до тях не се е стигнало поради някаква травматизираща преживелица, а без никаква причина. В множеството случаи с птеромерханофобията са свързани две други уплахи:

Страх от нещастната орис или така наречен предразсъдък – твърдата религия, че всеки миг може да се случи нещо ужасно, което не може да бъде овладяно и това е неизбежно тъкмо в този полет. Запознаването с устройството на самолета, по какъв начин се реализира един полет въобще и каква е компетентността на водачите, даже статистиката на съответната самолетна компания може да помогне на по-прагматичните хора, които благодарение на разсъдъка да успокоят фатализма си. Действително - на пътя и в морето умират повече хора, в сравнение с във въздуха. А медиите подклаждат този боязън с вести за аварирали самолети.


В Съединени американски щати и Западна Европа са доста публикувани лечебните курсове за справяне със страха от хвърчене. В фотографията: някогашен граждански водач на аероплан държи лекция в гр. Бордо за устройството на самолета и главните процеси в излитането и кацането.

Другият боязън, който се подразбира в страха от хвърчене, е този от затворени пространства, така наречен клаустрофобия, която също е измежду най-честите човешки уплахи. Мисълта, че са затворени в тази машина (а в случай че летим с нискотарифна компания, самолетите в множеството случаи са в действителност дребни и не можеш на практика да мръднеш оттам) може безусловно да влуди клаустрофобиците. Пространствата се стесняват, въздухът свършва и напряко се задушават.

Тук би помогнало да не се гледа към самолета, до момента в който вървим в коридорчето към него, да се съсредоточим в багажа или в документите си. Бихме могли да променим мястото си – до коридора, а не до прозореца. Ако не стане още с резервацията на билета, то на борда някое хлапе сигурно ще се съгласи да размените местата си. Но всеки по-опитен пасажер също би влезнал в състояние, в случай че му обясните защо става дума. Интересно е, че за разлика от доста уплахи - тази от летенето провокира по-скоро благосклонност и множеството хора са склонни да оказват помощ, в това число личният състав. Никой не желае суматоха на борда.

Още на практика препоръки за справяне със страха от хвърчене

Разсейване. Хубаво би било да ангажирате съзнанието си с нещо – кръстословици, судоку, книги – нещо, в което можете да се задълбочите, а не да прелиствате авиосписанията. Ако имате опция, не пътувайте сами или завържете диалог със съседа по седалка. Колкото повече не мислите къде се намирате, толкоз по-леко ще мине полета.

Ако не сте практикували до момента, подгответе се с техники за разпределяне от сорта на медитацията или надълбоко дишане, стига те да са съвместими с вътрешния ред на самолета. Откопчването на колана е едно от нещата, които са изцяло неразрешени в избрания период и ще си докарате още повече главоболия.

Спете. Самолетът не клати толкоз успокояващо като влакът или автомобила, само че в случай че имате боязън, не пийте възбудителни питиета и се пробвайте да се унесете. Вземането на нощни полети също е положително решение. Хем ще си починете, хем ще проспите кошмарното пътешестване.

Критичните моменти. За доста хора страхът от летен се концентрира в излитането, кацането или турбуленцията. Да, несъмнено това не са от най- приятните моменти от полета. Но замислете се, тогава чувствата не са ли най-вече физически. Този дискомфорт си има напълно рационални измерения – този, на който му прилошава в кола или рейс сигурно ще има неприятности и в излитането и кацането. С тази разлика, че чувството ще е надалеч по-интензивно, само че и по-кратко. Разсейвайте се или говорете с някого при политане и кацане и не гледайте през прозореца.

Внимавайте с храната. Ако пътуваме с дълъг полет е изключително значимо каква храна оферират в самолета. Понякога тя може да е същински химически коктейл и даже да нямаме визия какво тъкмо ни сервират. Затова не рискувайте да ядете безсистемно, изключително, в случай че имате сензитивен корем. Домати, алкохол, пържено – тези храни провокират киселини и би трябвало да се заобикалят. По-малко течности, измежду които вода, а не сокове и газирани питиета.

Не се поддавайте на страха. Колкото и клиширано да е - ключът към превъзмогването на страховете е работа с нас самите. С всеки полет да си внушаваме, че всичко е наред, че това е единствено път към мечтаната отмора и че нищо неприятно няма да ни се случи - в случай че не страховете ни, то най-малко статистиката го потвърждава.